Решението на испанския Върховен съд да прави за години в затвора 9-има каталунски лидери по обвинения в подстрекателство към бунт е демонстративен акт, който цели сплашване на бъдещи стремежи към независимост, заяви пред БНР адвокатът на Ориол Жункерас – един от осъдените.
„Проблемът тук е, че държавата реагира по престъпен начин и извърши акт на демонстрация. Проблемът с този процес е, че Върховният съд трябваше да реши каква да е степента за наказание върху правото да се събира и да се протестира. 13 години за организиране на вот е много тежка присъда“, каза Андреу ван ден Ейнде за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
За професора по гражданско право в университета в Барселона Шантал Мой протестите в Каталуния след обявените осъдителни присъди нямат нищо общо с политиката. Според нея ставащото е „преврат - публични институции се обръщат срещу публични институции“.
„Това не е протест, защото няма политическа репресия - това е съдебен казус. Това, което виждаме през последните дни, е гражданско неподчинение, организирано движение, което не иска да спазва върховенството на закона. Те отхвърлят закона и разделението на властите, искат да предизвикат насилие и безредици, за да окажат натиск върху съдебната и изпълнителната власт“, каза тя.
Двамата изразиха позициите си пред БНР на фона на пожари по улиците, сблъсъци с полицията, блокирано летище и основни пътни артерии, близо 100 ранени и десетки арестувани - Каталуния се взриви отново.
Сцените напомнят тези от референдума за независимост от 1 октомври 2017 г. Този път искрата беше решението на Испанския върховен съд, който призна за виновни в подстрекаване на бунт 9 каталунски лидери и ги наказа с присъди до 13 години затвор. Напрежението ескалира още повече, защото всичко се случва в навечерието на нови парламентарни избори в Испания на 10 ноември.
Сто години затвор общо за 9-имата каталунски лидери, които избраха да останат в Испания след събитията от 2017-а. Най-тежка е присъдата за Ориол Жункерас - заместникът на Карлес Пучдемон.
Сплашване на бъдещи стремежи към независимост
Според адвоката му Андреу ван ден Ейнде, решението на Върховния съд е демонстративен акт, който цели сплашване на бъдещи стремежи към независимост.
„Проблемът тук е, че държавата реагира по престъпен начин и извърши акт на демонстрация. Проблемът с този процес е, че Върховният съд трябваше да реши каква да е степента за наказание върху правото да се събираш, да протестираш. Не може да забравим, че фактите за които се води процесът са свързани с референдума за независимост от 1 октомври 2017-а и една демонстрация, която се случи през септември същата година. Върховният съд наказа упражняването на фундаментални права. Ето защо процесът беше толкова важен. Съдебното решение е за престъпление тук в Испания, което се нарича подстрекаване към бунт - това е засилена форма на гражданско неподчинение и да отсъдиш 13 години затвор е една наистина странна аномалия за Европа. Държавите-членки нямат в наказателните кодекси подобно престъпление. 13 години за организиране на вот, за гласуване е много тежка присъда“, каза той.
През 2017 г. ги наричаха тихото мнозинство - каталунците, които искат да са част от Испания и са против сепаратистките настроения. За тях присъдата е напълно оправдана, защото тук не става въпрос за потъпкване на права, а за потъпкване на основния закон.
Шантал Мой - професор по гражданско право в университета в Барселона, обясни, че прокурорите повдигнаха обвинение в бунт и поискаха двойно повече години затвор.
„Върховният съд съкрати исканата присъда от прокурорите и призна обвиняемите за виновни в много по-леко престъпление - подстрекаване към бунт. Освен това присъдата въобще не е тежка , защото Върховният съд позволява затворниците да се възползват от някои привилегии, което на практика означава, че могат да поискат помилване, след като са излежали една четвърт от срока на присъдата. И така още следващата година, 2020-а, по-голямата част от осъдените могат да поискат да бъдат освободени“, добави тя.
Липса на законови ходове на испанска територия
Адвокатът на част от каталунските лидери Андреу ван ден Ейнде няма много законови ходове на испанска територия.
