7
На 14 май в Дом "Канети" в Русе откриват изложба, която е част от Дунавска културна програма за транснационално сътрудничество.
Ще бъдат представени резултатите от студентски проект, посветен на скритото наследство на Дунава. В аванс в предаването "Графити по въздуха" го представиха Надежда Павлова - студентски ментор, Ирина Христова - архитект и Денислав Стойчев - студент и фотограф.
В проекта са включени над 20 студенти от България, Германия, Австрия и Сърбия. В изложбата ще участват 21 студенти, ще бъдат показани 12 проекта.
Днешните находки върху карта на Дунава от 17 век
«Това не е само фотография. Има обекти, инсталации, ще има пърформанси», обясни Надежда Павлова.
Ще има още карта на Дунав от 17 век за фон. «Тази карта е много красива и тъй като нашият проект се нарича «Кутии, пътуващи във времето», ще се върнем назад във времето, като всеки от обектите, които сме изследвали, ще бъде представен от една архивна снимка. Екипът от студенти проучиха държавните архиви и намериха изключително интересни фотографии», допълни тя.
Така архивни снимки влизат в съюз със съвременните фотографии, направени по време на проучвателните пътувания.
Идеята беше тези млади хора, които са необременени от стандартните туристически дестинации, да начертаят нов културен маршрут по Дунава, поясни Надежда Павлова. «Нашите пътувания се превърнаха в едни пътешествия във времето и неслучайно нашият проект се нарича «Кутии, пътуващи във времето».
Има ли мегдан пред т.нар. урбекс туризъм у нас
Урбекс туризмът е посещение на малко популярни изоставени места, най-често сгради. «Това е интересното в тях, че те много отдавна не са обитавани, съответно причините защо не са обитавани вече и следите на времето представляват интерес», посочи Ирина Христова.
Дунавският регион изобилства от подобни сгради, които дори местните започват да забравят и много малко хора ги намират. «Затова и не са толкова популярни дори в интернет, за да могат да бъдат част от урбекс туризма», отбеляза тя.
Много от сградите на социализма биват разрушавани и обругавани като конфликтна точка, допълни Ирина Христова.
«Няма как да бъде интересно за масовия турист, но днес има широки групи от хора, които се интересуват от старото, от това с променена функция, дори с изцяло заличена функция», разказа и Денислав, който открива романтика в подобни места.
«Има едно особено удовлетворение от това да вървиш някъде, където са работили хора, живели, а днес то е в руини», смята Денислав. В международен план има доста групи с интерес към този тип изследвания, дори на сгради със забранен достъп, казва още той.
Хората рядко съзират потенциал в тези места
«Хората рядко виждат потенциала в тези места. Докато не им се обърне внимание и не им се предостави възможността да ги видят по друг начин, те самите предпочитат те да бъдат разрушени», коментира Ирина Христова, като отбеляза, че за много от собствениците подобни обекти не са ценност.
В Белене участниците в проекта били впечатлени от призрачният град, вдигнат през 80-те за централата, с недостроени панелни блокове за работниците.
Вторият обект, отчетен като скрито наследство, бил концлагерът. В днешно време е изключително лесно младото поколение да се поддаде на радикални политически идеи, а всяка подобна идея води до репресии върху дадени групи хора. Затова е важно да познаваме тези елементи от историята, за да не ги повтаряме, мотивират се търсачите на дунавски съкровища.
Рибарските подслони по Дунава - част от скритото наследство
Рибарските къщички край Дунава като уникално културно наследство – това е друго откритие на проекта. Всеки рибар си е създал обект – нещо средно между транспортен контейнер и фургон, затрупан с артефакти, често с боклуци.
«Виждали сме транспортен контейнер с ракета и военна каска отпред, или пък изрисуван целия на сърни и елени», разказаха участниците в експедициите.
В една от килиите в затвора в Белене открили коза с един рог, която си живее там. «Снимката е изумителна – все едно си в някаква приказка, някакъв еднорог обитава такова място с такава история.»
В бившите казарми във Видин пък избуялата растителност вече е превзела и втория етаж и навсякъде растат дървета.
Още за урбекс туризма и потенциала на забравени места слушайте в звуковия файл.
"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..
55 години след първото издание на книжния пазар отново излиза романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". "Македонският въпрос е много болезнен, тежък, многостранен въпрос за България. Болката на Балканите ", каза пред БНР дъщерята на авторката – Елица Бъчварова, социолог и антрополог. "Това не е монопол на македонското движение...
Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..
Яфо дълго време е бил „българската столица на Израел“. Всяко момче е мечтаело да бъде велик футболист в представителния отбор на града - Макаби - Яфо, чийто треньор е бил от „Левски“ - София. Е имало е и такава, чийто поглед е бил вперен в синьото море, ограждащо западната част на града. Сред тях е бил е Гай Анжел, който не веднъж от ранна пролет до..
Какво е да учиш българчета на български език под звездите на Фамагуста, как се пишат новини за българите далеч от родината и как българската държава подкрепя тези две дейности, разказва Живка Милова в разговор с Ася Пенчева. Паралимни е кипърски град в окръг Фамагуста и освен прекрасните плажове и луксозни хотели, има и българско..
" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара. Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..
"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..
Конституционният съд взе правилното решение и отмени една значителна част от направените промени. Справиха се по един много сложен въпрос,..
"Има положения, с които на пръв прочит не съм съгласна. Има един основен мотив, който може да се види през цялото решение – че самият съд е разделен..
Системата BG-ALERT (бгалърт) е мощен инструмент и е време кметове и местна власт да се обучат и да го припознаят като полезен инструмент, а..
Ясно