Проф. Марк Креймър: НАТО ще продължи да доминира сигурността на Европа

Проф. Марк Креймър - изследовател в Харвардския университет.

НАТО ще продължи да доминира в гарантирането на сигурността на Европа. Пълен абсурд е Русия да стане стратегически партньор, било то само на Франция или на целия Европейски съюз.  Путин почти успя да възстанови статута на велика сила на Русия. Но щетите, които нанесе Тръмп на Трансатлантическия съюз, са поправими, защото той е аномалия, а не изразител на коренна промяна в отношението на САЩ. 

Това мнение изрази пред БНР професор Марк Креймър - ръководител на проект за изучаване на Студената война в Харвардския университет. В предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ той допълни, че „много неща бяха постигнати през последните 30 години - всичките бивши членки на Варшавския договор бяха приети и в НАТО, и в Европейския съюз:

„Те имат много успехи през тези години, включително икономическа трансформация. Но има, особено от 5-10 години, осезаемо разочарование от развитието на нещата. В Унгария и Полша например, особено в Унгария, се предприемат стъпки, които се смятат за противоречащи на демокрацията. И, въпреки че няма завръщане с пълна сила към авторитаризма, тези две страни, смятани допреди десетилетие за укрепнали демокрации, вече въобще не изглеждат такива“, каза Креймър, който е и изследовател е и на икономическите и политическите промени в посткомунистическа Източна Европа.

Според него не може да се каже, че Централна и Източна Европа са тръгнали по пътя на голяма част от бившия Съветски съюз, включително Русия, където малко или много авторитаризмът се е завърнал.

„Но очевидно има основания за разочарование и в региона, и сред външните наблюдатели… За известно време през 90-те години голяма част от недоволството на хората произлизаше от икономическите трудности, до които се стигна след срива на Съветския съюз и разпадането на съветската икономика. Проблемите сега не са толкова икономически, колкото политически и може да се окаже, че те са по-трудни за преодоляване“, каза Креймър.

- Изненадан ли се, че се стигна дотук 30 години след падането на Берлинската стена?

- Не съм изненадан толкова, че нещата още не са перфектни, но съм много изненадан, че двете страни, които най-много се връщат назад, са именно Унгария и Полша. В края на 80-те тъкмо те бяха флагманите. Промените при тях бяха предпоставка за промени навсякъде. Когато Горбачов наложи своята „перестройка“ и „гласност“ в Съветския съюз, единствените страни, които наистина последваха примера му и дори вървяха по-бързо от него, бяха Унгария и Полша.

Но това не значи, че сега в другите страни всичко е наред. Има разочарования във всички бивши членки на Варшавския договор. България в много отношения изглежда по-малко негативно засегната от някои други страни. Странно, защото България започна от много по-неизгодна позиция, предвид това, че за около 8 години, след като Тодор Живков беше отстранен на 10 ноември 1989-а, системата не беше много по-добра и се стигна до икономическата криза от 97-а. Оттогава, вече 22 години, в България се случват и икономически, и политически промени, които я водят в много по-положителна посока. Разбира се, напоследък има и разочарования, но не е толкова зле, колкото при други.

- Може ли да се сравни ефектът от възхода на крайнодесните националисти в Западна Европа с този на комунистическите партии там след Втората световна война?

- И във Франция, и в Италия след края на войната комунистическите партии са били много силни. Те не са управлявали, но са имали огромна подкрепа, която им е давала потенциал да вземат властта и дори да привлекат Съветския съюз да се намеси на тяхна страна. Това за малко не се е случило в Италия. В Австрия, която е била окупирана за 10 години след Втората световна война, комунистическата партия е била доста силна, и през 1950-а и 51-а е планирала да вземе властта с помощта на Съветския съюз. Имало е потенциал в Западна Европа, в страни, които не са попаднали под съветско влияние, да се разиграе подобен сценарий като този в Чехословакия през февруари 1948-а. И, разбира се, преди това в България, Румъния, Полша и Унгария....

