Разсекретените архиви на Ватикана - тайни от Втората световна война

Проф. Александър Николов: Това е анонс за откритост и диалог

публикувано на 11.11.19 в 12:21

Професор Александър Николов

Снимка: Ани Петрова

Интервю на Ирина Недева с проф. Александър Николов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Папа Франциск разсекрети предсрочно документи от архива на Ватикана от периода на Втората световна война. Изследователите ще имат достъп до документи от управлението на Пий XII, който е папа от 1939 до 1958 г. Пий XII е обвиняван, че не е направил достатъчно, за да се предотврати масовата смърт на евреи по време на войната. Така грифът „Секретно“ пада още преди изтичането на 70-годишния срок – 2028 година. Папа Франциск променя и името на архива – от Секретен архив на Ватикана, той вече ще носи името Ватикански апостолически архив.

„Папа Франциск явно е решил да отвори тези архиви, за да се реши този голям проблем, свързан с ролята на Светия престол през Втората световна война. Защото има обвинения, че е колаборирал с нацистите и с Мусолини“, коментира пред „Хоризонт“ проф. д-р Александър Николов, ръководител на Катедрата „Стара история, тракология и средновековна история“ в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Според проф. Николов това е анонс, че папската институция иска да бъде по-открита и да влезе в диалог с широки кръгове от обществеността, както и да парира някои обвинения.

„Самият папа Франциск е нестандартна фигура, той промени много неща, промени много концепции. Замени един консервативен папа, който се опитваше да запази някои традиционни механизми във Ватикана, и концепции и възгледи по много въпроси. Неслучайно този папа носи името Франциск, защото Франциск от Асизи е един от големите реформатори в Католическата църква и в християнството“, допълни проф. Николов.

Преди години Александър Николов е работил в Секретния архив на Ватикана. Тогава достъпът до документите от Средновековието бил свободен, но се е минавало през сложна процедура до получаване на ценните ръкописи.

Като историк проф. Николов отбеляза своето притеснение как нашето време сега от 2019 г., ще бъде отразено към 2050 г.

„Защото вече така сме навлезли в дигитализацията, електронната ера, че много от нещата изчезват безвъзвратно във времето и картината може би ще е доста изкривена.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.