„Нивото на защита на информационните системи в някои от ведомствата в страната е високо, но все още има какво да се желае. Няма как да се каже, че 100% системите са гарантирани в сферата на киберсигурността. Въпреки че явно в НАП е допуснат пропуск, това не означава, че в там никой по никакъв начин не се е грижил за сигурността на системата“. Това каза пред БНР Васил Грънчаров, директор на дирекция „Мрежова информационна сигурност“ в Държавната агенция „Електронно управление“.
Грънчаров подчерта, че администрациите у нас са 640 и за да се правят редовни проверки на системите им, държавната агенция трябва да разполага с поне 5000 служители, които да се занимават с контрола, но реалният им брой днес е под 15.
„Преди седмица Министерският съвет прие изцяло нова наредба за минимални изисквания за мрежова информационна сигурност. Тези изисквания са насочени към всички групи, субекти по закона. Регламентирани са организационни, технически и технологични мерки, с които да се гарантира минимално ниво на сигурност“, уточни Васил Грънчаров.
В предаването „Преди всички“ с коментар по темата се включи и експертът по електронно управление Венцислав Кожухаров:
„Относно наредбата – като препоръка е добра. Но за реализирането ѝ са необходими ресурси за тези над 600 администрации – финансови и човешки. Темата за киберсигурността е твърде нова, а подготвените кадри за нея са твърде малко“.
Експертът припомни, че до 2017 година информационните системи на администрациите са били разделени и не е имало оперативна съвместимост между тях. През 2018 година обаче тези системи се свързаха и в автоматичен режим обменят данни и електронни документи:
„Всяка една от тези над 600 администрации се явява като една потенциална опасна точка за пробив. Опасностите са две – първо, опасност за самата администрация и второ, да се пренесе вирусната атака към останалите администрации, ако не са защитени добре“.
Венцислав Кожухаров подчерта, че трябва да се правят автоматични периодични архиви на базите данни и бекъпи на системите, които се използват, и то в среда, изнесена от физическото пространство на самата администрация:
„Една от причините, за да могат да се разбиват данни през услугите, това е сигурността на идентификацията на потребителите. НАП има персонален идентификатор на физическите лица. Подобен идентификатор имат НОИ, НЗОК, но те нямат онази защита, която има електронният подпис. От години говорим, че трябва да се направи интеграция на документа за самоличност на гражданите с неговия електронен подпис и с него да се идентифицира в киберпространството, когато заявява електронни услуги“.
Интервюто с Васил Грънчаров и с Венцислав Кожухаров можете да чуете в звуковия файл.
Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..
Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан. На Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..
Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..
От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..
Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..
Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев. Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..
Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа. Инициативата тръгва от статистика, според която..
Най-големият проблем на ДПС не е Пеевски, а Доган! Това заяви пред БНР Мехмед Дикме, бивш член на ръководството на ДПС и бивш министър на земеделието...
Най-голямата бариера пред България и истинското разгръщане на потенциала на българите е корупцията, която е функция на Борисов и Пеевски , а ние трябва..
Всеки има право да е щастлив, където намери за добре. Лично моето мнение е, че всеки може да учи навън. Въпросът е да намерим начин да се върнат..
Облачно
Значителна облачност с дъжд
Предимно облачно