7
Представянето ще бъде съпътствано от изложба на няколко оригинални картини на художника от семейната колекция, които ще останат там само за няколко часа. Затова галеристката – внучката на твореца Цена Бояджиева, ще посреща ценители още от 12 ч. по обед.
„Решихме с брат ми да участват работи, които – някои не са виждани, а други, които ги знаят хората от репродукции. Ще участва една работа, която е единствената започната с дясната ръка, а я завършва след инсулта с лявата - „Баташкото клане“, обясни Цена Бояджиева в предаването „Нощен хоризонт“.
Нейната майка й разказвала, че когато рисувал след инсулта, дядо й си тананикал „Бела съм, бела юначе“, тъй като вече не можел да говори. „А аз в по-късния период, когато стоях при него в ателието, учех си уроците или просто стоях, защото обичах да бъда при него, той умираше за Демис Русос, харесваше му, даже се просълзяваше и докато рисува, си пускаше радиото да слуша.“
Да носиш кръста на предшественика си
Много е сериозно и отговорно да бъдеш близък на такъв човек.
„Докато бях малка, беше много лесно. Той просто беше един трудолюбив човек, ставаше в пет и отиваше да рисува. Като пораснах, нещата тръгнаха в съвсем друга посока – казваха, че е голям, казваха, че това заболяване го прави велик, започнаха да ме гледат по-особено и мен, което ме притесняваше. Човек във времето свиква с всичко това, но носиш кръста на този човек под някаква форма.“
Нямаше скука покрай дядо ми, разказва още Цена Бояджиева. Тя помни как той обичал да изчезва, без да извести предварително близките си за плановете си – например когато реши да отиде в Бургаско да рисува нестинари или пък да се оперира, без да им каже, за да не ги притеснява.
При брезовските овчари
„Той много се губеше. Като реши и изчезне. Сутрин ставаше рано, бръснене, закуска и отиваше да рисува. Един ден го чакаме и го няма никакъв. Аз тогава работех по тютюна. Помолихме директора, та ни даде джипката. Отидохме в Брезово и го намерихме – толкова щастлив, седнал там, при овчарите, на къра и рисува“, спомня си Елена Кехайова, майката на Цена Бояджиева и първа снаха на художника.
„Той чрез рисуването живееше. Това го поддържаше него. Той не можеше да стои, да бездейства. Всяка сутрин отиваше да рисува – скицата вътре в пазвата, бастуна, палитрата на гърба…“, допълва Кехайова.
Художникът бил работохолик и настоявал всички около него да са постоянно заети и да имат някаква работа. Когато позирала за някоя картина, малката Цена получавала отплата – да бръкне в джоба на дядо си и да си вземе от него стотинки, с които след това да си купи сладолед. „Дядо ми беше не взискателен, буквално тиранин, когато трябва да позираш – не можеш да мръднеш, не можеш да дишаш направо“, спомня си тя.
За Златю Бояджиев е писано много малко още приживе, смята внукът му Златин Бояджиев. Затова той оценява появата на книгата „Виденията на Златю Бояджиев“ за толкова важна.
Започнал от Елин-Пелиновата България, животът на художникът минава през големи пропасти и исторически обрати, но въпреки това той остава себе си и прави това, което иска, отбеляза още Златин Бояджиев. Златю Бояджиев е многопластов творец, убеден е внукът му.
Да напишеш историята си чрез картините
„Той извисява човека над всичко, което говори за неговия силен дух. Не е редно да правя анализ на изкуството на дядо ми. Намерил е начин да стигне до всеки един от нас, по различен начин, но той стига, докосва сърцата, аз съм убедена в това“, сподели още внучката му Цена Бояджиева пред „Хоризонт“. Тя вярва, че дядо й пише своята история чрез картините, независимо кой и колко е написал за него като човек и творец.
Той трябва да присъства в чужбина, подчерта тя. „Защото той е много български автор и чрез неговото изкуство хората, които имат друг свят, други традиции, други нрави, би им било интересно и трябва да знаят за неговото творчество и неговия живот, който е безкрайно труден, безкрайно интересен и безкрайно успял.“
Наследство за младите
Според автора на книгата – Димитър Пампулов, днешните млади хора имат нужда от материали за „върхови наши творци, оставили много трайна следа в нашето изкуство“. Затова той решил да преработи книгата като изчисти образа на Златю Бояджиев, защото искал да бъде преведена и на английски. С книгата си Пампулов се обръща към младите хора, за да оценят наследството, оставено ни от художника.
„Защото Златю Бояджиев не е пловдивски художник, не е български художник, той е световен художник, едно явление в изкуството. Ние много скромно подхождаме към великани, към титани в изкуството. Много малко даваме възможност на света да се запознае с тези наши творци.“
Цена Бояджиева е галерист вече 17 години. Тя е създател, галерист и куратор на едно от най-посещаваните арт пространства в София - столичната галерия "България", разположена в едноименния концертен комплекс. „Това е едно прекрасно духовно място, трябва вътре в него да се правят стойностни и сериозни неща“, сподели още тя пред „Хоризонт“ дни преди представянето на книгата за Златю Бояджиев.
Още за вселената на Златю Бояджиев слушайте в звуковия файл.
Черно-бели снимки в текста: Семеен архив
Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..
"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс Мока Мус буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..
Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..
Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..
Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..
В Афганистан Новата година – Навруз , всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..
Семейство Даниела Савомолска – Овчарова и Владимир Овчаров са професионални художници, артистични номади, живели са близо 30 години в Съединените американски щати. Решиха да се завърнат в България, но не в родната София. Избраха новият им дом да бъде в бивша бозаджийница във великотърновското Ново село. Преобразената от тях къща в самия център на..
Светла Тошева е литературовед, посветила много оригинална статията за поезията на Христо Смирненски. Заглавието е " Живописната палитра в поезията на..
За първи път се внася Закон за бюджета, който не отговаря на законодателната рамка , т.е. той е незаконосъобразен и не би трябвало да може да бъде..
Докато политиците се месят и само когато има авария, само тогава говорим за енергетиката, нищо ново не ни очаква . Това каза пред БНР Рамадан Аталай,..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно