Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Микола Капитоненко: Зеленски изпълнява предизборно обещание с предложението към Путин за среща

Украинският президент Володимир Зеленски се опитва да докаже, че прави всичко по силите си да промени руската позиция за Донбас.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Среща Украйна-Русия, преговори в разширен състав на Нормандската четворка и първи пряк контакт между Володимир Зеленски и Владимир Путин. Какви сигнали изпраща новият украински президент, какви са мотивите за този стратегически ход - вътрешнополитически или външнополитически. И то точно след посещението на европейските лидери Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер - защо точно в този момент идва това предложение?

Тоня Димитрова разговаря с Микола Капитоненко - експерт по външна политика към Международния център за политически изследвания в Киев.

- Какво цели украинският президент Зеленски, като предложи среща на руския си колега Путин?

- Идеята за директни разговори с Путин беше едно от ключовите обещания на Зеленски по време на кампанията за президентски избори. Беше само въпрос на време това предложение да бъде отправено. Според мен то е по-скоро свързано с парламентарните избори в Украйна, отколкото с посещението на европейските лидери. Основната идея е, че Зеленски се опитва да докаже, че прави всичко по силите си да промени руската позиция за Донбас. Ето защо разговаря с Путин няколко дни преди изборите.

- В отговора си руският президент поставя като условие за среща сформиране на нов кабинет в Украйна и проведени избори за Върховна Рада - защо?

- Той изчаква да види каква и дали ще има реална промяна в украинската политика за конфликта в Донбас, а това ще стане ясно едва след парламентарните избори, защото преди това президентът няма достатъчно влияние. Няма правителство, което да е отговорно за тези промени, няма външен министър, който да приложи промените. Така че Путин чака да види какво ще направи новото правителство, до колко е бил сериозен Зеленски по време на предизборната кампания като обещаваше, че ще донесе мир в Донбас и дали той и неговото правителство ще са готови на отстъпки спрямо Русия. Освен това, Путин иска да види дали въобще Зеленски ще може сам да сформира правителство, дали партията му ще получи мнозинство в парламента или ще трябва да прави коалиция с други политически сили и най-вече иска да види дали ще е възможна коалиция между партията на Зеленски „Слуга на народа“ и проруския опозиционен блок.

- Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Москва е внимателна със Зеленски, а руският премиер Медведев обяви, че позицията на украинския президент не е много ясна - кое не е ясно за Русия?

- За Русия все още не е ясно какви ще са приоритетите на украинската външна политика и политиката по сигурността. От една страна имаше обещания на Зеленски да  рестартира и преформулира външната политика на предишното управление и да постави по-голям акцент върху управлението на конфликта в Донбас и вероятно да продължи с Минското мирно споразумение. Това са обещания от кампанията му, но след като стана президент и при редица чуждестранни посещения и в разговори с други високопоставени политици в Украйна, той точно обратното повтаряше официалната реторика на предишния президент Петро Порошенко. Сред ключовите елементи на тези изказвания е възпирането на Русия, членството в НАТО и Европейския съюз - това са обичайните цели на външната политика и на Порошенко. Сигналите са смесени  и Кремъл наистина ще трябва да почака и да види как ще изглежда външната политика на Зеленски - дали тя ще е продължение на предишната президентска администрация или този път ще има място и за Русия във външната политика.

- Проруския кандидат за президент Юрий Бойко също предлагаше преговори и директни разговори с Москва, кое е различното в предложението на Володимир Зеленски?

- Има две основни разлики - едната е форматът, а другата е в съдържанието. Форматът е различен. Бойко предимно говореше предимно за преговори между Киев и Москва и вероятно между Киев и лидерите на така наречените сепаратистки републики. Това би било обсъждане за автономия за сепаратистките републики в замяна на връщането им под контрола на украинските власти и по този начин превръщането им в инструмент на руската политика вътре в Украйна. Докато Зеленски говори за дискусии с Путин, в които да участват лидерите от Нормандската четворка - Германия и Франция, както и лидерите на Великобритания и Съединените щати. Това са многостранни дискусии, които да ангажират тези държави в конфликта. А що се отнася до съдържанието - не мисля, че Зеленски е готов открито да обсъжда в този формат автономия на така наречените републики в Донбас, по-скоро ще става въпрос за отговорността на Русия, за възстановяване на териториалната цялост и изпълняване на условията по Минското споразумение.

- Прогресът по Минското споразумение е почти блокиран - какво ще се промени с разширяването на формата на Нормандската четворка и с присъствието на Тереза Мей и Доналд Тръмп?

- Поканата за Доналд Тръмп и Тереза Мей във формата е нова идея, но тя не е добре подготвена заради приближаващите избори и заради нагласата, че просто нещо трябва да се направи. Не мисля, че Тръмп и Мей ще приемат поканата, нито пък, че нещо значимо ще се промени, защото ключът към Нормандската четворка е позицията на Русия и дали въобще има допирни точки между Украйна и Русия. Другите държави играят важна посредническа роля, но те не могат съществено да влияят върху динамиката на конфликта. Трябва да се върнем към тази идея отново след изборите, да обсъдим кои биха били плюсовете за Украйна с разширяването на Нормандския формат и какви допълнителни рискове биха изникнали, защото ще е по-трудно да се постигне какъвто и да е консенсус в по-широк формат. Това предложение беше не добре подготвено.

