Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Васил Макаринов и Теодор Караколев представят българския архитектурен модернизъм

Сградата на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Снимка: facebook

Лекция „Баухаус? Културни влияния у нас“ ще се проведе тази вечер от 18,30 ч. в Националния политехнически музей в София. Тя се организира от създателите на фейсбук страницата „Български архитектурен модернизъм“ Васил Макаринов и Теодор Караколев. Предвидени са лекции в още 8 български града в следващия месец. В тях се акцентира върху българските архитекти, представители на модернизма, които са учили в Германия.

„През миналите месеци, като започнахме от месец октомври миналата година, когато бяхме в Политехниката в Мюнхен, посетихме след това Политехниката в Дрезден и в Берлин, където се запознахме с архивите на тези учебни заведения, в които са учили много български архитекти. И това, което сме подготвили, е това, че се опитахме да обобщим данните, които намерихме там. И ще се опитаме да ги представим от гледна точка на това, което се изгражда в това време в България“, сподели Васил Макаринов от Политехническия музей.

Един от тези архитекти е Георги Овчаров, завършил Мюнхенската политехника, а една от многото негови сгради в София е Биологическият факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

„В края на 1923 г. е обявен конкурс, който 1924 г. е спечелен от Георги Овчаров в съавторство с Генко Попов, също негов състудент от Политехниката в Мюнхен, с когото те имат общо архитектурно бюро. 1925 г. по препоръка на журито Георги Овчаров пътува до Щутгарт, където работи архитект Паул Бонац, за да се направи консултация. Първоначално спечелилият проект е една сграда с доста по-изявено утежнение към неокласицизма, към еклектизма, с много елементи, които по-скоро са присъщи за второто десетилетие, също за 20-те години. Той преработва проекта под влиянието на Паул Бонац и резултатът е тази доста интересна тухлена фасада, много типична за германския тухлен експресионизъм, царстващ в началото, особено силно около 20 години, следващите години, първата половина на 20-те“, разказа Васил Макаринов.

Баухаус внася нови идеи в строителството и естетиката през 20-те години на ХХ век, които променят в следващите десетилетия наложените дотогава представи.

„Важните аспекти на този стил са това, че там се търси преди всичко функционалност, вътрешна в разпределението. От друга страна дори екстериорът е много обран от всякакви ненужни и нефункционални елементи, което пък от друга страна отваря едни други врати за архитекта да работи по друг начин - чисто пластически, използвайки едни съотношения на обеми, дори съпоставяне на отделни фактури, отделни текстури на фасада, което е много в духа на този период“, допълни Васил Макаринов.

През 20-те години на ХХ век с развитието на архитектурния модернизъм се наблюдава и засилващото присъствие на женски имена в архитектурата.

Виктория Ангелова е първата жена архитект у нас. По неин проект е и Морското казино в Бургас, което е един от най-ярките представители на модернизма у нас.

Лекциите на Васил Макаринов и Теодор Караколев ще се провеждат из страната до 15 октомври, а повече за датите и градовете може да се открие във фейсбук страницата „Български архитектурен модернизъм“.

Повече можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Синя България" посочи идеите, формациите и лицата, които обединява

Икономистът Никола Янков е едно от лицата, които решиха да се включат в екипа на "Синя България". "Тя е единствената дясна формация в политическото състезание в момента. Стои зад идеите  да се предефинира ролята на държавата в икономиката , като това е основният разказ за борбата с корупцията, която не се случва...

публикувано на 25.04.24 в 14:52
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15