Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Торстен Мьовес: Да почистиш паметник не означава да отнемеш от старината му

Германецът се грижи за знакови паметници по цял свят, почисти Докторския паметник в София

10
Торстен Мьовес работи в планината Ръшмор, САЩ
Снимка: Керхер

Питали ли сте се какво е да изличиш мръсотията от историята буквално? Това прави германецът Торстен Мьовес. От 17 години той работи по реставрационното почистване на паметници като част от културната програма на световна компания за почистване.

Така Торстен вдъхва нов живот на мемориални комплекси, статуи, мостове, самолети, галерии, площади, музеи, църкви, болници, манастири и училища.

Той и екипът му са се погрижили за над 100 забележителности, сред които са Статуята на свободата и „Космическата игла“ в САЩ, Забраненият град в Китай и Националният паметник на Индонезия в Джакарта.

Отскоро и Докторският паметник в София е по-чист благодарение на Торстен.

За сравнение – когато си чистите колата в автомивка, пароструйките, които ползвате, са с мощност до 200 бара. Торстен Мьовес използва 190-килограмова мобилна пароструйка с налягане от...  един бар. Причината - да не се увреди 135-годишният Докторски паметник.

Определян от екипа на Торстен като един от най-известните ни монументи, той се нарежда в списъка на германския експерт до „Окото“ на Лондон във Великобритания, площада „Свети Петър“ във Ватикана, статуята на Исус Христос Спасител в Бразилия и Мемориалния комплекс на американските президенти „Маунт Ръшмор“ в САЩ. Какво ги свърза? Торстен ги почиства, ползвайки идентична технология. Към всеки от паметниците обаче има специално отношение.

„Понякога си много близо до паметник, до който никой друг няма подобен достъп. Например планината Ръшмор и изсечените в нея глави на американски президенти. На никого не е позволено да се катери там, за да не стъпва по главите. Посетителите трябва да стоят на разстояние. Само на нас беше позволено да се качим горе. Чувстваш се много поласкан да работиш на толкова важно място“, разказа Торстен Мьовес пред „Хоризонт“.

Монументът в Южна Дакота, който символизира първите 130 години от американската история, е и любимият на Торстен в дългия списък от забележителности, които е почистил през годините. Какво е чувството да се качиш на главата на Джордж Вашингтон или да висиш от носа му?

„От една страна е като да се изкатериш по скала. Но от друга, важната част, която ти носи различно усещане, е, че никой друг преди теб, като изключим хората, които са създали паметника, не е бил там. Чест е да се докоснеш по този начин до такива монументи.“

Всеки паметник за Торстен е уникален, а всеки проект за почистване и реставрация крие предизвикателства.

„Предизвикателство може да бъде достъпът до паметника - дали да използваме въжета или подвижни платформи. Важно е и в какво състояние са монументите. Някои могат просто да бъдат почистени, но други са в много, много лошо състояние, така че е нужна доста реставрационна работа преди и след почистването. Необходими са допълнителни специалисти по консервация, които да извършат поправки.“

Торстен е категоричен, че техническите предизвикателства са по-сериозни от културните. И все пак - не навсякъде среща еднакво отношение към работата си.

„Сблъсках се с това преди няколко седмици във Виетнам. Имаше хора, на които паметникът, който почиствахме, им харесваше мръсен. За тях почистването му беше равнозначно на отнемане на старината му. После имахме разговори, включиха се и специалистите по консервация, които бяха с нас, и успяхме да убедим местните, че в почти всеки случай наслагванията от мръсотия вредят на паметниците. Това е и основната причина да ги чистим. От една страна, разбира се, е видимата разлика. Но основната причина е, че технически замърсяванията нанасят щети. Тогава хората бяха убедени в смисъла на почистването, а после и доволни от него. Да почистиш нещо не означава да изличиш възрастта му, отминалите години. Те личат по т. нар.патина. Всеки материал има патина и дори да го почистим, възрастта продължава да личи - заради някои малки повреди и смяната на цвета му с хода на времето.“

Смесица от културни и технически предизвикателства възпират Торстен да изпълни една от мечтите си - да почисти някоя от огромните статуи на Буда в Азия.

