"Любовни писма" - атрактивна и дълбока биография на любовта

Георги Михалков поставя за втори път това заглавие, защото първия път Виолета Донева се пенсионира и след като представлението се играе само една година, пада от афиша при пълни салони. Признава, че когато посяга за втори път към един текст, се опитва да направи „съвършено различно представление“. 

Пиесата е превеждана на много езици, включително на урду и на китайски, борави с универсална тематика. Как тази любовната история стига до всички и защо е интересна?

В „Любовни писма“ Яна Маринова си партнира със Свежен Младенов, с когото за първи път са екранна двойка в „Хотел „България“. Казва, че оттогава остават „зверски приятели“ и дълги години си пишат писма, но не любовни. А когато режисьорът се спира в избора си на Свежен, не знае, че двамата с Яна Маринова вече имат обща история.

Най-сложното в представлението се оказало това да направят „комуникативен материал“, защото любовната тема е една от най-често срещаните на сцената.

На Бродуей „Любовни писма“ се играе на една маса от двама актьори, които сядат до две нощни лампи, отварят едни писма и започват да ги четат, разказа Яна Маринова. „Разчита се много на импровизацията. Да има представление, което е различно, там е плюс. Тук вярвахме, че трябва да е нещо, което да хване публиката, да е атрактивно, да е интересно, за да можем да се справим с този свят на телевизията, на киното, на шоубизнеса, на всичко, което те облъчва и е толкова лъскаво и привлекателно. Трябваше да говорим за сериозни теми по много лек начин. Това беше огромният риск.“

Как се прави хем атрактивно, хем дълбоко представление? Режисьорът споделя, че е поставял няколко подобни пиеси през живота си и ги нарича най-трудните и най-любимите му представления. Пиесата проследява с доста сериозни детайли 40 години от живота на двамата души. „Минава се през целия им живот, при това с подробности, които правят историята жива. /…/ Аз не бях сигурен как ще се ориентира публиката в този бесен темпоритъм, а това е и едно изключително постижение на Яна и на Свежен“, подчертава Михалков.

При избора си за женската роля Георги Михалков се е доверил на интуицията си, която никога не го е лъгала. „Тя е много самодостатъчен човек, което аз страшно много ценя в хората. Аз не обичам сателитните личности, обичам самодостатъчните хора. Освен това, напук на излъчването си на екстравертен човек, тя всъщност е един много дълбок интроверт, а аз самият като интроверт много ценя тази порода.“

"Вярвам, че ще плачат, ще се смеят и накрая ще излязат окрилени, след като гледат "Любовни писма", обобщава Яна Маринова, за която "театърът е мехлем".

Постановката ще се играе основно във Варна, ще има свои турнета в страната, а в столичния афиш ще присъства епизодично, уточни режисьорът.