Новата книга на Димил Стоилов, озаглавена "Децата на Дон Кихот", е сборник с разкази. Половината от сюжетите са ситуирани в Брюксел, където авторът живее от седем години, а другата половина - в България.
"Обединяващото е това, че този сборник е юбилеен. Аз влизам в 70-годишнината си и това е сборник, който, поне си мисля, че в него са подбрани най-хубавите неща, които съм направил досега. Това е обединяващото, това е преливащото от една страна. От друга - във всички разкази се говори за любов и за човешка близост, и за човешки радости, и за човешко докосване – това е общото, това е свързващото между тях", обяснява Стоилов.
На колкото и години да съм, никога не се заблуждавам, че съм научил достатъчно, признава той. "Любопитникът в мен продължава да съществува, детето в мен продължава да съществува. Затова аз съм винаги радостен, когато успявам да науча и да се срещна с нови неща."
"За да бъде човек абсолютно доволен от съдбата си, трябва да е сигурен, че всяка минута, че всяка секунда е изживяна пълноценно. Има не чак толкова хубави моменти. Можело е някои моменти да бъдат изпълнени с по-голяма човешка близост, с повече обич. Тъй че, задоволството не е добър съветник“, отбелязва още писателят.
С журналистиката е редно човек да спре овреме, вярва още Димил Стоилов и оценява както доброто, което професията му е дала, така и негативите: "Това е отвореността към хората и към лесните контакти (тъй като аз бях един срамежлив и затворен човек). Лошото при журналистиката е това, че когато тя почва да прониква в прозата, има опасността да влезе щампата, шаблонът, травиалност, които всъщност трябва да се изскубват като прости, като ненужни неща в белетристиката."
Всеки писател, който не крие ръкописите си в чекмеджето, се опитва да бъде по-добър, убеден е Димил Стоилов. Той споделя, че предпочита да бъде по-скоро добър човек и творбите му да радват повече хора, отколкото да мечтае да бъде „велик писател“.
Ожалването на битието, към което българите сме склонни, е поносимо, но трудно поносими са злобата, грубостта, безпардонността, шмекерията във всичките й разновидности – на дребно и на едро, смята Димил Стоилов.
Димил Стоилов се дипломира през 1972 година като инженер химик, а след това специализира журналистика в СУ „Климент Охридски“. От 1974 до 1991 година е журналист в печатни издания. Дълги години работи в издателство "Хермес". Автор е на сборниците с разкази "Разписание за изпуснати влакове" (1986), "Възмутително чаровни, хищно хубави" (1998), "Мъж, вкусен на опитване" (2005), както и на романите "Версия за изневяра" (1990) и "Дългият бегач на любовни разстояния" (2010).
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
"Винаги съм слушала Българското национално радио с интерес. За мен то е една много достойна, много почтена институция , която своевременно, безпристрастно, информира своите слушатели. Цвети Радева е носителят на голямата награда на БНР "Сирак Скитник" От момента, в който съм си купила автомобил, винаги радиото ми е на Българското..
Отец Вениамин от храма "Света Троица" в Ловеч гради храмове, възстановява манастири и прославя Бога. Завършил е Софийската духовна семинария. 2002 година негово високо преосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил ръкополага отец Вениамин в дяконски чин, след което в свещенически чин. "Вече 22-23 години сме на Божията нива и с Божията..
Цялата история чуйте в звуковия файл.
Гост в рубриката "Горещи сърца" е Петя Грудева. Тя е психолог и помага на децата с увреждания да се справят по-добре в живота. Живее в Пловдив, обича да пътува и да опознава света и другите култури. Убедена е, че човек се учи докато е жив. "На психолог се ходи, когато действително имаш трудности да преработиш определено събитие, а не..
Сеизмолозите в Гърция разглеждат три възможни сценария за развитието на сеизмичната активност на остров Санторини. Първият е да продължат трусовете..
Въвеждането на задължителна матура по математика в XII клас няма да стане от днес за утре. Трябва законодателна инициатива, съгласие в НС за промяна..
Каквито и правила да се сложат като процедура по избор на нов ВСС, няма политическа гаранция, че ще бъде спазена процедурата , предупреди в интервю..