Мартин Киселов: "Лунните деца" поставят непреходни въпроси

„Това са въпросите на порастването. Това са въпросите, които наричаме вечни, защото няма начин човек да стане възрастен, без да си ги зададе и да намери поне някакви отговори на тях за себе си. Това са въпросите за любовта - как да обичам и едновременно с това да запазя собственото си самочувствие и усещането за себе си, индивидуалността си, как да бъда честен в ситуации, които изискват от мен да бъда нечестен и когато ще загубя, ако бъда честен, как да се впиша в един свят, който е систематично изграден и в който изглежда има вече отредени роли за мен. Много ги тормозят тези въпроси. Това е историята на едни студенти през 60-те години в Америка, които се опитват да им намерят отговори в последната година преди да завършат университета. Тези въпроси са актуални и днес, както са били актуални винаги“.

По думите на Киселов с различни фотографии от епохата се прави опит за леко поетично извисяване. Те служат като преходи между отделните сцени, добави той.

„Лунните деца от време на време улавят моменти, които всъщност са живота, докато страховете и мечтите им са това, с което се занимават ежедневно“, разказа Мартин Киселов.

„Ако не можеш да си представиш свят, различен от нашия, значи не можеш да мечтаеш. Свят без мечтатели е пустиня. Затова сме обърнали представлението с желанието младата публика да го намери за интересно. Мисля, че това е представление за по-широк кръг от възрасти. Младостта може да бъде състояние на различни хора в публиката“, добави още режисьорът.

Цялото интервю чуйте от звуковия файл.