Променя ли се трансграничното сътрудничество между България и Турция

Има ли промяна в трансграничното сътрудничество между България и Турция преди и след приемането на страната ни в Европейския съюз? Този въпрос важен ли е? Един млад холандски магистрант се е заел със задачата да проучи именно тази тема. Какво провокира интереса на Робърт Фелър? Той е холандец, студент в магистърската програма по близкоизточни изследвания в университета „Грьонинген“. През изминалата година е бил на стаж в холандското консулство в Истанбул. Сега работи върху дипломната си работа за трансграничното сътрудничество между България и Турция.

„Винаги границите са ми били много интересни. Можем да говорим за граници като за просто линии върху картата, но има и граници, които съществуват в умовете ни. Регионът „Тракия“ в рамките на Османската империя е бил в границите на една държава и в продължение на много време е бил населяван от хора от различни етноси. Те са работели и търгували едни с други. От един момент нататък обаче има една държава от едната страна на границата и друга държава от другата страна на границата. Същевременно обаче хората винаги са усещали разликите помежду си и са знаели, че са различни от хората от другата страна на границата. Това винаги ми е било интересно и се занимавах и с границата между Словакия и Унгария, където също има подобен модел“, обясни Фелър пред БНР.

„В случая с българо-турската граница - точният момент е въпрос на дискусия, но след Балканските войни, след Първата световна война и размените на население, по-късно и през социалистическия период, има вълни на преселвания, регион, в който хората са били много смесени, става по-хомогенен с течение на времето“, уточни Робърт Фелър в предаването „Хоризонт до обед“ по програма „Хоризонт“.

„Трансграничното сътрудничеството между двете страни чрез европейски програми започва през 2003 г. Както знаем, 4 години по-късно - през 2007 г. България се присъедини към Съюза. Въз основа на това човек може да очаква някакви промени, но мисля, че те не са толкова големи, колкото някой би могъл да очаква. Мисля, че част от проблема е в следното. Европейската комисия настоява такова сътрудничество да се реализира на местно ниво. Но сред различните държави членки местното ниво изглежда по много различен начин. Например, германските лендери (провинции) са много по-различни от общините в Холандия. Има много разлики в политическата и икономическа мощ, която притежават“, обясни още холандският магистрант.

Робърт Фелър сподели, че разговарял за тях с местен журналист в Одрин, когото попитал за един от проектите, които са получили финансиране от Евросъюза.

„Той изобщо не знаеше за него и за съществуването на туристически офис, който трябва да разпространява информация за трансграничния туризъм - дестинации в България и в Турция. В рамките на европейско финансиране това бюро е отворено за определено време - година или две. Този офис се намира само на стотина метра от мястото, където журналистът живее и работи и той не беше чувал за него. Това беше много куриозно според мен. Ако местен журналист не е чувал за проекта, как обикновените хора ще научат? Така че това донякъде беше разочароващо - в края на краищата, какво точно е било финансирано“.

На въпрос за ключовите сфери на сътрудничество той обясни:

„Инфраструктурата е една от тях. Един от проектите, който получава относително много пари, е фокусиран върху наводненията. Това е тема, която често се дискутира между България, Турция и Гърция, тъй като понастоящем има поне 1 или 2 големи наводнения в граничния регион всяка година. Работи се по система за предвиждане кога ще се случат и как да се разреши проблемът. Има обаче конфликт на интереси, защото повечето язовири в България в региона са частна собственост и техният интерес е да поддържат високи нива на водата, защото това означава производство на повече електроенергия. За турската страна обаче е по-добре нивата на водата да са ниски, защото, ако има силни валежи, тогава върху нея се излива голямо количество вода“.

Какви проблеми пред двустранното сътрудничество вижда той:

„Трябва да има повече децентрализация, защото местните играчи знаят по-добре ситуацията на място. Това обаче е проблем и за двете страни, тъй като и България, и Турция са унитарни държави и имат традиция на относителна централизация. В последните няколко години Турция стана още по-централизирана. В страни с относително големи малцинства централното правителство се колебае да децентрализира страната поради опасенията, че ще се създаде държава в държавата. Вижте например Испания. Но между България и Турция има потенциал за сътрудничество, особено в сферата на туризма.

Трудно е да се създаде регион, който е свързан и интегриран, защото съществува границата. Това прави нещата по-трудни, отколкото сътрудничеството между страни, които всички са членки на Европейския съюз. Например, в случая с Германия и Холандия е много по-лесно, защото хората живеят в едната страна, но отиват на работа в другата и обратно“.

Фелър посочи, че трябва да има насърчаване на взаимодействието:

„През годините много трансгранични проекти са били оценявани и сред специалистите съществува консенсус, че за да са успешни, са необходими няколко условия - да е имало история на сътрудничество, адекватно ниво на децентрализация, активно гражданско общество, което да ражда проекти, да дава обратна връзка и експертиза, както и е необходима сходна социално-икономическа структура. Ако има големи разлики, се появяват и различни интереси. В случая с България и Турция, мисля, че България има повече интерес към инвестиции в туризма, например около Бургас и в Черноморието. Туризмът е добре развит и има много туристи. В другите български райони в програмата и в турските райони туризмът не е толкова важен отрасъл. В тях има много исторически обекти и потенциал, но засега турската страна показва относително слаб интерес към този сектор. Има разлики и в инфраструктурата на двете страни, като България има по-голям интерес към инвестиции в инфраструктурата. Тъй като тя е по-добра от турска страна, съответно тя има по-малко стимули да се инвестира в нея. Броят на предложените от България проекти в инфраструктурата е много по-голям, отколкото предложените от турска страна. Заради това трябва да се търсят общите интереси. Както казаха, мисля, че заради богатата история и красивата природа потенциал има в туризма“.

Интервюто на Мариян Карагьозов с Робърт Фелър можете да чуете от звуковия файл.