Владо Бучковски: Руското влияние, но и политическа конюнктура пречат за сближаването на София и Скопие

Заради руското влияние, но и заради конюнктурната политическа ситуация, в Северна Македония и България отново се събудиха сили, които пречат на сближаването на двата братски народа, заяви пред БНР бившият македонски премиер Владо Бучковски.

„Онези сили от миналото, от времето на комунизма, социализма, които отдалечиха реално Македония от братска България, отново са събудени и влачат, преди всичко Македония, в нечии други прегръдки, а не в прегръдката на съвременна Европа. И се усеща тенденцията на руското влияние“, каза Бучковски в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

Страх от влизане в НАТО и ЕС

„Очевидно приближаването на Македония към преговори с ЕС, вече известното членство в НАТО, отново събуди сили, които искат в тази част на Европа, на Балканите, отново да се създаде дестабилизация“, добави той.

Според Бучковски, който в момента е преподавател в правния факултет на Скопския университет, основният фактор за пробуждане на тези сили са „онези, които не искат Македония да бъде част от ЕС и от НАТО“.

„Те се плашат от съюзничеството и голямата коалиция, която направиха сегашните правителства на Македония и България по пътя на страната ни към ЕС“.

Вътрешна политическа конюнктура

В същото време Бучковски смята, че този въпрос е благодатна почва и за всекидневната вътрешна политика.

„Очевидно е, че има тенденция в Македония отново да се събудят антибългарските сили, които изглеждат нервни от сближаването на двата братски народа… Смятам, че по-малобройни сме онези, които искрено защитават договора, сключен от България и Македония преди 2 години…Но от друга страна имам усещането, че и в България част от сегашните политици се изплашиха от това, че окончателно ще бъде затворен Македонският въпрос и нещата ще се върнат в естественото им русло. Ние естествено трябва да сме съюзници, тъй като Македония, както го чувствам аз като македонец, няма по-голям приятел от България и братския български народ. Това очевидно пречи на някого и в Скопие, и в София“.

Бучковски, който поне веднъж месечно идва в София заради професионалната си обвързаност като университетски преподавател, каза, че в България „има тенденция една група, която изгради политическата си кариера, отдалечавайки София от Скопие, не е щастлива от това, което се случваше през изминалите две години“ след подписването да договора за приятелство между двете страни.

В Скопие приели негативно посланията за „червени линии“

По думите на Бучковски македонското общество е възприело „негативно“ посланието от консултативния съвет при президента Румен Радев, че България подкрепя пътя на Северна Македония към ЕС и НАТО, но трябва да се очертаят „червени линии“, че евроинтеграцията ѝ няма да бъде за сметка на употребата на българската история, език и идентичност.

„Ние, ако сме приятели, трябва да говорим открито какво пречи на едните и какво на другите. На мен лично, като човек, който смята, че дава сериозен принос за изграждането на истинско партньорство и съюзничество и постоянно повтаря, че ние като македонци не може да имаме по-голям поддръжник от България, ми пречи, когато след кампанията за местните избори ще се отвори темата за Македония и, условно казано, ще се поставят червени линии. Няма необходимост от червени линии. Истинските приятели разговарят открито за евентуалните проблеми и общо ги преодоляват“, каза Бучковски.

За работата на смесената комисия от историци

„Аз съм от тези, които не биха се крили зад работата на експертната смесена комисия, съставена от историци. Историята не може да се промени, може да се промени нашето бъдеще. Затова смятам, че има сериозно политическо влияние зад форсирането да се затворят определени въпроси на всяка цена. За мен е неразбираемо защо комисията отваря въпроси, които по дефиниция са мостът, който допълнително ще укрепи нашето съюзничество и партньорство. Например – личността и делото на Гоце Делчев, е мост между двата братски народа. Не разбирам как е възможно символът на нашето заедност – иконата на македонската борба за национално единство и самобитност, в този момент да бъде пречка за продължаване на задълбочаване на сътрудничеството ни. Смятам, че тук има грешна политическа, но и научна методология“, каза бившият македонски премиер.

С оглед на това, че на 11 октомври в Северна Македония се чества Деня на народното въстание - на тази дата през 1941 г. партизанския отряд „Гоце Делчев“ атакува български полицейски участък в Прилеп, а на 14 октомври е следващото заседание на смесената комисия, Бучковски каза:

„Смятам, че 11 октомври – антифашистката борба, препрочитането на този дял от по-новата история, трябва да хвърли допълнително ясно послание за това поколение, за бъдещите поколения, че режимите се сменят, властта се сменя, но онова, което е най-съществено – остават твърдите връзки между двата народа. Не вярвам, че отбелязването на 11 октомври може допълнително да минира преговорите. Освен това има ясна тенденция при нас в един кръг на интелектуалци, които продължаваме диалога с нашите колеги от София, за да не бъде оставено всичко на смесената комисия, да отваряме други теми и през друга призма да покажем, че имаме много повече личности и събития, които ни свързват, отколкото няколко противоречиви събития, различно прочетени от историците от едната или другата страна, които ни разделят“.

Оптимизъм за сближаването и евроинтеграцията

„Аз съм убеден, че ние, които работим за истинско приятелство и сътрудничество в България и Македония, ще победим, защото сме по-силни и аргументите са на наша страна. Само от нас зависи дали ние македонците ще използваме подадената ръка от България“, каза Бучковски.

Според него положително решение за дата за начало на преговори на Македония за присъединяване към ЕС на срещата на върха на ЕС по-късно този месец ще бъде „сигнал за всички онези сили, които се опитват постоянно да създават проблеми в отношенията между София и Скопие, че идва ново време – на европеизация на този регион, време, когато ще се осъществи започнатото от българското председателство на ЕС миналата година“.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.