Авторът на "Злосторница" Грегъри Магуайър: Филмът по книгата възпламенява политическите й нюанси

Признава, че започва да си създава свои истории в тази вселена още след финалните надписи на първата си среща с филма. Макар и да е ужасен от зелената зла вещица от Запада, главната злодейка в историята, той осъзнава, че тя може би има своя предистория, която я е направила лоша. 

В средата на 30-те си години Грегъри решава да разкаже цялата история на злата вещица от Запада. Кръщава я Елфаба – в чест на създателя на магическия свят Оз - Ел Франка Баум. Докато пише, основният въпрос, който си задава е „Какво представлява злото и откъде идва то?“ 

"Злосторница" се появява по книжарниците през 1995-та година. Правата попадат в Юнивърсъл и започва търсене на най-добрия сценарий за филм. След дълго лутане, композиторът Стивън Шварц предлага "Злосторница" първо да се превърне в бродуейски мюзикъл. И така се ражда музикална легенда, която днес е един от най-успешните модерни мюзикъли. Изглежда, екранизацията също върви по тези стъпки. Защото в премиерния си уикенд "Злосторница" събира над 160 милиона долара печалби. Експертите казват, че това ще е едва третия филм, преминал границата от 1 милиард долара бокс офис тази година. Сред звездния състав на филма са имена като Ариана Гранде, Синтия Ериво и Джонатан Бейли. Критици и зрители са категорични, че филмът е едно неповторимо изживяване. Високи оценки продукцията получава почти във всеки световен сайт за кино. И това… е само началото…

Разговорът с Грегъри Магуайър започва там, където завърши предишната ни среща с автора. С отиването му на снимачната площадка на филма.

"Преди година и половина пътувах за Лондон, където прекарах около седмица. На снимачната площадка наблюдавах режисьора Джон Ем Чу, който ръководеше невероятните актриси, докато заснемаха един от най-важните моменти в целия филм. За мен това бе урок по актьорско майсторство и режисура.

Познавах продуцента от дълги години, срещнах се с режисьора, както и със звездите на филма. Успях да кажа „Здравей“ на Ариана Гранде, Синтия Ериво и Джонатан Бейли. Но не сме излизали заедно из местните пъбове до 4-ри часа сутринта. Те работеха много здраво. Концентрираха се в ролите си. Опитваха да изолират повечето външни влияния. Тяхната работа бе много сложна и изискваха от себе си да я свършат много добре.

Когато обаче видях повечето от тях на холивудската премиера в Лос Анджелис бях посрещнат като истински приятел. Хората бяха много топли към мен. Спомняха си, че са ме срещнали преди година и половина. Това посрещане запазих в снимките от събитието.

Ако приемем, че писателят трябва да работи в тишина, изолиран от останалите в студена таванска спалня, например, това е така. Понякога обаче целият свят, с блясъка и холивудските звезди, нахлува в личното му пространство. И това не е чак толкова лошо, когато се случва веднъж или два пъти"

Дали обаче сценаристите на филма, повлияни от мюзикъла по „Злосторница“, успяват да добавят във филмовото изживяване и някои от сцените в книгата на Грегъри Магуайър?

"Бих казал - да. Има поне две места във филма в които определени сцени са удължени или премислени заради това, че сценаристите са препрочели моята книга и са решили, че ще е добре да подсилят дадени моменти. Едно от най-важните неща за книгата ми е, че е посветена на отношенията между група приятели. Тези отношения обаче се развиват върху история за потисничество, власт, независимост и поемане на отговорност.

Харесвам фактът, че филма сякаш решава да възпламени политическите нюанси на историята ми. Не толкова, че да не можеш да познаеш популярния мюзикъл от Бродуей, но достатъчно, за да бъде много по-актуален спрямо днешната политическа обстановка, особено сега, в САЩ, много повече отколкото преди 21 години, когато дебютира на Бродуей и преди 30, когато написах самата история".

