Какво прави човека свободен на път? За да разбере, екипът на „Изотопия“ влезе в крачка с екстремния пътешественик Петър Ванев - първият българин, извървял Тихоокеанския хребетен път (през САЩ от границата с Мексико до тази с Канада), Пътеката на Апалачите и Континенталния преход.
Това са трите най-дълги маршрута в САЩ или т. нар. „Тройна корона“. Всеки един от тях е над 3500 километра и – както казва Пепи – те определено надминават стандартното разбиране за дълъг път. Три прехода и три книги – по една за всеки преход, това е целта на Петър след завръщането му. Първата вече е факт, втората се очаква през ноември.
„По време на тези преходи човек минава през много случки, срещи, преживявания, приключения във всеки смисъл на думата“, споделя Петър и допълва: „Докато не дадеш време на съзнанието си да се отпусне и наистина да потъне дълбоко в собствените си дълбини, няма как да разбереш кое е това, което най-много те вълнува и можеш да размишляваш върху него. Тези преходи ми дадоха свободата да си дам това време.“
Така Петър се спасява успешно от ежедневието: „Всички тези стандартни битовизми, които са част от нашето ежедневие, просто го разсейват постоянно. В един момент не можеш да се концентрираш, за да размишляваш върху истинските, същинските неща, които може би ни вълнуват.“
Преходите са друго нещо. „(…) Там си сам със себе си в истинския смисъл на думата. Това да останеш сам вкъщи няма нищо общо с това разбиране. От другата страна на апартамента, на улицата е съседът, комшията, има човешки същества, себеподобни, на няколко метра от нас. Но там - на десетки, стотици метри, ако нямаш дружка, която да се движи с теб, няма други живи същества. Няма други хора.“
И макар това да те освобождава в духовен план, може да крие и своите рискове. Петър ни разказва за един от най-трудните моменти по американските пътеки. Случва се в щата Колорадо, почти в нищото. Изненадан е от свирепа снежна буря и виелица. Натрупва над метър пресен сняг, което затруднява придвижването.
„Намирах се на 50 км в едната и на 60 км в другата посока от най-близкото място“, спомня си пътешественикът. Преди да измръзне и да се стигне до по-тежки последствия за здравето и живота му, Петър изпраща сигнал до спасителите чрез сателитния предавател, който носи. Започва голямото, мъчително чакане, по време на което не губи надежда. 30 часа по-късно помощта все пак идва. Докато чака обаче, Пепи си задава един въпрос: „Дали някой идва, защото предавателят е еднопосочен…“.
В такива моменти не трябва да губиш самообладание и кураж: „Човек трябва да вярва, че някой идва, че някой приема този сигнал. Но в такива условия има едно дяволче на рамото, което ти казва, че никой не идва, обречен си, тогава човек може да изпадне в паника.“
Дяволчето не посетило Петър нито един път през дългите часове. Все пак почуквало на вратата. През 30 минути Пепи поглеждал предавателя и се ослушвал за звук от самолет или хеликоптер. Наложило се да лагерува на мястото през нощта. На сутринта решава, че няма да чака и ще вземе нещата в свои ръце. Поема по склона, по който е слязъл предишния ден. Около 4 часа му отнема да измине километър в дълбокия сняг. Посреща го гъста мъгла и нулева видимост. Отново се налага да лагерува. Дочаква помощта на спасителите и финалът на историята е благополучен.
На такива преходи, продължава разказа си Петър, се ядат основно суха храна, ядки, лимецови флейки. А душата си човек храни със срещите с хората на път и техните истории. „Хората там са от всеки край на света и историите им защо правят това са много качествена храна за душата“.
Отношението на хората, което получаваш на път, също е важно. Ангелите на прехода са хората, чиято единствена цел е да помогнат на пътешествениците да изминат целия преход. „Тях ги радва добротата, която правят за теб – било то храната, която ще ти донесат, където и да те срещнат на пътеката, дома си, в който ще те подслонят, ще те изперат, ще те изкъпят, ще те нахранят. И когато срещаш това като редовен пример по тези пътеки, си връщаш вярата в хората. Това е силна храна за душата“, категоричен е Петър Ванев.
Още храна за душата и ума можете да откриете в звуковия файл.
"Изотопия" се размечта не просто за Ден на будителите, а за цял месец (защо не и повече), в който да се срещаме с хората, превърнали се в будната ни национална съвест . Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част) Сред тях е Кирил Маричков , а и всички познати и непознати нему, с които..
Вярващите са убедени, че 40 дни след смъртта душата на покойника е сред нас, едва след това отлита към отвъдното. На този специален ден за помен християните подават храна и дарове, раздават и дрехите на мъртвия. Всичко дадено ще му се намери на оня свят. "Изотопия" поднася на Кирил Маричков спомените и емоциите на..
В рубриката „Горещо сърце“ отиваме в балчишкото село Гурково, където ни отвежда кореспондентът ни в Добрич Мая Райнова. Там тя се срещна с председателя на читалище „Свобода“ Наталия Георгиева, която родом е от Велико Търново, но след години в чужбина решава не просто да се завърне в България, а да се премести близо до морето. "Човекът, който..
Юркие Фейзи вдъхновява всеки, който я познава. Вярва, че винаги има път и надежда. Все още никой не е открил лек за лупуса, с който е принудена да живее, но вярва, че хората сами могат да се справят с всичко, стига да имат воля и любов към себе си. Това е най-важното нещо, на което се е научила от лупуса. "Да обичам повече себе си и когато..
"Националното радио , без никакво притеснение мога да кажа, че е в основата на успеха на "Сигнал", каза Йордан Караджов пред "Нощен хоризонт". "Да те жадувам", "Може би", "Сбогом", "Липсваш ми" са само няколко заглавия, които вече 46 години пренасят поколенията в свят на рок емоция и дълбоки спомени , създадени от музиката на "Сигнал"...
"Когато отидете в космоса…." директорът на НАСА Бил Нелсън се срещна с ученици и студенти . Посещението на Нелсън у нас беше част от европейската му обиколка. Защо НАСА се връща на Луната след 50 години? Как го прави с почти три пъти по-малък бюджет от преди. И дали войната в Украйна би била пагубна за отношенията между космическите сили? Много..
Вирусологът професор Радка Аргирова е потомствен лекар. Успява ли да се справи в живота с вирусите? "Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен. Те ме карат непрекъснато да чета, да уча, да съм нащрек. Трябва винаги да бъда във висша форма. Първо, защото никога не знаеш точно кога какъв вирус ще се появи. Второ, точно кога кой..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър..
Трудно е да си представим, че война, струвала живота на стотици хиляди и прогонила милиони от домовете им, може да ескалира още. Но броени седмици след..
" Световният ред, какъвто го познаваме , в България, в ЕС, в т.нар. Колективен Запад, вече не съществува. В момента се създава нов световен ред..
Разкъсана облачност