Златина Иванова: Само духовно здравият човек е способен да изпитва благодарност

„Всички, които вярват и които не вярват, усещат някак трагизма на този ден. Това е така, защото животът ни е пронизан от трагизъм. Дори и тези, които не вярват, са склонни да видят в този ден неговата притихналост – каквито трябва да сме всички ние пред лицето на трагедиите, през които всеки един от нас минава някога в своя живот. В същото време ако остане обаче до тези трагедии само тази трагичност, то животът ни би бил ад. След всяка трагедия следва едно съживяване, събуждане, надежда, ново начало. На метафизично ниво християнството ни разкрива тази истина, този духовен закон – смъртта и очакваното възкресение на Христос“, разаза тя в предаването "Преди всички".

Само духовно здравият човек е способен да изпитва благодарност, подчерта Златина Иванова и добави: "Белег на дълбока душевна поквара е неспособността на човек да изпитва благодарност. Много трудно човек изпитва благодарност към Бога, дори сред религиозните хора. Христос свързва благодарността със спасението на този човек".

„Ние сме загубили или не знаем масово какъв е същинският смисъл на думата спасение. Христос дойде да спаси света – от какво да го спаси – не е ли това въпросът, който трябва да си зададем на първо място. Да го спаси от страданията, от смъртта? Преди броени дни, когато Римокатолическата църква отбеляза Великден, виждаме в Шри Ланка как потънаха в кръв толкова християнски храмове, точно по време на този кулминационен момент на съпреживяване на християнската вяра. Очевидно смисълът на спасението, което Христос дава, не е в освобождаването от страданията или от смъртта. Ако искаме да положим усилия, за да разберем какво се е случило на Разпети петък и какво са си спомняли векове наред християните и до наши дни, трябва да отговорим на въпроса – какво всъщност е спасението от християнска гледна точка“, коментира Иванова и обясни:

„Спасението, както са го разбирали първите християни и до днес, е парадоксално, абсолютно неприемливо за съвременния модерно мислещ човек. То предполага ние да вярваме, че нашият живот продължава и след смъртта. Второ – да вярваме, че нашият живот ще продължи във вечността и телесно. Когато християните вярват във възкресението, те вярват не в преносен смисъл, а обявяват, че един ден всички ще възкръснат телесно и човешката личност ще продължи да живее във вечността“.

„Христос самият е трябвало да вкуси това, което трябва да бъде победено от живота. Той е трябвало да изпие горчивата чаша на смъртта, каквато пием всички ние“, добави още богословът.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.