"Алфа Рисърч": ГЕРБ си връща преднината пред БСП

Възвръщане на електоралната преднина на ГЕРБ при намаляване на относителната тежест на БСП. Това сочи проучване на „Алфа Рисърч“ на финала на кампанията за Европейски парламент.

През последните седмици, залагайки на кампания на успехите и на антиБСП мобилизацията ГЕРБ успява да неутрализира в електорален план щетите от имотните скандали. Той си възвръща част от по-близката периферия и завършва кампанията с аванс от 4.5 пункта пред БСП. Дни преди вота управляващите се ползват с подкрепата на 31.1% от решилите да гласуват срещу 26.6% за БСП.

Настоящото изследване е проведено в периода 19 - 22 май от „Алфа Рисърч“ и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1016 пълнолетни граждани от цялата страна.

Относителната тежест на вота за социалистите намалява и към момента за това могат да бъдат откроени няколко причини. Първо, те не успяха да развият и наложат в кампанията нови теми, извън тази за предсрочните избори. Макар и да има своите привърженици, особено на фона на изхабяването на властта, тя не е достатъчна да осигури прилив на доверие извън кръга на силно мобилизираните още преди старта на кампанията твърди симпатизанти. Второ, остриетата, на които заложи Корнелия Нинова, не успяха да се превърнат в рейтингови политици, способни да издърпат листата, особено след личното включване на Борисов в кампанията. И трето, проучването, проведено с аналог на интегралната бюлетина, установява една своеобразна „технологична загуба“ на няколко процента от БСП, които отиват към „Коалиция за България“. Сформираната около АБВ коалиция приключва кампанията с 3.2% сред решилите да гласуват, 80% от които са бивши избиратели на БСП.

ДПС очаквано и традиционно мобилизира привържениците си в последните дни преди вота и завършва кампанията като трета политическа сила с подкрепата на 13.9% от решилите да гласуват.

През последните седмици е налице консолидация на привържениците на водещите партии - ГЕРБ, БСП, ДПС, която води до значителна динамика в съотношението на силите помежду им в сравнение с месец по-рано (когато ГЕРБ и БСП стартираха надпреварата с паритет).

Въпреки че симпатизантите на националпопулистките формации са сред все още най-разколебаните как да постъпят в изборния ден, кампанията като цяло им носи позитиви. ВМРО запазва позициите си от преди месец и с 6.0% от твърдо решилите заема четвъртата позиция. Сериозната конкуренция в тази ниша идва не толкова от НФСБ и „Атака“ (и двете партии приключват кампанията с изравнени позиции от по 2.0%), а от „Воля“. Шумната и масирана кампания на Веселин Марешки събира не повече от половината от предишния му вот, но привлича вниманието на част от бившите избиратели на „Обединени патриоти“. В резултат на това „Воля“ бележи съществен ръст в кампанията. Финишира с подкрепа от 4.9% от твърдо решилите да гласуват и съществен дял потенциални симпатизанти, оставили решението си за последните дни.

Сред колебаещите се до последно са и десните избиратели, които са основна електорална база на „Демократична България“. В края на кампанията обединението между ДСБ, „Да, България" и „Зелено движение" получава 4.2% подкрепа сред решилите да гласуват. Така, наред с ВМРО и „Воля“, „Демократична България“ запазва шансове за мандат в Европейския парламент, ако успее да мотивира своите избиратели да отидат до урните.

Картината, която регистрира проучването на „Алфа Рисърч“ в края на кампанията, е резултат от промените в обществените нагласи през два условно разделени периода: началото ѝ, което беше белязано от имотните скандали около хора във властта, и вторият - активизирането на управляващите за минимизиране на нанесените щети. Макар все още да остава неясно доколко усилията на ГЕРБ и лично на Борисов успяват да възстановят доверието към правителството, те определено мобилизират част от електоралната им периферия и стопират регистрираната преди месец ерозия в подкрепата. Обратно, БСП не успява да разшири кръга си от привърженици и да се възползва от слабостта на ГЕРБ. Частичен пробив в привличането на разочаровани от управлението избиратели имат някои от по-малките партии, което приближава позициите им до прага за излъчване на евродепутати.