Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Пламен Димитров: Няма „българин“ въобще

Не брутният вътрешен продукт, а психичното здраве на едно общество е мерило за състоянието му

Пламен Димитров,психолог
Снимка: Ани Петрова

"Няма такова нещо като българин въобще. Това е думичка, която създава илюзията, че всичко може да се осредни – няма средни хора, всеки е уникален, неповторим и ако си го признаем, тогава по-трудно ще боравим само със статистики и с такива обобщения." Това каза в предаването "Нощен хоризонт" Пламен Димитров, координатор на Международната мрежа на психолозите с частна практика, дългогодишен председател на Дружеството на психолозите в България.  

"Българите са много различни, имаме разслояване. На един висок етаж стоят едни 5%, които икономически, социално са си осигурили европейското развитие и статус. Но имаме и 70%, които живеят с по-малко от 1200 лева. Не са само пенсионерите. Една пета от българите до 30 години нито работят, нито учат, поне половината са в сивия сектор. Е, как да кажем, че това е психо-социален индикатор за европейски стандарт?"

Не БВП, а психичното здраве е мерило за състоянието на обществото

"Навсякъде по света състоянието на психичното здраве – не брутният вътрешен продукт, е основен критерий, който е много ясен и разбираем, за състоянието на едно общество. Ние няма кой знае с какво да се похвалим като общество и индивиди, защото огромен брой хора страдат от нетретирани, нелекувани разстройства. За тях има лек, но няма система да получат достъп", коментира психологът.

"В България дори психиатричните грижи не са по здравно-осигурителния канал. Няма клинични пътеки. Имаме абсолютно изключване (това го няма и в най-напредналите капиталистически страни) на възможността здравно-осигурен гражданин на тази страна да ползва психотерапия", смята той.

По-младите и високообразованите хора в големите градове са наясно, че има специалисти, но не могат да си позволят  дори минималните тарифи, допълни специалистът. Частна практика има, но много малък сегмент от българското население може да поддържа терапевтична програма в условия на пазарни отношения.

"В България има психиатри, клинични психолози, прекрасни психотерапевти с изключително богатство на различни подходи, но всичките ние сме в бизнеса на свободния пазар. Цените в България са в пъти по-ниски от тези в Европа (не сме като стоките, които идват от там), а качеството не е по-ниско. Говоря за хиляди специалисти, до които българинът би могъл да има достъп, но няма държавна политика, няма здравно-осигурителни системи", отбеляза Пламен Димитров.

На пръстите се броят компаниите у нас с безплатна психопрофилактика за служителите 

Той даде пример с многонационални бизнес компании с представителства у нас, които имат действащи програми за безплатна психо-социална подкрепа на служителите си. „Това се плаща изцяло от компанията и всеки може минимум пет до шест сесии на месец да си осигури, без да мисли за пари, защото компанията се грижи.“ 

"Това са програми от този тип, които са наясно, че работоспособността на хората, психичното им здраве, социална реализация и удовлетвореността от живота са много важни показатели за икономическия успех на техния бизнес, категоричен е психологът. По думите му „олигархичната клептокрация“ би могла да инвестира повече в човешкото здраве и развитие на служителите си", поясни специалистът.

Ако се отдели обществен ресурс за психично здраве и това се прави по европейски стандарти, бюджетът на Здравната каса ще трябва да се утрои, прогнозира Пламен Димитров. Той цитира данни, според които в ЕС средно над 38% се насочват за грижи за психичното здраве, психотерапия, превенция, профилактика и рехабилитация. 

„Ние методично си затваряме очите – от парламентът, финансовото министерство, самата Каса, други гилдии, но реалността е тази, че в доклада на Европейската асоциация на психиатрите - за България, съвсем актуален, с препоръките, какво се вижда като резултат – имаме огромни проблеми.“

Малцина студенти посягат към психиатрията заради лошите условия за практикуване

Психиатрията като една много престижна в света, книгите и филмите специалност не привлича българските студенти заради критичното състояние и огромните проблеми, свързани с материалната база и клиничните условия за работа, изтъкна още Димитров. У нас гилдията е застаряваща, заплатите са ниски, а материалните условия – ужасни, припомни той. По думите на Димитров, това, че не се работи в интердисциплинарен екип, също е слабо звено на системата.