Силните крайнодесни партии сега са пак в същите страни в Западна Европа. Италия има доста голямо крайнодясно движение. Франция - също, а все повече и Германия - с "Алтернатива за германия". Но вече се наблюдава колебание заради безкрайния процес на Брекзит във Великобритания. Той не буди желание у други страни-членки да тръгнат по същия път. Имам предвид страни като Италия и Чехия, където имаше значителен натиск за напускане на ЕС.

- Какви са шансовете, предвид настоящото разделение в Европа, тя да се превърне във Велика сила и да опровергае скептиците?

- Този въпрос беше повдигнат и от президента Макрон в изказванията му напоследък - за перспективата Европа да стане по-самостоятелна. Съмнявам се, че ще стане. За това се говори вече 70 години - че Европа не бива да е толкова зависима от САЩ. Говореше се особено интензивно, когато свърши Студената война и се настояваше Европа да има общностна политика за сигурност и отбрана, но това така и не се материализира в каквато и да било значима форма. Има вече такава политика, но Европа не е истински независим играч. НАТО продължава да бъде доминираща за сигурността на Европа.

Сега НАТО може да е отслабена от настоящия американски президент - защото Тръмп демонстрира неприязън към НАТО. Това, подозирам, е причината за изказванията на президента Макрон. Не е ясно дали Тръмп е фактор-еднодневка или става дума за по-дълбока липса на подкрепа от Съединените щати за НАТО и бъдещето ѝ. Аз по-скоро спадам към онези, които виждат в Тръмп просто аномалия. За мен той не представлява позициите на широк кръг от политическия елит на САЩ. Но е нормално да има голяма доза нервност в Европа. Колкото по-голяма е тя, толкова повече натиск ще се генерира Европа да стане, ако не напълно независим играч, то поне по-способна да действа сама, когато ѝ се налага.

- Смятате ли, че е възможно връщане към нормалното след Тръмп?

- Зависи много кой точно ще дойде след него. Към момента няма много добри варианти. Както изглежда, демократите ще издигнат кандидат, който няма да има голяма вероятност да спечели - някой от крайнолевите кандидати - Бърни Сандърс или Елизабет Уорън. Те, според мен, ще претърпят голямо поражение. При това заслужено. И ако Тръмп бъде преизбран, той ще може да нанесе по-дълготрайни щети на институциите, които не харесва, включително НАТО.

- А ще успее ли Путин да направи Русия отново велика?

- Русия има слабост и тя се изразява в липсата на истински стабилна икономическа основа. Населението ѝ намалява. А политическата ѝ система е нефункционална, в смисъл задоволяване на очакванията на младите руснаци. Но, въпреки че картите му са слаби, Путин ги разиграва добре. И това позволява на Русия да се установи може би не отново като велика сила, но почти като такава. Той успя да постигне много в Сирия, в Украйна, все повече в Африка. Увеличава се влиянието му там, където определени сили не би трябвало да му го позволяват.

- Макрон вижда в Русия стратегически партньор на Европа?

- Тази част от изказването на Макрон ми се стори пълен абсурд. До някаква степен напомня за начина, по-който Де Гол говореше за Съветския съюз. Говориш за нещо, но когато се стигне до него, всъщност не искаш да го правиш. Това се случи с Де Гол, когато се опита да установи специални отношения между Франция и Съветския съюз в сферата на сигурността. Идеята на Макрон, че Русия може да е партньор или само за Франция, или за целия Европейския съюз, е същата обречена на провал заблуда.

Интервюто може да чуете от звуковия файл

ВИЖТЕ ОЩЕ
Арчи Харисън Маунтбатън-Уиндзор - син на принц Хари и Меган Маркъл.

Принц Хари и Меган Маркъл нарекоха сина си Арчи

Принц Хари и съпругата му Меган Маркъл обявиха днес, че новороденият им син ще се казва Арчи Харисън Маунтбатън-Уиндзор, предаде Би Би Си. Съобщението дойде, след като двамата представиха на кралица Елизабет II и на съпруга ѝ принц Филип техния осми правнук. По-рано днес Хари и Меган Маркъл показаха на публиката своя син, който се..

обновено на 08.05.19 в 18:59