Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Интеграция на децата с увреждания в училище - ще се случи ли и кога

Липсва специализирана подготовка на учителите да работят с тях

Интеграцията на децата с епилепсия в образователната система е силно затруднена.
Снимка: Фейсбук страница на Център за деца и лица с епилепсия

От 370 родители и хора с увреждания всеки втори е на мнение, че трябва да се преодолеят трудностите при записването на дете с увреждане в училище. Това сочи проучване в рамките на проекта "Равни шансове за деца и младежи с епилепсия и техните семейства". 78 на сто от анкетираните смятат, че е нужно да се подобри интеграцията на децата с увреждания в училищната среда.

Антоанета Витева от столицата е майка на дете с тежка форма на епилепсия.

„Моята дъщеря завърши в помощно училище, след това продължи на индивидуално обучение в масово училище. Още когато тя трябваше да бъде в детска градина, още по това време никъде в масовите градини, нито пък в специализираните дневни центрове за деца с увреждания, не пожелаха да я приемат, тъй като тя е с епилепсия и с пристъпи.“

Според Витева отхвърлянето е било не само от страна на хора, които не са се сблъсквали с подобни проблеми, но и от такива, които имат деца със здравословни проблеми.

„Това да прекара десет години от живота си в 6-то помощно училище дъщеря ми, беше заслуга на учителката, на класния ръководител, която се оказа достатъчно смела да приеме детето и да каже: „Да, аз ще се справя, независимо от всичко и може да бъдете спокойна“. И това бяха едни десет прекрасни години, в които детето ми можеше да бъде сред други деца, да се социализира, да не стои сама вкъщи.“

Много от децата с епилепсия остават зад борда на образователната система

22 000 са децата с епилепсия у нас. Три поредни изследвания сочат, че включването на тези деца в образованието не се получава, пояснява клиничният психолог Галина Маркова.

„Най-непроменената система – това е образователната система. Макар да е декларирана задачата на образованието да става тази среда, в която хората да се учат как да живеят един с друг – хора без увреждания, хора с увреждания, това не се случва“, коментира психологът. По думите на Маркова, учителите все още нямат „идентитета на помагащи професионалисти и продължават да се държат към деца, които имат някакви затруднения, по изолиращ начин“.

Галина Маркова подчертава  разликата между стремежа на социалните системи да включват подобни хора и невъзможността това да се случи в образованието. 

За да придобият профил на помагащи професионалисти, учителите трябва да преминават през образование, сходно с това на психолозите и социалните работници, смята Маркова.

Учителите трябва да се обучават да работят с деца с увреждания

„Тоест, да умеят да създават индивидуална връзка с децата в училище по такъв начин, че да могат да ги включват. Един голям извод е, че учителите трябва да изучават такива предмети като психология на развитието или особености на деца с увреждания, особености на включването, за да могат те да предприемат действия, така че децата, които са в образователната система, да се чувстват като част от всички деца, а не да получават услуги като ресурсно подпомагане, индивидуално образование, което продължава да ги изключва.“ 

Децата с епилепсия нямат пълноценен живот в училище, посочва и психологът Милена Маринова. 

„Въпреки че вече толкова години говорим за епилепсия, все още родителите не са спокойни, когато децата влизат в училище. Все още родителите имат усещането, че там децата не са добре приети. Тези деца често не ходят на училищните екскурзии, не участват в училищни събития, но причината невинаги е епилепсията. Причина се оказва липсата на информация, а липсата на информация много често плаши.“

Асоциацията на родителите на деца с епилепсия е обучила преподаватели в 36 училища в страната как да работят с тези деца, съобщи председателят на организацията Веска Събева. „Казват, че знаят, но биха искали много да се обучават. Информацията е твърде крехка, твърде малка и желаят да бъдат обучени от професионалист, който да им покаже как да се справят със ситуацията на едно дете в училище.“

Децата по-лесно приемат различните, възрастните са тези, които поставят бариери

"Това са хора, които се страхуват от състоянието на човека и затова е по-лесно да го игнорират. Има си ресурсен учител, има си психолог, някой, който да се занимава с него", допълни Събева.

