Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Руският литературовед Георги Гачев и Йордан Радичков - едно пътуване из Сибир

Двамата са имали сходни идеи за света и за мистичното в него, разказа внукът на българския писател

Йордан Радичков - внук
Снимка: Ани Петрова

В навечерието на Деня на българската просвета и култура и славянската писменост в Москва беше отбелязана 90-годишнината от рождението на един малко познат у нас, но дълбоко свързан с България човек на духа. Изложба в Държавния музей на историята на руската литература, паметна вечер в Института за световна литература, научна конференция и още една изложба, посветена на дружбата му с неговия приятел и връстник Йордан Радичков, с когото през 60-те години заедно пътуват из Сибир. Изброените събития са посветени на паметта на починалия през 2008 г. известен руски литературовед, философ, културолог и социален антрополог Георги Гачев.

Фамилното име „Гачев“ явно издава българския произход на Георги. Баща му е роденият в Брацигово литературовед и музиковед Димитър Гачев. Участва в Септемврийското въстание и след разгрома му емигрира в Белгия, Франция и Германия. През 1926 г. пристига в Москва, където завършва история на музиката в Московската консерватория и литература и изкуство в Института за червена професура. Защитава дисертация на тема „Естетическите възгледи на Дидро“, популяризира българската литература, като пише статии за Христо Ботев, Петко Славейков и Христо Смирненски. Води лична кореспонденция с Ромен Ролан. Жени се за еврейката от Минск Мира Брук и на 1 май 1929 г. се ражда синът им Георги. Георги определя баща си като „социалист-романтик“, за когото тогавашният Съветски съюз е „обетована земя“.

И като много социалисти-романтици по онова време завършва живота си в сталински трудов лагер. През 1938 г. е арестуван като „враг на народа“ и изпратен да добива злато в басейна на река Колима в Североизточен Сибир.

Тогава Георги е на 8 години. Димитър никога вече не вижда сина си, но продължава да общува с него чрез писаното слово. До смъртта си през 1946г. му изпраща 44 писма, в които споделя идеите си за живота, изкуството и възпитанието. Включително съставя списък на книгите от световната литература, които Георги задължително трябва да прочете. Така се ражда книгата „Писма от оня свят“, която е преведена и издадена на български. Георги Гачев завършва Московския държавен университет със специалност романо-германска и славянска филология.

Запазва връзката си с България през целия си живот, разказва дъщеря му Анастасия Гачева:

„Тези две духовни родини, България и Русия, винаги са били абсолютно единни. Той действително ги съчетаваше в себе си. Винаги говореше за българския си корен. Спомняше си баща си Димитър Гачев, който се е разхождал из родопските хребети, обитавани някога от великия Пан. Романтик, дошъл тук да строи комунизма и загинал в Колима. Спомняше си и за чичо си Георги Гачев, български революционер, човек с романтична нагласа. Винаги се е опирал на българския си корен. Беше българист и основната му теоретична работа „Ускорено развитие на литературата“ е написана по материали от българската литература. Винаги е бил свързан с България“.

Георги Гачев е автор на повече от 30 книги. Малка част от тях от са преведени на български. През 1980 г. получава премията „Паисий Хилендарски“ за монографията си „Ускорено развитие на литературата“ и орден „Стара планина“, става и доктор хонорис кауза на БАН. През 1963 г. животът го среща с неговия връстник от България Йордан Радичков. Двамата се отправят на продължително пътешествие в Сибир, описано от Радичков в „Неосветените дворове“.

Дъщерята на Гачев Анастасия за връзката му с Радичков.

„Тогава се заражда тази дружба и тя преминава през целия живот и на двамата. Това е било ярко творческо общуване. Даже бих казала, че тяхното общуване, техният духовен диалог е образ на руско-българския диалог през XX век“.

Гачев пише предговорите към руските издания на Радичков, а Радичков му помага да осмисли това, което самият Гачев нарича в книгите си „български образ на света“.

„Той пише по Радичков един от очерците си – „Българският образ на света“. Това е отделен труд в неговата книга „Националните образи на света“. Сам признаваше, че този български образ на света се е откривал за него през призмата на Христо Ботев и Йордан Радичков, единият – фигура от XIX век, а другият – от XX“.

В Нощта на музеите Българският културен институт в Москва и библиотеката „Николай Фьодоров“ показаха снимки от пътешествието на Георги Гачев и Йордан Радичков в Сибир. Изложбата е част от по-обширна програма на института, наречена „Феноменът Радичков“. Авторът на програмата Мая Праматарова за диалога Радичков – Гачев, който продължава и в наши дни.