С Грегъри Магуайър се връщаме 30 години назад. За да разберем какво го е вълнувало, докато създавал своята първа по-сериозна книга.

"Имах много амбиции, докато пишех „Злосторница“. В Америка казваме, че, първата книга на един писател е препълнена с послания. Защото писателите си мислят, че ще им се даде само един такъв шанс, и искат да кажат всичко важно за тях. „Злосторница“ не бе първата ми книга. Имах издадени произведения за деца. Това обаче е първият ми роман за възрастни. Една от големите ми амбиции бе да опитам да направя света на Оз реалистичен и завършен, каквато е Средната земя на Толкин например.

Това което отсъстваше в историите за Оз бяха разбитите сърца и страданията. Различните мнения, религии и политики. Теми, които не се обсъждат в книгите на Лиман Франк Баум. Това се оказа перфектна метафора. Защото всички живеем в света на политиката.

Макар и историите в книгите ми да са позиционирани във фантастичен свят, магията не е на преден план. Сюжетът се върти около човешките и политическите трудности".

Филмът „Злосторница“ се оказва впечатляващо изживяване за малки и големи. Особено заради ефектните декори. Успяват ли те точно да пресъздадат местата от въображението на Грегъри?

"Ако трябва да бъда напълно честен – не, не много. Снимачната площадка за университет в Шиз, където главните ни героини се срещат, например, която е невероятна, провокира фантазия за Венеция. Аз пък, докато го създавах на белия лист, си представях 

"Но знаеш ли какво? Не ми пукаше. Защото университета бе изграден много убедително. До последният детайл. Беше красив, интересен и запомнящ се. Това е работата на сценографите".

Какви са обаче впечатленията на Грегъри Магуайър от филма?

"О, да, гледах филма, при това – два пъти. Първият път бе в Ню Йорк. Бях адски притеснен. Целият следобед в деня на прожекцията не можех да ям, не можех да почивам, не правех нищо освен да седя в хотелската си стая и да чакам.

След това видях филма и си казах – той не е никак срамен, не излага мен и екипа му. Изпълненията на артистите са страхотни. Гледах "Злосторница" и втори път – в Холивуд. Заобиколен от целия блясък и звезди на мястото. Успях да се насладя на своето изживяване там, в ролята си на автора, насред приятели. Вече не се притеснявах дали филмът ще е добър или не. И дори го харесах още повече с второто гледане.

Според мен филмът ще ти хареса много. Ще ви дам обаче един съвет. Използвайте тоалетната преди да отидете на прожекцията. Защото той е дълъг и не бихте искали да пропуснете и секунда от него. И трябва да останете до надписите. Поне докато на екрана не се появи фразата „Базирано на романа на Грегъри Магуйър“. След това можете да си тръгнете".

Един от актьорите в продукцията, с които Грегъри Магуайър успява да общува по-дълго е Джонатан Бейли, който ще видим в ролята на магнетичния принц Фийеро.

"Мисля, че това, което ми каза той е много лично. Не мога да споделя техниката, която Джонатан използваше. Това, което мога да разкажа обаче е, че той има различни стратегии за ролите си. Попитах го – как разказваш история само чрез чертите на лицето си? Гледах как пресъздава определена сцена отново и отново. Всеки път го правеше различно. Той помисли малко и ми отвърна – Мисля за определено нещо. Не мога да разкрия какво точно ми каза Джонатан, но мога да разкажа, че той бе организиран, внимателен, дори интелектуален за това как иска да изрази на лицето си, онова чувство, което има за цел хората да разпознаят в героя. Според мен – той се справи повече от успешно".

Въпреки дългото чакане, Грегъри Магуайър успява да види думите си, пресъздадени на големия екран. Имало ли е момент, в който губи надежда, че това ще се случи?