„Не можем да използваме въжета, за да достигнем до статуята, защото не е позволено да стъпваш с боси крака или обувки по нея. Това е едно от най-лошите неща, които можеш да направиш в будизма - да покажеш на Буда стъпалата си. Проява на неуважение е“, разказва той.

Като цяло обаче хората одобряват работата на Торстен. Всъщност в 90 на сто от случаите именно собствениците на паметници се свързват с екипа му за помощ… която обаче невинаги е възможна.

„В миналото съм имал проекти, при които - с наличните към момента технологии, няма никакъв шанс даден паметник да се изчисти, защото е в толкова лошо състояние, че има риск да бъде увреден. В такива случаи не работим, за да не нанесем щети, просто отстъпваме. Тогава е по-добре да си кажеш: „Ще почакам пет или десет години, може би след време ще има по-добри технологии, за да си свърша работата". В повечето случаи един паметник е на сто, петстотин или дори хиляда години и пет или десет години не значат нищо.“

По паметниците обаче съществуват и следи, които Торстен не би искал да премахне, защото са важен белег за отминалите времена. Следващият пример ни отвежда в Древен Египет, където са двете статуи на фараон Аменхотеп III, наричани Колосите на Мемнон.

„Работата по тях беше сред най-старите ни проекти. Този паметник е на повече от 3000 години. Имаше исторически графити от времето на римляните, които са издрасквали имената си върху статуите, за да се знае, че са били там. Това също е част от историята. Това не са графитите, които познаваме днес - направени със спрей, а си бяха издълбани надписи, така че не можех и да ги премахна. Такъв случай имахме и във Виена, при работата по Оброчната църква. Там се натъкнахме на издълбани изображения, които станаха видими едва след почистването. Преди това никой не знаеше, че в църквата има 200-годишни надписи. Разбира се, те са нанесли щети, днес бихме казали, че са пример за вандализъм, но ако са достатъчно стари, се превръщат в знаци на историята.

Съдбата среща Торстен и с т. нар. „обратни“ или „обърнати“ графити.

„Преди 15 години се срещнах с Клаус Даувен, който е художник и учител. Той разви идеята да създава изкуство, като премахва мръсотията, възползвайки се от разликата между почистената и непочистената повърхност. Използваше една от малките ни машини за почистване с пара под високо налягане, както и прахосмукачка. Много харесахме идеята му и беше повече от ясно, че ще я подкрепим. Потърсихме го и той много се зарадва, защото оттогава насам създава много повече произведения. Бюджетът му като художник и учител беше ограничен, а с нашата подкрепа - техническа и финансова, правим много повече и по-мащабни артистични проекти. За 15 години сме изпълнили 7 проекта, като 4 от тях върху язовирни стени. Това са едни от най-големите изображения в света, все пак говорим за височина от повече от 100 метра и широчина от 700 метра. Работили сме по две стени в Германия, една в Южна Корея и една в Япония.“

Картините могат да се видят на сайта на културната програма, от която Торстен е част. Но вече не съществуват на местата, където са сътворени. Причината:

„Замърсяването беше биологично и тъй като просто премахнахме част от него, то може да се възвърне много бързо. Особено в горещ климат с висока влажност като този в Япония и Южна Корея. Там влажността понякога е 95 или дори 100%. В Германия се задържаха 5-6 години, но в Япония бяха много тъжни, че изображението им издържа по-малко от две години. От там ни помолиха да го възобновим. Но и художникът знае, че това е част от изкуството му, че то ще изчезне след известно време. Той никога няма да се върне, за да го повтори. Затова документираме проектите добре, за да запазим творчеството в книги, защото неминуемо ще изчезне.“

И като турист Торстен обикаля света, но не може да „превключи“ и когато види мръсен паметник, ръцете го сърбят да го почисти. А най-сериозен апетит за работа у него провокира Тадж Махал.

„Много впечатляващ и известен паметник, с редица достойнства. Работим по този проект, от две години сме в контакт с властите, които отговарят за Тадж Махал. Това няма да е просто почистване, а цялостна реставрация.“

„Някои от проектите се нуждаят от поне двегодишна подготовка, за да приключат всички инспекции и тестове, цялото проучване. То зависи от броя на учените, включени в проекта. Две години са нищо за такива начинания. Работим и гледам с нетърпение към бъдещето. Все пак, Тадж Махал няма да избяга“, уточнява пазителят на паметници.

