Къщата-музей на Алеко в Свищов пази сърцето на писателя

Родната къща на Алеко Константинов е сред знаковите сгради в Свищов. Била е построена от неговия баща Иваница Хаджиконстантинов през 1861 година. Заможният търговец с кантора и в Румъния избира да изгради дом за своето семейство в Свищов, където на 1 януари 1863 година се ражда и Алеко.

Малко известен факт е детското приятелство между автора на „Бай Ганьо“ и създателя на българския химн Цветан Радославов, разказва екскурзоводът в Свищовския исторически музей Анатолия Тодорова:

„Цветан Радославов е роден в Свищов и е приятел на Алеко Константинов. Те са израснали заедно, дори са кръстени в един купел в църквата „Свето Преображение“. Алеко Константинов е посветил на Цветан Радославов едно от произведенията си“. 

Докато Цветан Радославов учи във Виена и Лайпциг, Алеко Константинов завършва право в Одеса, след което се установява в София. В музея в Свищов е представен макет на заличения днес столичен дом на семейството:

„Умира най-малката сестра, майката и той вече завършил право в Одеса, в София го назначават като съдия в Софийския окръжен съд. Бащата с двете по-големи сестри отиват в София. Къщата в София, в която семейството живее - бащата с двете по-големи сестри Елена и Веселина,и Алеко, те обитават за кратко тази къща. Днес не съществува, не е запазена. Има само паметна плоча“.

Останал сам в София след кончината на цялото си семейство, през 1896 година Алеко Константинов получава писмо от свой братовчед от родния Свищов, че за бащината му къща има кандидат-купувач, който е готов да даде 15 хиляди златни лева за нея. От кореспонденцията, която се съхранява в Историческия музей в Свищов, става ясно, че Алеко е отговорил, посочвайки, че това е „къща с историческо значение, в която стъпва за първи път кракът на царя-освободител“ и не се продава.

Александър Втори не само е гостувал в родната къща на Алеко Константинов, но там е била и губернаторската канцелария в първия български освободен град, поясни Анатолия Тодорова:

„Освобождението става на 27 юни 1877 година. Когато императорът идва, това е една от къщите, които посещава в Свищов и в тази стая специално по желание на Алеко Константинов е уреден кът за гостуването на император Александър Втори. Самоварът и чашите са от руските гости. Всичко е събирано автентично“.

След смъртта на Алеко Константинов през 1897 година бащината му къща се стопанисва от Общината. В определен период от време в нея дори се е помещавало и училище. Малко са личните Алекови вещи в родния му дом – бебешката люлка, две кресла на семейството и пианото на неговите сестри:

„То е закупено от бащата – богатия търговец Иваница Хаджиконстантинов, немско е, от Лайпциг. Алеко свири на цигулка, но тя при нас не е запазена. Изложени са и неговите дрехи, кибритницата, часовника и ръкавелите. След като умира Алеко през 1897 година след убийството, няколко години в тази къща се помещава класно девическо училище „Алеко Константинов“, така че е имало много много преустройства, всичко е събирано впоследствие“.

През 1911 година общественици от Свищов се събират и решават бащината къща на Алеко Константинов да бъде превърната в музей. Войните от 1912 година до 1918 година прекъсват осъществяването на замисъла, но през 1919 година е създаден специален комитет за тази цел. Изработен е устав, който е утвърден от Министерството на народното просвещение на 2 юни 1920 година.

Идеята за създаване на музей е огласена из цяла България. В начинанието се включват всички местни общественици и интелектуалци, както и Свищовската дружба в София, начело с проф. Иван Шишманов и проф. Георги Данаилов. Директорът на Народния етнографски музей в София - Ст. Л. Костов също дава тласък на събирателската работа за бъдещия музей в Свищов. Така музейната сбирка е обогатена не само с вещи на Алеко Константинов, но и с етнографски материали, както и с археологическа сбирка, представяща находките от древността, открити в района.

Най-ценният експонат в музея е стъкленицата със сърцето на Алеко Константинов, разказва екскурзоводът Анатолия Тодорова:

„На 11 май 1897 година в Пазарджик се провежда процесът по убийството на Алеко Константинов. Направена му е аутопсия, за да се разбере причината за смъртта. Д-р Калинков прави аутопсията. Там се установява, че смъртта е настъпила в следствие на рикоширал куршум, който счупва част от четвъртото ребро и то пробива сърцето. След процеса по убийството то е предадено на д-р Кръстьо Кръстев, редактор на списание „Мисъл“, и след това негови наследници го предават в музея, а музеят е открит на 15 май 1926 година. Във витрината са изложени и дрехите, с които е облечен Алеко Константинов по време на убийството, една от пушките, с която е стреляно“. 

Днес 93-тата годишнина от откриването на музея в Свищов ще бъде отбелязана с изложба и литературна среща.