„Не можем да обжалваме и това е едно от най-големите нарушения на основните човешки права в този процес. Решението на Върховния съд не може да бъде отменено на национално ниво. Можем единствено да заведем дело за нарушаване на основните права пред Конституционния съд в Испания. Така че ще подадем жалба там и тогава ще отидем в Страсбург в Европейския съд за правата на човека. Но ние не можем да заведем нормална жалба, не може да обсъждаме фактите и закона, а единствено основните права“ обясни той.
Ориол Жункерас e един от тримата просепаратистки каталунски политици, които бяха избрани за евродепутати през май, редом с Карлес Пучдемон и Тони Комин. Нито един от тях не можа да заеме мястото си в Страсбург, а адвокатът на Жункерас води дело за нарушаване на имунитета му.
„Миналия понеделник имахме изслушване пред Европейския съд, защото твърдим, че Ориол Жункерас има имунитет като избран депутат от Европейския парламент. Европейският съд ще обяви решението си през ноември или декември, разбира се, нашата позиция е, че той беше избран с над 1 милион гласа и не може да бъде държан в затвора, само защото испанският върховен съд не спазва имунитета му. Това е действие, което нарушава правата на всички избираеми политически представители“, каза Андреу ван ден Ейнде.
Напрежението в Каталуния се трупа от 2010 г. Тогава Испанският конституционен съд отменя част от закона за новия по-автономен статут на областта - ключово обещание в предизборните кампании на премиера социалист Сапатеро в предшестващите години. В резултат от дълговата криза желанието на каталунци за увеличаване на автономията им така и не се реализират, а гневът се трупа, твърди адвокат Андреу ван ден Ейнде.
„Това движение се роди през 2010-та и то се засилва оттогава. Там са корените на всичко, хората реагират просто, защото виждат, че нямат подкрепа от испанските си приятели, опитват се да използват Каталуния, за да печелят гласовете на испанските националисти. Хората се умориха от цялата тази политика в Испания, присъдите от тази седмица истински разгневиха хората“, каза той.
Протести? Това е гражданско неподчинение
За професор Шантал Мой обаче протестите по улиците нямат нищо общо с политиката.
„Това не е протест, защото няма политическа репресия, това е съдебен казус. Това, което виждаме през последните дни е гражданско неподчинение, организирано движение, което не иска да спазва върховенството на закона. Те отхвърлят закона и разделението на властите, искат да предизвикат насилие и безредици, за да окажат натиск върху съдебната и изпълнителната власт“, каза тя.
Демонстрациите по улиците на Каталуния се организират в социалните медии от анонимна група, малко известна до този момент. Наричат се Демократично цунами.
„Дори да се наричат Демократично цунами, тук въобще не става въпрос за демокрация, защото демокрация означава да спазваш върховенството на закона и да приемаш разделението между съдебна и изпълнителна власт. Кои са те? Както казахте - те са анонимни - те са в социалните медии, ползват предимно мрежата Телеграм. Проблемът е, че тези групи, които призовават за гражданско неподчинение, са подкрепяни от регионалното правителство“, каза Шантал Мой.
Регионалното правителство, начело с просепаратисткия политик Ким Тора дори обяви, че Каталуния отново ще упражни правото си за самоопределение до 2 години.
„Това, което се случва в Испания е преврат - публични институции се обръщат срещу публични институции. Регионалното правителство съществува по силата на испанската Конституция и е ръководено, от хора, които обещават да спазват закона и да го прилагат. Проблемът през 2017-а беше, че същите тези хора одобриха противоконституционни закони, които да унищожат Конституцията“, каза тя.
Диалогът между Барселона и Мадрид - невъзможен?
За Андреу ван ден Ейнде присъдата и последвалите събития показват ясно, че диалогът между Барселона и Мадрид е невъзможен.
„Присъдата е срещу този диалог. Имаме такъв прецедент вече в правото и това е отговорът на Върховния съд в Канада, който отсъди, че политически въпрос трябва да бъде решаван на политическата арена. Правосъдието в Канада реши, че няма юрисдикция върху политически въпроси, а тук в Испания се случи точно обратното“, смята адвокатът.
