Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Експерт: Разпадането на договора за ракетите със среден и малък обсег ще повиши напрежението в Черно море

| обновено на 02.08.19 в 10:56
Брукс Тигнър - кореспондентът на военното издание „Джейнс дифенс уикли“ в Брюксел.

Кореспондентът на военното издание „Джейнс дифенс уикли“ в Брюксел Брукс Тигнър прогнозира в интервю за БНР, че с разпадането на договора за ядрените ракети със среден и малък обсег ще се повиши напрежението в Черноморския регион.

„Неизбежно е. В Черно море вече има известно напрежение между съюзниците и руските сили. И това напрежение и чувствителността към действията на другия в бъдеще ще расте“, каза той в интервю за „Хоризонт“.

„До този момент НАТО даваше отговор, като изпращаше временно флотилии и еър полисинг, но това вече няма да бъде достатъчно. Според мен ще се търси постоянно военно присъствие в региона, като се има предвид, че Русия има голямо военноморско присъствие в Крим. И ако някога реши, макар че вероятността е малка, да разгърне на полуострова своите нови ядрени ракети, това ще създаде изключително напрегната обстановка в Черноморския регион“, добави експертът.

Според Тигнър, ако Русия реши да разположи новите си ракети в Крим, това сериозно ще застраши България и Румъния.

Експертът даде интервю за кореспондентката на БНР в Брюксел Ангелина Пискова.

- Господин Тигнър, очевидно разпадането на договора за ракетите със среден обсег не е добра новина. Явно навлизаме в по-опасна ера в глобален мащаб....

- Да, точно така. Един съюзнически договор за контрол върху оръжията поставя нещата в доста по-добра ситуация, отколкото тя би била, ако той отсъства. Освен това, двама световни лидери - Путин и Тръмп, не спазват особено международните конвенции. Така че, да, наистина сега ще бъдем изправени пред един доста по-несигурен свят. 

- Как виждате развитието на ситуацията оттук нататък?

- Повече от ясно е, че Русия ще продължи с разгръщането на новите си ракети и проучванията в тази насока. По-големият въпрос е какво ще направят НАТО и Съединените щати. 

- И какво ще направят те, според вас?

- Именно това не можем да кажем с точност. На срещата си в Брюксел през юли министрите на отбраната на НАТО направиха доста неясна декларация, че ще отговорят, ако договорът за ракетите със среден обсег бъде унищожен, както и че ще разгледат редица варианти, без да уточнят какви ще бъдат те. Дипломати ни казаха, че НАТО ще потърси възможност за допълнителни санкции срещу Русия. Говори се и за наблюдение от въздуха върху граничните зони между Пакта и Русия. Само че подобно наблюдение е безсмислено срещу бързо летящите ракети. Така че по-големият въпрос е дали Съединените щати ще увеличат противоракетния щит в Европа и дали НАТО ще работи с военните си съюзници и с Америка за нова противоракетна система. 

- Да очакваме ли все пак в Европа да бъдат разположени нови ракети?

- Добър въпрос. Европейците подчертават, че не желаят още ракети на своя територия и особено са против разполагането на ядрени оръжия, въпреки че, както знаем, такива вече има. Става дума за американски ядрени ракети, които са разположени в различни точки на европейския континент. Съединените щати имат далеч по-голям ядрен потенциал от Русия. Предполагам, че от страна на консервативните партии ще има натиск върху правителството и военните да започнат разработка на нови оръжия. И няма да се учудя, ако тези проучвания са започнали преди много години, след като са разбрали, че Русия ще продължи да развива свои нови ракети в нарушение на договора. Основното предизвикателство остава за Европа и по-точно за това, което европейците ще направят. Европейската система за защита от балистични ракети е активирана на много ниско ниво - официално тя е предназначена за защита от Иран. Официални американски лица и представители на Пакта много пъти са подчертавали, че системата не е насочена срещу Русия - нещо, на което Москва никога не е вярвала. Така че дали НАТО може да направи нещо с тази система, чиято защита е на много ниско ниво и да я конвертира към заплаха, идваща от Русия, никой не може да каже.

- Ще стане ли Черноморският регион по-горещ предвид новата ситуация?

- Да. Неизбежно е. В Черно море вече има известно напрежение между съюзниците и руските сили. И това напрежение и чувствителността към действията на другия в бъдеще ще расте. До този момент НАТО даваше отговор, като изпращаше временно флотилии и еър полисинг, но това вече няма да бъде достатъчно. Според мен, ще се търси постоянно военно присъствие в региона, като се има предвид, че Русия има голямо военноморско присъствие в Крим. И ако някога реши, макар че вероятността е малка, да разгърне на полуострова своите нови ядрени ракети, това ще създаде изключително напрегната обстановка в Черноморския регион.

- Да очакваме ли от НАТО да разгърне там нов противоракетен щит?

- Да, мисля, че ще го направи. Зависи обаче какъв вид противоракетен чадър съюзниците и най-вече Съединените щати могат да разгърнат на този етап в тази част на Европа и дали Тръмп наистина възнамерява да даде тази гаранция. В момента Америка държи на ангажиментите си към Европа, но никога не можем да сме сигурни какво ще направи Тръмп. Според мен, Румъния и България в момента са в доста деликатна ситуация - там има нов многонационален щаб, но той е доста малък и няма сериозно възпиращо действие спрямо силното руско военноморско присъствие и със сигурност не би имало срещу ядрени ракети в Крим. Това ще бъде сериозен стратегически проблем за НАТО, както и за възможния му отговор. 