По време на обученията, когато за заболяването епилепсия е говорено и с учениците, станало ясно, че самите деца нямат нищо против съучениците си с увреждания, сподели още Веска Събева.

„Проблемът идва от нас, възрастните. Ние сме тези, които слагаме бариерите и казваме: „Моля ти се, точно с това дете недей да контактуваш. Това се случва и сред учителите. Те задават тази ограничителна линия.“

Когато решиш да приемеш различията, животът става много по-лесен, по-интересен и много по-добър за всички останали, не само за този, който е с увреждане, вярва Веска Събева, според която децата с увреждания дават „любов, привързаност и такова приятелство, което  не можете да очаквате от някой друг“.

Целия репортаж по темата чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Георги Дюлгеров

Проф. Георги Дюлгеров: Не българското племе е предателско, предатели са робите по дух

Не българското племе е предателско, предатели са робите по дух, няма значение от каква националност са . Това каза пред БНР проф. Георги Дюлгеров, сценарист и режисьор на новия български филм "Записки по едно предателство".  "Проблемът за предателството и за прошката, за роба и за свободния човек . Това са проблемите, които се разглеждат във..

публикувано на 01.10.23 в 12:20
Проф. Здравко Попов

Проф. Здравко Попов: В Европа тече консолидиране на консервативни и националистически партии

В Словакия се провеждат предсрочни парламентарни избори.  "Те са много важни. Противоречието между консервативно – либерално и националистическо - глобалистко е много силно проявено ", обясни пред БНР проф. Здравко Попов, бивш посланик в Прага, президент на Института за публична политика. При разделянето Чехия и Словакия през 1992 година..

публикувано на 30.09.23 в 12:02

Кристиан Първулеску: Досегашната стратегия на България за Шенген не работи

България и Румъния продължават да са извън Шенгенското пространство. Причината е ветото на Австрия срещу двете държави, както и на Нидерландия срещу България. И докато нашата страна не изглежда да предприема резки маневри за промяна на това положение, съседна Румъния предприе категорични действия спрямо Австрия . Букурещ блокира участието на..

публикувано на 30.09.23 в 08:52
Маргарита Младенова

Маргарита Младенова: Не очаквам чудо, което да промени в съзнанието политиците мястото на културата

Не очаквам да стане чудо в съзнанието на политиците, за да се промени виждането им за мястото на културата на местно и национално ниво ,  каза пред БНР проф. Маргарита Младенова, съосновател на Театрална работилница "Сфумато".  "Други са им грижите, друго ги занимава. ... Всички знаем на колко окаяно ниво е състоянието на културата на отделния..

публикувано на 28.09.23 в 18:16

"Дейли телеграф" отделя цяла статия на Ян Марсалек, свързан с обвинените в шпионаж българи

"Елитен руски шпионин, внедрен в сърцето на Европа", това е заглавието на голяма статия във вестник "Дейли телеграф", посветена на Ян Марсалек – човекът, смятан за определящ задачите на изправените пред съд българи от шпионската клетка в Обединеното кралство.  И преди тази седмица случаят с българската шпионска мрежа не беше лишен от интрига. В..

публикувано на 28.09.23 в 04:23

Митове за преквалификацията - защо у нас има съпротива?

Около 37 000 българи са завършили или посещават в момента курсове за професионална квалификация и преквалификация в центровете на Националната агенция за професионално образование и обучение. Около 1/3 от посещаващите центровете за професионално обучение искат да започнат собствен бизнес , казва Люба Кръстева, главен експерт в Националната..

публикувано на 27.09.23 в 10:53
Доц. Росен Калпачки - Началник Клиника по нервни болести към УМБАЛ

Доц. Росен Калпачки: Съвременното лечение на инсулта се прилага само в първите 4 часа

България е на челна позиция в Европейския съюз по случаи на инсулт. На всеки 10 минути у нас един човек е засегнат от болестта. Няма официален регистър на преживелите инсулт, няма и национален план за борба с инсулта . Липсва достатъчна ангажираност на обществото, а първите минути са от изключителна важност, защото инсултът убива и инвалидизира...

публикувано на 27.09.23 в 06:38