- Володимир Зеленски вече постави своите условия на Русия за Луганск и Донецк - какви са тези условия и в правото си ли е Москва да казва, че Зеленски не е в позиция да поставя ултиматуми или условия?

- Руснаците се усещат силни, вярват, че могат да чакат и че времето тече в тяхна полза, а на Украйна наистина й липсва преговорна сила и ние не може просто да казваме какви изискваме от Русия. Зеленски очерта своите червени линии, а те са, че Украйна не търгува с хора и територии. Това е ясно, но въпросът е в такъв случай с какво е готова да търгува Украйна. Според мен единственият възможен отговор е автономния статут на така наречените републики в Донбас, но точните условия, степента на автономност и бъдещите руско-украински отношения са ключовите въпроси, на които трябва да се отговори преди да бъдат формулирани каквито и да е приоритети за справяне с конфликта в Донбас. По мое мнение няма ясна стратегия и затова Зеленски повтаря добре познатите в Украйна слогани, че Донбас и Крим са украински, че искаме мир и единственият начин за това е пътят на дипломацията, но още не е ясно какви инструменти за политически и дипломатически  натиск ще бъдат приложени.

- Имаше много съмнения дали Зеленски ще успее да излезе от ролята на комедиен актьор и да влезе в ролята на държавник. Около 3 месеца след началото на мандата му как мислят украинците - може ли той да бъде държавник?

- За няколко месеца се оказа, че не е толкова трудно да бъдеш украински президент, колкото твърдяха привържениците на Порошенко по време на предизборната кампания. Изглежда като, че ли някои институции функционират независимо от това кой е президент и всичко зависи от екипа на президента, който има достатъчно опит. И обратно на очакванията на мнозина, Зеленски все още има доста висока подкрепа. Седмица преди парламентарните избори неговата партия „Слуга на народа“, която беше създадена едва в навечерието на президентския вот и чиято партийна листа е пълна с неизвестни кандидати, се радва на около 50% подкрепа и има всички шансове да получи мнозинство във Върховната Рада и да сформира сама правителство. Това е нещо немислимо, доста нова за украинската политика и означава, че хората продължават да вярват на Зеленски

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Атанас Славов

Доц. Атанас Славов: Пороците на законодателния процес бяха пренесени върху конституционния

Очаква се днес Конституционният съд да обяви решението си противоречи ли на основния закон временната парламентарна комисия , която беше създадена, за да обсъди, анализира и направи конкретни предложения за промени в проекта на ГЕРБ за нова Конституция.  Миналата седмица в Народното събрание стана ясно, че няма мнозинство за нова Конституция, а..

публикувано на 01.12.20 в 09:56
Октомври 2020 г.

Как да се стопят опашките пред Дирекция „Миграция“ на МВР

Обединението на свободните адвокати предлага шест варианта за намаляване на опашките пред Дирекция „Миграция” на МВР в центъра на столицата.  Седмица след подаването на становището реакция и отговор от МВР няма, уточни пред БНР адвокат Петромир Кънчев. Това е една спокойна търговска улица, но когато стигнете „Мария Луиза“ 48, изведнъж..

публикувано на 01.12.20 в 09:13
Павел баня

Здравният туризъм като подценявана възможност у нас

Чист въздух, разходки в планината, лечебни минерални извори и места, където специалисти знаят какво да направят, за да ни върнат или поддържат здравето ни. Само на територията на Благоевградска област тези места са поне 73. Описаха ги партньори от България и Северна Македония в рамките на проект, в който участваха студенти и университетски..

публикувано на 30.11.20 в 14:58

Локдаун за туристическия бизнес в Банско: Сезон ще има, туристи - не

Туристическият бизнес в Банско е в ситуация на локдаун , макар че наложените ограничителни мерки не засягат хотелите и ски зоната над града. Положението стана още по-тежко след предложението на германския канцлер Ангела Меркел зимните курорти в Европа да отворят чак след Коледно-Новогодишните празници. Това предизвика лавина от анулирани резервации..

публикувано на 30.11.20 в 14:55
Миряна Сирийски

Миряна Сирийски: Социалните предприятия трябва да получат подкрепа през оперативните програми

Необходими са целеви програми за безвъзмездно финансиране на социалните предприятия , за да могат те да поемат глътка въздух през следващата година. Това каза пред БНР Миряна Сирийски, програмен директор на фондация „Светът на Мария“. Още от март, от началото на кризата социалните предприятия са в много тежка ситуация, изтъкна тя. „..

публикувано на 30.11.20 в 11:38

Какви ще бъдат последиците от втория локдаун за бизнеса и за работниците

Този път затварянето ще удари по-фокусирано определени сектори , затворени със заповедта на здравния министър. Там проблемът ще бъде доста по-дълбок. Това каза пред БНР икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика.  Докато автомобилен завод с 1000 работници през март или април най-вероятно би затворил, сега изглежда, че няма..

публикувано на 30.11.20 в 08:51

Политиката и хуморът – допустимо и недопустимо

„Усмивките на хората са кошмарът на диктаторите” , пише Лю Саобо – китайски дисидент и носител на Нобеловата награда за мир за 2010-а, докато се намира в затвора.  Пример за употреба на хумора като политическо оръжие е случилото се преди две десетилетия в Сърбия , когато студенти залепят снимка на Слободан Милошевич на варел и приканят..

публикувано на 29.11.20 в 13:20