Гауденц Руф - да видиш България от 90-те през изкуството

Тези дни галерия „Кредо Бонум“ изненада Гауденц Руф със специална изложба, озаглавена „Благодарим ви, мистър Руф!“. Като посланик у нас през първите години на прехода Руф активно подпомага български творци. През настоящата 2019 година за последен път се връчва наградата за съвременно изкуство "Гауденц Руф". 

Имаме проблем с това, че ние не умеем да казваме „Благодаря“ в България и да оценяваме нещата, които ни се случват навреме, каза пред „Хоризонт“ изкуствоведът Весела Ножарова от „Кредо Бонум“. „Във време, в което съвременното изкуство беше толкова неразпознаваемо, неразбрано, неустановено, този човек се обръща към българските художници, започва да ги кани, отваря си резиденцията“, връща лентата на събитията назад Весела Ножарова. 

За връзката между парите и изкуството

"Това, което прави г-н Руф толкова различен е, че той не просто купува изкуство, а той го следва, той познава художниците, той ги изслушва, изследва техните търсения, той ги подкрепя", подчерта Весела Ножарова.

Какво е накарало един швейцарски посланик от средата на 90-те да се заинтригува от новото поколение български художници?

„Винаги съм се интересувал от изкуство. Когато се озовах в България знаех, знаех, че тук има активна, жива арт сцена. Имаше обмен на артисти. Българи идваха в Швейцария. Това се финансираше от швейцарското правителство. Но също така си дадох сметка, че те са пренебрегнати и изтласкани от официалните кръгове. И си помислих, че трябва да направя нещо за тях“ – това гласи равносметката на Гауденц Руф към днешна дата. Тогава той започнал да кани не само артисти, но и дипломати и бизнесмени, „за да се създаде една общност, тези хора да се смесят“.

Изкуството в една променяща се страна

Как изглеждаше България в средата на 90-те в очите на Гауденц Руф?

„През 1994 г. се бяха провели избори, социалистическата партия беше дошла на власт и на мен ми се струваше, че времето се връща назад с 20 години. Цялата атмосфера, публичното говорене, нагласите ми се струваха много ретроградни. И въпреки че имаше една младо поколение, което искаше да се отвори към Европа, си помислих, че тези хора трябва да получат подкрепа. Такава беше моята гледна точка.“

България не била готова за дивия капитализъм

„Винаги съм мислел, че изкуството би следвало да отразява реалността. Изкуство, което напълно изключва това и просто изобразява красиви цветя и красиви пейзажи, е украшение, но не и изкуство. Имайки предвид огромните проблеми в политическия и обществен живот на България, си мислех, че изкуството би следвало да отразява тези неща. Открих много интересна авангардна група, която беше политизирана в някакъв смисъл. И си помислих: „Да, ето това е видът изкуство, който би следвало да бъде подкрепян, тъй като той има някакво отражение върху обществото, някакво влияние. По това време изкуството беше не толкова реакция на комунизма – това вече се беше случило преди аз да дойда, колкото по-скоро беше повлияно от капитализма, от всичките положителни, но и отрицателни ефекти на този див капитализъм, който се разви в тази държава, неподготвена за него.“

След София Гауденц Руф е изкарал и един посланически мандат в Белград.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

Превод в ефир: Мартин Петров.