Николай Сурков: Операцията на Ердоган всъщност помогна на Дамаск

Със започването на операцията „Извор на мира“ турският президент Реджеп Ердоган косвено помогна на Дамаск, заяви пред БНР политологът Николай Сурков, преподавател в Московския държавен институт по международни отношения.

„Защото ако по-рано кюрдите заемаха достатъчно твърда позиция, настояваха за широка автономия, за правото да поддържат въоръжени формирования, то сега правят компромиси и големи отстъпки пред Дамаск. Така че ги виждаме (властите в Дамаск - б.р.) постепенно да възстановяват контрола си почти над цялата територия на Сирия“, каза той в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

По думите му от турската операция, както и от договореното между Анкара и Вашингтон временно примирие „загубиха кюрдите, защото им се наложи съществено да ограничат амбициите си“… „всички останали страни така или иначе спечелиха“.

Два дни преди т.нар. сделка между САЩ и Турция за примирие или пауза в операцията „Извор на мира“ в Североизточна Сирия специалният пратеник на Путин определи операцията „Извор на мира“ като неприемлива. Александър Лаврентиев заяви, че сигурността по сирийско-турската граница трябва да бъде гарантирана по цялото ѝ продължение от сирийски правителствени войски. И потвърди официално, че Русия е посредничила за договореното сътрудничество между Дамаск и кюрдите.

Сирийските власти обаче очевидно преговарят и с Анкара, защото след сделката Тръмп-Ердоган в четвъртък високопоставен съветник на Башар Асад заяви, че президентът на Сирия е против подобие на Иракски Кюрдистан в страната си. Автономна кюрдска ивица по своята граница не иска и Турция.

Реджеп Ердоган се очаква във вторник в Русия за извънредна среща с Путин. За руския поглед върху актуалните събития в Сирия кореспондентът на БНР Ангел Григоров разговаря с политолога Николай Сурков, преподавател в Московския държавен институт по международни отношения.

- Николай Юриевич, събитията в Сирия през последната седмица сякаш потвърждават подозренията за сключена при посредничеството на Москва сделка между Дамаск и Анкара още преди началото на военната операция „Извор на мира“.

- Очевидно е, че е имало сделка, защото още преди половин година Русия започна много активно да прокарва идеята за реализация на протокола от Адана. Русия даваше да се разбере, че тя действително признава правото на Турция да се защитава. Въпросът беше под каква форма ще става това. Аданският протокол, който предвижда възможността турските войски да действат в пограничната зона, се е разглеждал като основа.

Не съм сигурен, че е имало преки контакти между Дамаск и Анкара, но мисля, че може и да са били постигнати някакви договорености чрез Русия. Още повече, контактите през последните месеци бяха много интензивни. В началото на есента беше ясно, че има някаква договореност за зоната за сигурност. При това не само с участието на Русия и Турция, но и на Съединените щати.

- Ще може ли Русия едновременно да подкрепя Асад и да развива отношенията си с Ердоган или в някакъв момент ще ѝ се наложи да избира между двамата?

- Не виждам никакво противоречие. Русия може съвсем спокойно да сътрудничи и с Дамаск, и с Анкара. Турция е много важна, защото става дума не само за сирийския въпрос. Става дума за широки икономически връзки, за много интензивно взаимодействие в Кавказ, за взаимодействие по украинския въпрос. Просто е недопустимо да се развалят отношенията с Турция.

Не виждам в настоящия момент да има някакъв сериозен конфликт между Сирия и Турция. Да, има турска военна активност в Северна Сирия, но засега тази активност и това присъствие имат временен характер. Всичко зависи от това как ще се държи в бъдеще президентът Ердоган. Ако той се опита да създаде в Северна Сирия някакво подобие на Северен Кипър, тогава могат да възникнат търкания. Ако тези военни мерки действително бъдат временни, продиктувани изключително от терористичната активност преди всичко от страна на кюрдите, а тя съществува, то тогава не виждам никакви проблеми и сериозни противоречия.

- Възможно ли е режимът в Дамаск да възстанови контрола си върху цялата територия на Сирия?

- Мисля, че в момента става точно това. Със започването на операцията президентът Ердоган косвено помогна на Дамаск. Защото ако по-рано кюрдите заемаха достатъчно твърда позиция, настояваха за широка автономия, за правото да поддържат въоръжени формирования, то сега правят компромиси и големи отстъпки пред Дамаск. Така че ги виждаме постепенно да възстановяват контрола си почти над цялата територия на Сирия. Това е много важно, защото североизтокът има голямо значение за икономиката на Сирия. Там, по поречието на река Ефрат, се намират най-плодородните земи. Там се намират електростанции, в Дейр аз Зур - петролни и газови находища.

- Турският президент Реджеп Ердоган и американският вицепрезидент Майк Пенс договориха временно примирие в Североизточна Сирия. Кой ще спечели от това?

- Със сигурност мога да кажа кой загуби. Загубиха кюрдите, защото им се наложи съществено да ограничат амбициите си. Наложи им се фактически да се откажат от надеждите си за широка автономия. Всички останали страни така или иначе спечелиха. На първо място спечели Турция, защото тя действително създава буферна зона на границата. Появяват се райони, към които турците могат да пренасочат част от бежанския поток, включително от Идлиб, което е много важно.