„Този диалог действително започна през 1963-та година, продължи и никога не прекъсна. Най-удивителното е, че днешните събития възникнаха в чест на общата годишнина: 90 години от рождението на Гачев и 90 години от рождението на Радичков. Струва ми се, че всичко става много лесно, защото те сякаш ни помагат да развиваме този диалог между техните деца и внуци“.

В студиото на БНР Йордан Радичков-внук коментира тази връзка на Георги Гачев и Йордан Радичков, като уточни, че Гачев има интересен дневник за пътуването им в Сибир.

„Двамата са имали сходни идеи за света и за мистичното в него. Прекарвайки няколко месеца в пътуване из Сибир, те провеждат големия разговор за Бога. По-късно Гачев пише задълбочен труд, в който изследва отношението на вярващите към Бога“.

Във връзка с празника на словото и писмеността Радичков-внук коментира, че са се износили значенията на думите и цитира дядо си:

„Едно време се случваха чудеса и хората ги описваха с пачи пера, а сега - със златни химикалки пишат само глупости“.

На 30 май в галерия-книжарница „София прес“ ще има изложба на илюстрациите от „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков, рисувани от автора.

Репортаж от Москва на Ангел Григоров и интервю на Лъчезар Цветков с Йордан Радичков-внук в предаването „Хоризонт за вас“ можете да чуете от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 27-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Музикални желания на слушателите - Интервю на Димитър Сотиров с главния диригент на Операта в Лимож Павел Балев по повод новата, много успешна постановка на операта “Тоска“ от Пучини във френския..

обновено на 17.04.25 в 23:21
Стефан Македонски

Спомени за Стефан Македонски

В предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отбелязваме 140-годишнината от рождението на Стефан Македонски - големия оперен и оперетен певец от първата половина на ХХ век, артист, режисьор и педагог, един от първостроителите на българската опера и радетел за превръщането на Българската оперна дружба (предшественик на Софийската народна опера) в..

публикувано на 17.04.25 в 18:38
Павел Балев

Скандинавска сюита от Владигеров прозвуча премиерно в Китай

Суджоу е град в Китай, недалеч от Шанхай, с близо 13 милиона жители. Градът е популярна туристическа атракция, известен с каменните си мостове, пагоди и красиви градини.  Със сигурност в него има и богат културен живот, но за нас е особено интересно, че на 11 април Симфоничният оркестър на Суджоу изпълни в концерта си произведения от Рихард..

публикувано на 17.04.25 в 18:20
Славил Димитров

Славил Димитров с наградата за диригентско майсторство от Хоровите празници в Шумен

Тази година носител на наградата за диригентско майсторство "Проф. Венета Вичева" е Славил Димитров. Отличието му беше присъдено по време на 28-ите по ред Международни детско-юношески хорови празници "Добри Войников", които се проведоха от 3 до 6 април в Шумен. В журито бяха хоровите диригенти проф. д-р Теодора Павлович, д-р Ваня Монева, Ганчо..

публикувано на 17.04.25 в 18:00
Български камерен оркестър - Добрич с диригент Арто Чифчиян и солистката Божидара Кузманова

Великденските празници в Добрич продължават със Седмица на камерната музика

Фестивалът в Добрич има дългогодишна традиция и носи името на основателя си - диригента и композитор Константин Илиев. Това издание ще бъде юбилейно и ще отбележи началото през 1975 г. На 22 април Седмицата на камерната музика ще бъде открита с концерт на домакините от Българския камерен оркестър - Добрич, ръководен от Арто Чифчиян. Диригентът..

публикувано на 17.04.25 в 17:29
 Крум Балджийски

Кром Багелски - "Палеолитно ехо" - стенописи върху фасадите в Дряново

Стенописи върху фасадите на производствени сгради създават в Дряново група художници от страната и чужбина . Това е поредната артистична намеса, за която авторите избират запустели места и сгради или промишлени райони като този в Дряново, за да ги превърнат в галерии на открито.  Този път с интерпретациите си творците искат да..

публикувано на 13.04.25 в 10:59

С изложба "Една подадена ръка. Твоята" Столичната община призовава да се осиновяват бездомни кучета

Фотоизложбата "Една подадена ръка. Твоята", която има за цел да насочи общественото внимание към кучетата от столичните общински приюти в Сеславци и Горни Богров, като насърчава осиновяването, хуманното отношение и отговорната грижа, беше открита в София. Организатори на изложбата са Общинското предприятие "Екоравновесие" и Сдружение "Бандата на 1500-те"..

публикувано на 13.04.25 в 08:38