От 12 години сме членове на Европейската федерация на психологическите асоциации и не можем да въведем на ниво университетски програми съответствие на изискванията, на европейския сертификат за качество, квалификация и правоспособност, каза още Пламен Димитров. 

„Вследствие на което много наши специалисти като отидат в чужбина, им се налага да се донаучват. Нямат достатъчно часове практика, не преподават хора с практически опит, а теоретици, твърде лесно се завършва психология и се взима диплома в маса университети.“

"Подмладяват се кандидатите да прекратят живота си преждевременно у нас, а кредитните институции са доста добър играч в ускоряването на суицидните намерения", коментира още психологът.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Дърворезбарят Алексей Алексиев посвещава новата си творба на пострадалите от Kovid - 19

Докато чака разрешение от Столичната община да измайстори образа на Свети Иван Рилски в Докторската градина, дърворезбарят Алексей Алексиев започна работа по нов проект. "Една вишна го повика" в столичния район "Лозенец", а той посвещава паметника на жертвите и пострадалите от Kovid - 19. "Минавах от там, видях, че е изсъхнала и реших да й дам..

публикувано на 07.06.20 в 07:00
Деян Йотов

Деян Йотов: Човек трябва много да отсява от това, което вижда, чува и чете

"Човек трябва много да отсява от това, което вижда, чува, чете, и да се развива в това отношение", каза журналистът от програма "Хоризонт" на БНР Деян Йотов, който е водещ на новините и на предаването "Събота 150". Според него периодично в България има моменти, в които е много трудно да си журналист заради ситуацията в държавата. В предаването..

публикувано на 05.06.20 в 16:36

Незабравимата Катя Паскалева в изложбата „Жена със 100 лица“

Изложба с кадри от най-известните роли на Катя Паскалева е подредена в градинката „Кристал“ в центъра на София върху 28 пана. Експозицията на открито „Жена със 100 лица“ среща минувачите с образи на героини от творческата биография на обичаната актриса. За изложбата са подготвени над 130 фотографии, документи, лични записки за ролите и..

публикувано на 04.06.20 в 16:36
Мария Лалева

Мария Лалева: Не ни трябва толкова много, колкото имахме преди

„Винаги съм вярвала, че миналото понатежава, когато му даваш прекалена стойност. Може би трябва да му дадем толкова стойност, колкото е нужна, без да го преекспонираме, без то задължително да бъде онова нещо, на което да стъпим, за да продължим напред.“ Това каза в предаването "Графити по въздуха" Мария Лалева, автор на нашумелия роман  „Живот..

публикувано на 27.05.20 в 08:51
Петър Владимиров

Републикански шампион по борба изхранва семейството си, като почиства канали

Републикански шампион по борба и бивш състезател по хокей на лед от Велико Търново днес изхранва семейството си, като почиства канали. Работата е мръсна, но парите не миришат, казва за професията си на каналджия 32-годишният Петър Владимиров.  „В тази професия щом се обаждат, значи хората са на зор и ни виждат като едно спасение...

публикувано на 25.05.20 в 15:37
Иван Сергеев

Иван Сергеев: Аз съм от поколението, което дължи всичко на книгите

Журналист, издавал собствен вестник, колекционер на картини, меценат, дарител на книги за библиотеки, читалища, училища и университети. Това е Иван Сергеев, който на финала на своя трудов живот е прегърнал и учителството като своя кауза , влизайки в училището на кюстендилското село Раждавица.  В училище "Св. св. Кирил и Методий" Сергеев учи..

публикувано на 25.05.20 в 14:11
Росен Желязков

Поетът Росен Желязков: Цял живот се борим с вятърни мелници

Колкото повече удари получаваш, в един момент или ще се умъртвиш, или всяко нещо трябва да го приемеш като за добро. Това е философията на Росен Желязков. „ Раните провокират да бъдеш по-осъзнат. Осъзнатост, за да може да живееш неглупаво и нахалост, безлично “, твърди той в интервю в предаването "Графити по въздуха". „Благодарен на живота“ се..

публикувано на 21.05.20 в 09:42