Учителят по география Чавдар Тошков преподава уроци за живота

Ценното на този проект е, че гласуването и определянето на учителите - новатори стана чрез онлайн гласуване от самите ученици, от родителите, а в последния етап - чрез събеседване.

"Започвайки работа с един нов випуск първото ми нещо, първата задача, първата цел, която си поставям, е да спечеля доверието на тези хора. Ако нямаме взаимно доверие нищо няма да направим. Те ще ме лъжат, аз ще ги лъжа, времето ще мине. Аз ще си получа заплатата, те ще си получат дипломите и всичко е наред, но когато излязат извън рамките на училище, когато завършат изведнъж се оказва, че не съм си свършил работата добре. Не съм успял да стигна до тях, не съм успял да им помогна да се моделират, да се създадат такива, каквито в края на краищата животът ги изисква", споделя преподавателят в предаването "Преди всички".

Това според Чавдар Тошков не се постига "в рамките на седмица, месец или няколко месеца, това е нещо, което се постига ежедневно ежечасно, ежеминутно". 

Второто, към което той се стреми, е излизане от клишето. "Клишето, което ни ограничава, клишето, което е всъщност методиката на преподаване."

Учениците идват в училище да развият някакви способности и качества, които ще им трябват по-нататък в живота, мотивира се Чавдар Тошков.

"Стимулирайки ги да търсят информация от различни източници, малко или много успяват, или поне аз така мисля, да развият в себе си такива качества, които ще им трябват след време. Да речем трудолюбието. Всички са свикнали при тази огромна маса от информация, това огромно количество информация - да я копнат, да я пейснат, да излязат и да я споделят. По-важно е те какво мислят върху тази информация."

"Много пъти ми се е случвало по време на часа да нарушим тотално структурата на тази методична единица - учебен час, само и само, за да можем да разработим един проблем, да решим един проблем или да решим един казус, който животът ни поставя", разказва за работата си Чавдар Тошков.

В момента в 9-и и 10-и клас правим презентации за отделните държави и аз им казвам: "Добре, тази държава е вътрешноконтинентална, да речем. Какво следва от това - какво печели какво губи от това?". Значи те могат да копнат и пейснат информация за това къде се намира, с кого граничи, степен на развитие, но никъде няма последиците от това, че тя се намира примерно там. Въпросът "Защо", който използвам, много често ги кара да мислят и да търсят причините, които са предизвикали едно или друго политическо, икономическо или социално събитие", смята учителят.

И не упреква учениците за това, че не четат книги. "Упреквам може би себе си, моите колеги, упреквам и родителите за това ,че не намерихме правилния път да ги научим да анализират информацията, с която боравят. Нека за в бъдеще да помислим какво и как да направим,така че информацията, която те притежават, да бъде анализирана от тях и използвана в живота. Иначе остава неизползваема и нищо", допълва Чавдар Тошков.