В тази ситуация правителството в Мадрид има два хода, казва професор Шантал Мой - да приложи закона за гражданска сигурност, който дава повече правомощия на силите на реда, или да активират конституционния механизъм с член 155 също като през 2017-та година.
„Този конституционен механизъм преди две години позволи нещата да не стигнат до гражданска война“, твърди Шантал Мой.
Проблемът сега е, че правителството в Мадрид е слабо. Временният премиер Педро Санчес дойде на власт с вот на недоверие срещу лидера на дясната Народна партия Мариано Рахой - вот, който беше спечелен с подкрепата на партии, поддържащи независимостта на Каталуния. Санчес, обаче, така и не може да състави коалиция и кабинет и предизвика нови парламентарни избори.
„Надявам се, че каталунците и испанците ще гласуват за Конституционния ред, за тези партии, които искат да защитят нашата законова система и да променят тези аспекти, които ще гарантират, че подобни неща повече няма да се случват. Казвам го като човек, който живее в Барселона. Аз съм каталунка, испанка, живея тук и ние сме жертва на тези глупости“, каза Шантал Мой.
Целия репортаж може да чуете в звуковия файл
Повече от 1 000 души се включиха в пилотната фаза на проекта „Геномът на България“, който има за цел да събере и анализира представителна извадка от геноми на съвременни българи . С цялостната инициатива страната ни ще допринесе за мащабен европейски проект, в който всяка държава ще представи референтен геном, типичен за нейното население. Всеки..
Каквито е конфликти да се случват в нашия свят, природни бедствия или икономически кризи, нищо от това не може да попречи на човешкия ум да гледа в бъдещето и да търси нови възможности за развитие на човечеството. Еволюцията на нашия интелект го извежда в орбитата на непознатото, на далечното, на доскоро недостижимото. Развитието на технологиите,..
" Перу е доста отдавна в моите планове за пътувания , защото това е една от малкото дестинации, където в " една шепа земя" могат да ти се случат изключително разнообразни посещения , можеш да сбъднеш част от мечтите си там", разказа за "Понеделник вечер" Мариана Константинова, създателка на блог за пътувания . Новата ѝ творба, част от..
Ученици от две пловдивски гимназии създават игра, която е своеобразно обучение по киберсигурност. Съвместно с менторите си от цифровия иновационен хъб "Тракия" Никълъс, Галя, Александър и Павел представят идеята си пред инвеститори, част от които не са от България . За четиримата ученици това е един от първите опити да търсят финансиране..
"Румъния диша малко по-свободно, най-малкото защото вече има яснота кой ще ходи на втория тур на президентските избори . Стана ясно, че няма да има размествания." Това каза в предаването "Преди всички" журналистът Лъчезар Вълев, пратеник на БНР за изборите. Конституционният съд на Румъния потвърди резултатите от първия тур на..
Пациентите не знаят точно къде са разпределени техните досиета . Когато не знаеш къде ти е досието, нямаш контакт с тези специалисти – те не са те виждали, това не е най-удачният начин, посочва и Пламен Христов, кореспондент на БНР в Ловеч, сам потърпевш от забавяне в системата. Повече по темата чуйте в звуковите файлове.
В Плевен проведоха кампания „Без страх“. Така магистрати, експерти от Кризисния център за жени и деца, претърпели насилие и от Отдел „Закрила на детето“ и с участието на адвокати, положиха усилия да информират всеки пожелал среща с тях , за правата на жертвите и мерките срещу извършителите на домашно насилие. „В последно време все..
Компанията за добив и преработка на медна руда "Асарел - Медет" в Панагюрище спря производството си тази сутрин в знак на протест срещу предложението..
Със сигурност има подобрение от въвеждането на малкия ринг в София, нискоемисионната зона за стари автомобил, но това е незначително за..
Моментът за искането на имунитета на Кирил Петков не е избран случайно . В това е сигурен политологът доц. Даниел Смилов. "Явно моментът е..