- Тоест, смятате, че вероятността Русия да разположи ядрени ракети в Крим е съвсем реална?

- Да, макар че един Господ знае какво точно ще разположи Русия на Кримския полуостров и как ще продължи да действа спрямо Украйна. Ако разположи ядрени ракети, те, разбира се, ще застрашат и Украйна. Все пак всичко зависи от обхвата им, защото преценките за това какво представляват тези нови руски ракети са различни. И вероятно те ще застрашат също Румъния и България. 

- Помним епохата преди падането на Желязната завеса. Все пак възможно ли е повторение, при което Съединените щати да доведат до изтощение оръжейния руски бизнес и така да се разреши ситуацията?

- Не, не мисля, че това е реалистично. По време на управлението на Рейгън, една от причините, поради които Съветският съюз се срина бе, че той бе скован от много сурова бюрокрация и от икономическа система, която не можеше да предостави добро на своите граждани. Тогава липсваше и печалба от международния обмен, който да бъде инвестиран във военната индустрия. Руската икономика днес не е много силна, но военната промишленост се модернизира от много години, така че сега тя е много по-силна във военно отношение. А дали ще задържи нивото на инвестиции в нея от последните 3-4 години, като се има предвид спада в цените на петрола и факта, че страните се ориентират към възобновяемите източници, не изглежда много вероятно.

- Санкциите не си ли казват думата?

- Да, санкциите удариха Русия, това е сигурно. Особено по отношение на възможностите за експлоатация на нефт и газ. Не бих казал, че руската икономика е страхотно устойчива, но със сигурност работи доста по-добре, отколкото по времето на Съветския съюз. И не мисля, че ще се срине. От друга страна, Съединените щати също изразходват много средства за отбрана. Според мен, всичко зависи от това колко време ще остане Путин на власт и ако той реши да се оттегли, дали неговият наследник ще прояви желание да се върне на масата за преговори по международните споразумения и договори, които да се зачитат от всички страни. Мисля, че това е основният въпрос, на който трябва да си отговорим, за да разберем и дългосрочните намерения на Русия. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кирил Петков

Кирил Петков: Нашите избиратели могат да разчитат на консистентна позиция

Парламентарната група на ПП-ДБ реши с единодушие, че няма да подкрепи правителството, предложено от ГЕРБ, съобщи председателят на групата Николай Денков. Съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков допусна, че е възможно преди утрешното гласуване да се прави опит за купуване на депутати: "Няма никаква промяна в нашата позиция. Това, което виждаме, е, че няма..

публикувано на 02.07.24 в 18:45

КЕВР приема окончателно решение за цените на тока за бита, парното и топлата вода

Комисията за енергийно и водно регулиране ще приеме днес окончателното си решение за цените на тока за бита, парното и топлата вода.  Очаква се минимално поскъпване с около процент и половина на електроенергията и поевтиняване с около 8 процента и половина на топлоенергията. Цените ще влязат в сила от утре и ще важат за следващия..

публикувано на 30.06.24 в 07:45

15-годишната Натали има нужда от финансова помощ, за да оздравее

Натали, диагностицирана с рядка форма на болестта на Хиршпрунг, се моли за своето спасение. Детето се нуждае от спешна операция в чужбина, за да има шанс да живее. Необходимата сума от 45 000 евро не може да се осигури от майка й, която е самотен родител и се грижи денонощно за дъщеря си. Болестта на Хиршпрунг е заболяване, при което липсват..

публикувано на 30.06.24 в 04:44

Стоилка Арсова: С електронни ваучери ще може да се плащат битови сметки, ако има договор с дружеството

Валидността на електронна карта за ваучери - bcard e-vouchers, бикарта, в повечето случаи е 5 години , а самите ваучери, които се зареждат всеки месец, са с едногодишна валидност. Бикартите предлагат на клиентите сайтове, където могат да проверят всеки ваучер с каква валидност е и винаги се ползват първо най-отдавна постъпилите суми...

публикувано на 28.06.24 в 10:17
Иглика Иванова

Иглика Иванова: Медийната грамотност е овластяване на аудиториите

Медийната грамотност е едно овластяване на аудиториите .  Това каза пред БНР Иглика Иванова, държавен експерт в Дирекция "Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности" в Министерството на културата. "Медийната грамотност се разбира като един комплекс от умения, разбирания, знания, нагласи, а когато е развита - и..

публикувано на 24.06.24 в 15:03

Православната църква чества Петдесетница

Днес православната църква празнува един от големите си празници - Петдесетница. На петдесетия ден след Христовото Възкресение Светият Дух във вид на огнени езици слязъл върху светите апостоли и ги дарил с божествената си благодат. От древни времена празникът се приема за рожден ден на Църквата. Врачанският митрополит Григорий,..

публикувано на 23.06.24 в 08:06
Руски ракети биват изстреляни от Белгородска област в Русия по посока на украинската Харковска област, 18 май 2024 г.

Двама убити и най-малко 18 ранени при руски удар срещу Харков

Двама души са били убити, а най-малко 18 ранени при руски удар срещу втория по големина украински град Харков, съобщиха местните власти, цитирани от Франс прес.  Най-малко четири експлозии са отекнали в жилищни райони на Харков, съобщи кметът на града Ихор Терехов. Спасителни екипи работят на мястото на атаките. Това нападение се случва, след като..

публикувано на 22.06.24 в 18:04