Хиляди хора, сред тях и близките на загиналите в Сребреница, за 24-та поредна година се събраха за ежегодното възпоменание. Почти четвърт век погребенията не секват. И тази година последно сбогом казаха близките на още 33 новоидентифицирани жертви на клането от 1995 г. в Босна и се присъединиха към останалите 6610 погребани.
Рамиз Нукич вече 15 години търси останките от жертвите в Сребреница – през потоци и горски пътеки. Те са навсякъде, разказва 57-годишният мъж, докато стои пред къщата си в село Каменице:
„Не може просто да вървиш през гората, трябва да копаеш. Останките се намират на 20 сантиметра под повърхността. 24 години минаха, колко листа са паднали оттогава.“
Нура Бегович се раздели с брат си – разпознат е от костта на ръката му.
„Името на брат ми е Адил Сулич и днес е последният му ден.“
Близките на Сулич са открили само едната му длан, част от дрехите и часовника му, разказва Нура.
„Прекарах 24 години в търсене на тялото му и открих само една кост. Но днес аз и семейството ми намерихме покой.“
Дъщерята на Адил Сулич обаче така и не намира покой.
„Можете ли да си представите какво е да загубиш баща си на 12? Тези чувства…. Това е нещо нечовешко. Дори животно не заслужава да умре така“, казва Адиша Сулич. „Помня всеки момент…. Моментът, в който ни напусна…Качи ме на автобуса и изчезна. Тези две седмици, в които го чакахме да се върне… тези седмици се превърнаха в цяла вечност.“
Най-младата жертва, която беше погребана тази седмица в Поточари, е 16-годишният Осман Цвърк, а най-старият е Саха Цвърк, на 82-години.
И тази година хиляди се включиха в тридневния Поход на мира. Всички те изминаха 68-километровия път от източния град Незук до мемориала в Поточари. И тази година там беше отправена молитва – молитва Сребреница да не се случва повече.
Градът в източна Босна и Херцеговина пада под контрола на босненските сърби на 11 юли 1995 година. Мюсюлманското население бяга от града, обявен от ООН за „защитена зона“. Тръгват към лагера на мироотоворителите с надеждата, че те ще ги защитят. Когато генерал Ратко Младич пристига с босненските сърби в лагера, холандските миротворци предават базата. Силите на Ратко Младич разделят мъжете и момчетата, а жените и момичетата качват на автобуси. 8 хиляди се смята, че са избитите. Тези, които се опитват да избягат в гората са преследвани и убити. Бившият политически лидер на босненските сърби Радован Караджич беше осъден през март 2016-а, а Ратко Младич получава доживотна присъда през 2017. И двамата са признати за виновни в геноцид и военни престъпления.
Масовите убийства са официално обявени за геноцид от Международния трибунал, но сръбски и босненско-сръбски официални лица продължават да отказват да използват този термин. На церемония в Сараево на 9 юли сръбският премиер Ана Бърнабич каза само, че Сребреница е едно от най-ужасните престъпления. Белград не изпрати официална делегация на възпоменанието в Поточари.
Върховният представител на Евросъюза по външната политика Федерика Могерини и еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан определиха Сребреница като „един от най-мрачните моменти на човечеството в съвременната европейска история.“ „Няма място за разпалваща реторика, за отричане, за ревизионизъм или възхваляване на военнопрестъпниците“, пише в тяхно съвместно изявление.
Неджад Авдич оцелява при клането в Петковци. Бил е 17-годишен. „Бяха на косъм от смъртта през юли 95-а, бях грешка на босненските сърби. Когато проверяваха дали са убили всички, ме пропуснаха“, разказва Авдич на церемонията тази година в Поточари.
„Чувам много приказки, че трябва да забравим миналото и да гледаме напред. На тези, които ги говорят им казвам – ако за някои Сребреница е минало и история, но за нас тя е живот.“
За Неджад и всички на церемонията няма присъда, която да затвори раната. 24 години след Сребреница никой не говори за справедливост, останала е само болка и страх – страх сребренишкия ад да не се отвори отново на Балканите.
"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..
"Аз като калоферец имам много причини да се гордея освен със славното историческо минало на града, но и с настоящето на града", каза за БНР Наньо Чолпанов от Народно читалище "Христо Ботев" - Калофер. Със стихове на Ботев и Яворов започна разговорът с Чолпанов, за който Калофер и България са раят на Земята . "Тук имаме уникална природа -..
Европейското първенство по футбол и "Копа Америка" белязаха лятото на 2024 г., но истинската любов към царя на спортовете не се побира в календара и статистиката от големите първенства . Същността ѝ личи в селския и аматьорски "ритнитоп" , както са се изразявали в зората на играта по нашите земи, но и в очаквани и неочаквани..
Тел Авив е един от най-бързо развиващите се градове в света. Уличка в Източната част на града, която досега носеше само номер, вече е наречена на основателя на Еврейския исторически институт в София, сега част от Института по Балканистика при БАН, Ашер Хананел. Той е бил и главен равин на България по време на Втората световна война. В своето слово..
19-та световна среща на българските медии, организирана от БТА, отведе журналистите в украинското българско село Камчик. Как живеят хората там и как пазят в сърцата си вече близо 200 години България? Валентина Кашчи - единствената учителка по български език във Всеукраинския център за българска култура Отзвук от 19-та Световна среща на..
Гергана Василева е маратонец множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите. От 15 години Гергана Василева живее с диагнозата множествена склероза, но болестта не й пречи да бъде маратонец, колоездач, съпруга, майка и журналист. Нито за миг тя не се отказва да живее пълноценно. Предстоят й 6 маратона, на 6 континента заедно с Румен..
Милена Кирниколова е известен инструктор по карате в Плевен. Нейните възпитаници непрекъснато печелят престижни отличия. Тя е гост в "Горещо сърце" по "Хоризонт". Истинска гордост са победите на световното първенство по карате в японската столица Токио. Самата Кирниколова завоюва бронз при ветераните в родината на този спорт. Тя е изключителен..
Ако е възможно да се излезе от олигархичната машина, в която България е потънала до шия, единственият начин, познат от античността, е..
Няма увеличение на натовареността на работа на фериботния терминал за тежкотоварни автомобили край Силистра, след началото на ремонта на Дунав мост...
От година на година лятото в Силистренско става все по-горещо, а зимите все по-меки. Последно Дунава е замръзвал през 2017-та година, а жегите при..