А от пароструйката не бягат и двама близнаци в София, които захласнати гледат как Торстен Мьовес почиства Докторския паметник.

„Това, което се случи тук, е уникално. Случвало ми се е само още веднъж в Германия. Там имаше малко момче, което много се интересуваше от работата ни, беше ни фен. Тук се почувствах наистина благодарен за голямата подкрепа на тези две деца. Не го очаквахме, направихме си снимка с тях и им обещах да почистят малка част от паметника с машината, така че да запазят хубав спомен от срещата ни. Може би някой ден ще последват примера ми и ще се захванат с моята професия.“

Снимките от Докторския паметник в София са на Тихомир Рачев.

Цялото интервю слушайте и в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Иван Панкев и планините на България

„ 39 са планините в България, с някои спорни са 42 (Боховска, Лозенска, Царичка). Много от тях са достъпни за еднодневен преход дори. При повечето е проблем достигането до изходната точка заради лош път. Не всички са много популярни“. Това сподели в предаването „Хоризонт за вас“ Иван Панкев, пътешественик и фотограф , автор на албума „Планините на..

публикувано на 25.09.20 в 16:43

Ирина Недева: Киното е истинската ми страст

„Може би се отказвам лесно. Ако реша, че е глупаво да упорствам в дадено дело, анализирам защо не се получава и си казвам – това не е за мен... Извън радиото търча с куче под мишница, с домашния любимец Ози... Децата, както и моето, не трябва да зависят от нашите амбиции“. Това сподели в рубриката „От другата страна на радиото“ на..

публикувано на 25.09.20 в 16:11
Милчо Манчевски

Милчо Манчевски: Истината в изкуството често е по-важна от фактологичната

„Постоянно се боря с проблема за истината и измислицата. Тази истина, тази истинност, която художествената измислица предлага, често е много по-важна от фактологичната истина. Истината сама по себе си се състои от факти и е нещо, което журналистиката или историята представят. Изкуството се занимава с вид истина, която е в съвсем друга плоскост...

публикувано на 25.09.20 в 12:23
Джим Хенсън

Ма-на-ма-ня-ма да те забравим, Джим Хенсън!

На 24 септември 1936 година в Грийнвил, САЩ се ражда гениалният татко на всички страхотно превъзходни мъпети – Джим Хенсън . „Изотопия“ помни това отлично! Кукловод, режисьор, сценарист, продуцент, актьор и музикант, Хенсън е носител на редица награди, има и звезда в Холивудската алея на славата, но по-важното – пленил е сърцата..

публикувано на 24.09.20 в 21:21
Филип Захариев

Готвач на другия край на света

Филип Захариев е главен готвач, популярен не само в България, но и в Норвегия, Финландия, Лапландия.  Последното му работно място е било на 800 мили от Северния полюс , а е живял и на километри от градчето на Дядо Коледа.  Там той усеща, че е на върха в кариерата си и е време за промяна. Връща се в България, за да осъществи своята мечта -..

публикувано на 21.09.20 в 11:09
Явор Гърдев

Явор Гърдев: Протестът оголи разликата между "реалполитика" и "идеалполитика"

Семейството на Явор Гърдев, театрален и филмов режисьор, преподавател е под карантина, тъй като дъщеря му е заразена с коронавирус. Заради разпространението на Covid-19 са се променили плановете на твореца. "Всичко се пренастрои, както трябваше и преди да се пренастройва. Някои от проектите ми в чужбина през цялото време се движат...

публикувано на 18.09.20 в 19:12
Маргарита Иванова

Маргарита Иванова: Кореспондентът е като универсален войник и като арменския поп

„Не съм искала да ставам балерина, не съм искала да ставам космонавт, но не помня, че тази професия ме е впечатлявала като дете." Това сподели репортерът и водещ в програма "Хоризонт" на БНР Маргарита Иванова, която гостува в рубриката „От другата страна на радиото". Тя определя влизането си в професията като случайно.  Нещата станали „малко наопаки"..

публикувано на 18.09.20 в 15:45