„Обредът е запазен до голяма степен в село Българи, макар и компресиран, поорязан в ден и половина. В други части на Странджа има запазени фрагменти от този обред, но отново непълен. Ако трябва да говорим за пълното изпълнение на обреда, трябва да прескочим нашата политическа граница и да отидем на територията на Гърция, където в пет села съществуват нестинарски общности, които изпълняват пълния, разгърнат обред“, разказа Стефанов пред БНР.
Той е завършил етнология и теология, специализирал е културен туризъм. Свири на кавал, гайда, китара и… двоянка – инструмент, характерен за Северна България и за Шоплука. Започва да свири на кавал още като студент по богословие във Великотърновския университет.
Родом е от Жеравна, но не вижда в този факт връзка с нестинарския обред, а по-скоро с родовата памет. Автор е на дисертация на тема „Сакрална география на Странджа“.
Комплексните проучвания на Странджа са изоставени и тя остава непозната територия
Как стига до сърцето на Странджа – Малко Търново? През 2010 година за първи път попада в региона, междувременно го канят в експедиция на проф. Валерия Фол. Кандидатства за уредник-етнограф, назначават го и живее в граничния град четири години.
„Странджа е една от най-непознатите планини във всяко отношение. Тя става вече малко по-осветлена през 70-те и 80-те години на миналия век, когато проф. Фол сформира няколко експедиции и започва комплексни проучвания на този регион. Там са ситуирани над 560 изследователи от всички сфери – археолози, историци, геолози, астрономи. За съжаление тази програма е прекратена в началото на 90-те години и към момента много малко се проучва тази част на България, която е изключително слабо заселена.“
През 2012 година Горан Стефанов отива в Българи като главен консултант на филмова продукция, чиято цел била да заснеме включително нестинарски обред.
„И тогава бях разпознат от участниците в този обред и бях, така да се каже, повикан да участвам в него. Не всеки бива извикан и не всеки бива разпознат от тях като човек, който би следвало да се занимава с този ритуал и да продължи неговото изпълнение“, сподели той.
„Там беше една жена, облечена с народна носия. Тя се обърна към мен, посочи ме и каза: „Тази вечер ти ще играеш в огъня“. Аз я погледнах толкова странно – как така ще играя, какъв огън, какви са тези работи… Това ми беше първото преживяване.“
Едно е познанието на теория, друго - нестинарството като преживяване
Дотогава Горан Стефанов се занимавал в чисто етноложки план с нестинарството. Казва, че когато вече бил въвлечен в самата същност на нестинарството като изживяване, пред него започнала да се открива „цялата пъстрота и пълнота на този огромен сакрален комплекс от нестинарската обредност“.
Огънят се усеща, категоричен е Горан Стефанов, според когото неразумно хора от публиката решават понякога импулсивно да опитат.
„Когато чуят думата нестинар, повечето хора си представят човек, който стъпва в огъня с икона в ръце, но всъщност нестинарството съвсем не е това. Има много нестинари, които никога не са влизали в огъня. Те са част от нестинарската общност не по-малко от нас самите. Те не влизат в огъня, но въпреки това са нестинари. Това означава, че те са се посветили на част от този обред – да помагат, да свирят, да поддържат свещените места, но не влизат в огъня. По същия начин отправят молитви към нестинарските светци. По същия начин са и покровителствани от самите светци.“
Да си нестинар е чисто религиозно чувство
„Това е чисто религиозно чувство. Всеки религиозен човек има такива изживявания, в които той успява да съзерцае божественото. Неслучайно в повечето храмове има и съществува от най-древни времена практиката да се преспива в тях – за да има именно онзи докос с мистичното, сакралното и религиозното. В едно ежедневно състояние човек трудно би могъл да достигне до него. Така се вярва. Именно в едно състояние на сън се приема, че човек би могъл да се докосне до божественото“, разказа още пред "Хоризонт" Горан Стефанов.
Запитан за какво мечтае, той с усмивка отбелязва: „Ние, нестинарите, по нищо не се различаваме от обикновените хора. Всяка сутрин пием кафе, обичаме да се забавляваме, харесваме музиката. Нашите мечти не се различават конкретно и драстично от мечтите на един обикновен човек. Аз винаги съм мечтал България да стане едно по-добро място за живеене.“
Цялото интервю с Горан Стефанов слушайте в звуковия файл.Смисълът на живота е предаване на опита на едно поколение на следващото. Това каза пред БНР писателят Михаил Вешим, който представи в предаването "Хоризонт за вас" новата си книга "Стари хипари и нови разкази" . "Това са едни разкази, на които първото издание беше преди повече от 10 години, сега към тях съм добавил още един цикъл от 10-ина..
Човек, който работи с деца и си почива сред животни – така можем да представим Ваня Тодорова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е основател на конната база „Ахил“, разположена близо до София. Там Ваня развива конната терапия като вид рехабилитация за деца със специални потребности. Надява се, че това ще стане практика у нас, както вече е в..
Как един спортен клуб може да възкръсне като феникс от пепелта? Или казано по друг начин - от едно старо игрище със сгурия... Това със сигурност знае председателят на Обединени спортни клубове "Локомотив София" Даме Стойков. Човек със забележителна спортна кариера. Дългогодишен състезател по джудо и самбо на „Локомотив“ София...
"Математика е важна за много направления, всички високотехнологични постижения са базирани на математика и независимо, че напоследък говорим за изкуствен интелект и че компютрите могат да ни заменят, за да се стигне до тук, основата е в математика, каза в "Нощен Хоризонт" Бисерка Йовчева - учителката , която се подписва под златните успехи по..
Руската прокуратура поиска от Министерството на правосъдието да обяви Алла Пугачова, кралицата на съветската и руската естрадна музика, за "чуждестранен агент", съобщи държавната информационна агенция РИА, цитирана от Ройтерс. 74-годишната Алла Пугачова се премести да живее в Израел малко след инвазията на руския президент Владимир Путин в..
"Нашата интерпретация на образа на Иполит Воробянинов , която работехме заедно с целия екип, в основата на който стои режисьорът Дамян Тенев и моите прекрасни млади колеги от трупата на Ловешкия театър, се оказа голямо предизвикателство , защото трябва да превърнеш един роман, който стои в основата на световната литература във сценично..
Днес гост в рубриката „Горещо сърце“ е историкът Иванка Бечева от пазарджишкото село Карабунар. Нейната изследователска страст е свързана с историята на родното й място. През годините открива неизвестни до момента факти и документи, свързани с духовното и икономическото развитие на селото. В една от книгите й „Карабунар, история..
Българският Червен кръст започна раздаването на хранителни пакети за нуждаещи се от цялата страна по програмата за храни и основно материално..
" След направените конституционни промени българската правна система прилича на човек, на когото са предписали силни лекарства, които нямат нищо общо с..
У нас се прилагат едни от най-модерните стратегии за лечение на сърдечносъдови заболявания. Има сравнително бърз достъп до нови лекарства и до някои..