Северна Македония очаква най-бързо да затвори преговорната глава "Образование"

"Образование" е първата глава, която Република Северна Македония е амбицирана да затвори, след получаване на поканата за преговори с Европейския съюз. Югозападната ни съседка е осъзнала значението на най-важната реформа и усилено се учи от успехите и грешките на България в тази сфера. Кореспондентът на програма "Хоризонт" Кети Тренчева разговаря с училищни директори и държавни образователни инспектори от двете държави, които проведоха тридневна среща в Банско, осъществена със съдействието на фондация „Българска памет“. Организация, която осъзнава, че връзките между младите и амбицията им да получат европейско образование ще превъзмогне грешните политики от миналото на Балканите. 

От няколко години македонската образователна система се реформира динамично, изследвайки европейския опит и на България. Югозападната ни съседка има и конкретна цел, и солидна подготовка за започване на преговорите с ЕС в тази област. Това сподели пред БНР държавният образователен инспектор на Струмишния регион Георги Здравев:

"България е по-напред от нас и като кандидат-член на ЕС ни е много важен опитът, който тя има от провежданите преговори с Европейския съюз". 

30 училищни директори от двете държави дискутираха откровено какво още е необходимо да се направи в средното образование, така че се разтовари от ненужното и на младите да се дават знания, адекватни на все по-дигитализиращата се икономика . Най- напреднала е реформата в професионалното образование, в Северна Македония се нарича "стручно", и това е логично с оглед демографската криза и острия дефицит на квалифицирани кадри и при тях и у нас. В професионалните гимназии от тази година директорите и учителите вече активно участват в разработката на учебните планове и програми. Общият проблем е все още слабият интерес към него и отсъствието на бизнеса в училището. Примери бяха дадени от Струмица и Гоце Делчев.

Директорите на общообразователните средни училища признават, че са малко по-ощетени по отношение на учебното съдържание. В България ролята на учителите в подготовката на учебните планове и програми е твърде формална, а в Северна Македония изобщо няма такава. Там има държавно бюро за развитие на образованието, което ги изработва и налага.

Впечатляваща беше активността в дискусиите по време на тази тридневна среща и желанието да се търсят общи решения. 

Фанка Къшева, директор на училище в Белица и доброволец към фондация „Българска памет“:

"Има практически смисъл, но и много силно духовно общуване се получи, за разлика от много други обучения, където дори с кредити, се получава формално. Ние сме доволни! Получи се, защото ние го искаме. И разбира се, тук голяма роля играе д-р Милен Врабевски - той е модерен европеец с възрожденски дух. Голяма личност!".   

Изумителен е фактът, че училищните директори в своята загриженост и отговорност надрастват границите на двете държави и говорят за балкански образователни приоритети. Ето защо: 

"Ние живеем заедно, имаме общи проблеми в образованието, а то е в основата на развитието на всяка една държава и на балканското общество, значи имаме и общи балкански проблеми. Европеизирането на Балканите трябва да стане заедно, както е било балканското възраждане и балканското образование", каза Фанка Къшева.

Репортажа на Кети Тренчева в предаването "Хоризонт за вас" за срещата на над 30 училищни директори от България и Северна Македония можете да чуете от звуковия файл.