"Честно казано, исках да го видя на голям екран, но аз съм писател. Не създател на филми. Дори и идеята за филма да се беше разпаднала или след премиерата на филма хората да не го харесат, това не е най-голямата част от живота ми. По-важно е какво правя, когато пиша думи по страницата и какви идеи давам на читателите, върху които да помислят, да се насладят, дори да се 

Първият договор подписах с Юнивърсъл през 1998. Преди 26 години. И трябваше да чакам цялото това време, за да видя историята на големия екран. Радвам се, че все още съм жив.

Надявам се, че ще съм жив догодина, когато ще появи и част втора!"

Един от най-ярките герои в романа на Грегъри Магуайър е зеленото момиче с магическа дарба Елфаба. Филмът я представя като бунтарка, готова да се изправи срещу несправедливостта, дори и с цената на своето собствено съществуване.

"Хората ме питат кой е твоят герой. Мисля, че един от тях определено е Елфаба. Тогава си спомням, че тя всъщност идва от мен. Нейната личност е сбор от моите качества. Героинята ми обаче е по-смела и по-силна. И определено пее по-добре от мен. Аз не съм Елфаба, но тя има някои от моите характеристики, подобрени и подсилени.

Нейните качества идват поне донякъде, от мен. От амбициите, които имам към себе си. Винаги ми се е искало да имам куража да отстоявам себе си. Да се изправя срещу властта, когато тя разполага с мен като с неин подчинен. Искало ми се е да поемам повече рискове. От друга страна – всички рискуваме в своите собствени професии. Създаването на Елфаба и решението ми да взема светът на Оз и да го представя през своето въображение… това също е един огромен риск.

Рискувах трудът ми да не получи одобрението на гилдията. И, до някаква степен, това се случи. Някои от по-ранните ревюта за книгата питаха: Какво право има този аматьор да вземе любимата на поколения история за Магьосникът от Оз и да я използва за собствените си идеи? Предполагам, че това е доказателство, че и у мен се крие някаква сила подобна на тази у Елфаба. Казах си – не ме интересува дали книгата ще се хареса на читателите. Ще я напиша, въпреки всичко и ще я дам на света".

На някои места в Съединените Американски щати“ „Злосторница“ на Грегъри Магуайър е забранена книга. Нещо, което веднага би запалило интереса на читатели от всяка възраст.

"В САЩ се случи, не знам дали е забранявана на други места. Забранена е в библиотеките на някои училища. Не вярвам в този тип забрани, но съм голям привърженик на литературния подбор. Съгласен съм, че книгата „Злосторница“ е написана за възрастни читатели. Така е и публикувана. В описанието на задната корица никога не съм твърдял, че съм създал книга за деца.

Защото аз самият не мисля, че е подходяща за по-малките читатели. В нея има секс, насилие, политика и религия. За тези неща всеки от нас започва да чете в правилната възраст. Разбирам, че при подбора на книгите, подходящи за детските читатели някой би казал – това не е подходящо за деца и училищни библиотеки.

Не обвинявам онези, които отговарят за подбора на правилната литература за учениците и си казват – тази книга не е за нас, не искаме да харчим държавни пари за нея. Смятам обаче, че са в грешка онези, които са категорични, че щом те не харесват „Злосторница“, книгата не бива да бъде четена от когото и да било. Това е разликата между правилна селекция и цензурата".

Изкуството може и да е спасение. С тази мисъл завършва разговорът ми с Грегъри Магуайър.

"Да, и аз така мисля. Но бих допълнил, че хората могат да използват изкуството като основа за промяна. Когато припознаем себе си в картина, филм, в книга или комикс – където и да намерим онези личности, които можем да бъдем, тогава вече ще осъзнаем, че познаваме себе си по-добре. Тогава нашето задължение да продължим напред с новото си знание ще е много по-ясно".

Още по темата слушайте в интервюто на Иван Русланов с Грегъри Магуайър в предаването "Понеделник вечер".