Президентът Ердоган еднозначно печели. Печелят и американците, но не всички, разбира се. Сега наблюдаваме в Съединените щати много сериозен разкол. От едната страна е президентът Тръмп, който наистина искаше да изведе американските войски от Сирия и го постигна. Това е важно за него в светлината на предстоящите избори. От друга страна, разбира се, Пентагонът и Държавният департамент могат да бъдат недоволни. Защото за тях сътрудничеството с кюрдите винаги е било важен елемент от стратегията в Близкия изток. Еднозначно спечели и Дамаск, който получава контрол над стратегически важни райони.

- Не рискува ли президентът Доналд Тръмп да загуби кюрдите като партньор на Съединените щати в Близкия изток?

- От гледна точна на престижа на Америка в региона изтеглянето на войските от Сирия ще се възприема като предателство към кюрдите. В Америка цялата външна политика е просто производна на вътрешната. От гледна точка на вътрешната политика Тръмп трябва да изтегли войските и да си осигури преизбиране. Затова се наложи нещо да бъде пожертвано. Пожертвани бяха кюрдите.

- Губят ли Съединените щати влияние в Близкия изток за сметка на Русия?

- Съединените щати действително съкращават присъствието си в Близкия изток. Американците отдават приоритет на Азиатско-тихоокеанския регион. В този смисъл Близкият изток се превръща за тях до голяма степен във второстепенен регион. Първите опити за намаляване на присъствието там бяха предприети още от Обама.

Тази политика започна отдавна и Тръмп просто я продължава, защото има много големи очаквания от страна на американските избиратели за прекратяване на тези безсмислени и непонятни от тяхна гледна точка войни. Освен това е налице разбирането, че сега е много важно съсредоточаването в друга посока: Китай, който става по-силен и води все по-активна външна политика. Американците трябва да защитават интересите си в Азия. Азия за тях е много по-важна и в политически, и в икономически план.

Образува се вакуум. Този вакуум неизбежно ще се запълва не само от Русия, но и от Китай. Не мисля, че Москва ще претендира за ролята, която например играеха САЩ. Руската политика е много прагматична. Тя е продиктувана от националните интереси и задачата й е защитата на тези интереси. Не мисля, че Русия ще се държи като Съветския съюз, който понякога оказваше на някои страни напълно неоправдана мащабна подкрепа в името на прокарването на комунистическата идеология или на противопоставянето със Съединените щати.

Има конкретни национални интереси. Необходимо е да бъде защитена националната сигурност, да бъде осигурено определено военно присъствие в този регион. Базите в Сирия например са много важни. Необходимо е да се търсят на купувачи на руското оръжие, да се прокарват интересите на руските енергийни компании, да се привличат инвестиции, да се търсят нови пазари за руската селскостопанска продукция. Защото този регион е важен за руските зърнопроизводители. Русия има и политически, и икономически интереси в този регион, които ще прокарва и защитава.

- Русия се стреми да поддържа добри отношения с всички регионални играчи в Близкия изток, които често пъти са с диаметрално противоположни интереси. Засега изглежда, че този подход работи в полза на Русия. Доколко ефективен обаче може да бъде той и в бъдеще?

- Правилно отбелязахте, че добрите отношения с всички е един от принципите на руската политика в Близкия изток. Русия иска да играе включително ролята на честен брокер, което навремето не успяха да направят САЩ.

Съединените щати например подкопаха доверието на арабите в себе си, защото много често действаха в интерес на Израел. Русия се опитва да спазва баланса. Ще дам конкретен пример от гледна точка на решаването на сирийския въпрос. Русия залага на сътрудничеството със страните в региона. Русия разбира, че проблемът не може да бъде решен без сътрудничество с Турция, със Саудитска Арабия, с Обединените арабски емирства, с Катар.

Защо? Защото ако няма разбирателство с регионалните играчи, ще продължава подкрепата за опозиционните въоръжени групировки. Русия е готова да посредничи, ако е необходимо: между Саудитска Арабия и Иран, между Израел и Иран, ако се наложи. Първите опити вече са налице. През лятото се появи инициатива за създаване на система за регионална сигурност в Персийския залив. Задачата на руската политика е да покаже, че Москва носи мир и стабилност за разлика от американците.

- Вече споменахте за важността, която Русия придава на отношенията си с Турция. Идния вторник Реджеп Ердоган идва в Москва по покана на Владимир Путин. Доколко сътрудничеството между двете страни застрашава единството на НАТО?

- Мисля, че сътрудничеството между Русия и Турция не застрашава НАТО, защото Анкара, поне през предходните десетилетия, се стараеше да развива отношенията си именно със Запада. Да, сега има търкания и с Европейския съюз, и със Съединените щати, но мисля, че в Анкара добре разбират, че Западът е техният ключов икономически и политически партньор.

Друг е въпросът, че Анкара се опитва да балансира външната си политика. Анкара се опитва да покаже на западните страни, че има и други партньори, които могат да й предложат и икономически изгоди, и да и доставят оръжие. Анкара води много прагматична политика, с която цели да демонстрира силата си. В Русия никой не храни илюзии, че Турция може да излезе от НАТО или да се откаже от сътрудничеството си със Съединените щати. И дума не може да става за това. 

Интервюто може да чуете в звуковия файл.