Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Андрей Бояджиев и Венцислав Каравълчев:

Приносът на Зографската обител в българската духовност е неизмерим

Все повече учени проучват книжовното наследство на манастира

През седмицата Софийският университет бе домакин на международната конференция „Зографската обител сред Атонската монашеска общност: Исторически път и място за служене на словото”.

Андрей Бояджиев и Венцислав Каравълчев

Двама от учените, които се включиха в нея, разказаха в предаването "Нощен хоризонт" повече за работата си по проучване на книжовното наследство на Зографския манастир. Това са проф. д-р Андрей Бояджиев от Катедра „Кирилометодиевистика” на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и д-р Венцислав Каравълчев от Богословския факултет на СУ, който е и директор на Фондация „Наследството на Зографската света обител”.

Мястото на Зографската света обител в българската история е огромно. Тази година честваме 1100 години от основаването й, макар че вероятно това се е случило по-рано, обясниха изследователите.

„919 година е грамотата, която е дадена от император Лъв Мъдри. Неслучайно под една от трите чудотворни икони на Св. Георги, първата, която дава името на манастира, тъй като Св. Георги сам се изографисва на нея, стои годината 898. Най-вероятно 898 година трима братя от Охрид основават първите килии, които прерастват впоследствие в манастир и вече 1 100 години връзката на Зографската света обител с България е много силна, много трайна. Приносът на тоя манастир към българската култура, за съхраняването на българската духовност е неизмерим“, подчерта Венцислав Каравълчев.

Уникална книжовна колекция

„Няма друга такава обител в България или извън нейните предели, която да притежава такова огромно книжно наследство, имайки предвид тежката съдба на манастирите както в България, така и на Зографския  манастир – многократно опожаряван, многократно разграбван, буквално допреди няколко десетилетия от наши и от чужди“, допълни той.

Част от библиотеката с безценните ръкописи

Непрекъснато се намират нови ръкописи, нови печатни книги, коментира проф. д-р Андрей Бояджиев. Славянските ръкописи в момента са около 600, като най-ранният запазен в Зограф ръкопис, е от 10 век, а най-късните са от средата на 20 век. „Имаме една непрекъсната традиция в този манастир – към това ръкописно наследство монасите непрекъснато са създавали свои ръкописи почти до най-новото време.“

Манастирът пази дори японски ръкописи

Манастирът пази не само български и славянски ръкописи, но и много голяма сбирка от византийски ръкописи. Съхраняват се още много османски документи, влахо-български грамоти, дори има няколко японски ръкописа, дарени през 19 век от православни поклонници, идващи от Япония.

„Дори в най-късните архивни свидетелства, които се пазят в Зограф, можем да научим много данни за това какви са поклонниците, които са идвали в  манастира, какви дарения са правили тези хора, от какво точно са се интересували“, добави проф. Бояджиев. Той поясни, че най-ранният ръкопис, който се пази зад стените на Зографската обител, са два листа от ръкопис на Св. Василий Велики с монашески правила. Други ръкописи от ценната сбирка на манастира свидетелстват какви са били песнопения от най-ранния период на славянската книжовност, които представляват изключителен интерес, защото някои от тях са единствени по рода си.

Музеят на манастираИнтересът на учените расте

През последните няколко години е извършен опис на цялата библиотека на Зографския манастир, уточниха двамата учени. През последните години манастирът се е отворил към изследователите и както игуменът, така и библиотекарят съдействат за научните изследвания там. Така се оформили няколко екипа, които работят по писменото наследство на манастира. След 2009 г. интересът към това богатство лавинообразно расте. През 2010 е започнала дигитализацията му.  

Братството в различните години е било с различен брой монаси и всяко едно име представлява ценност за изследователите, изтъкна Венцислав Каравълчев.

По следите на книгите и ръкописите

Не за всяка книга от манастирската колекция се знае как е попаднала там, а също и как колекционерите са се сдобили с някои безценни екземпляри, коментира проф. д-р Андрей Бояджиев. „И сега най-много от тези книги и ръкописи се намират в библиотеките на Англия и в Русия. Преди няколко години наш колега намери много интересен псалтир, който се пази във Варна.“ При някои от ръкописите са били нелегално изнасяни по няколко листа многократно, докато се събере целият ръкопис.

Пещерата на Св. Козма Зографски

За църковната тишина и цивилизацията

За Венцислав Каравълчев попадането на Атон е като пътуване в миналото. „Въпреки че последните 30-40 години промениха доста неща и на Света гора. Допреди 30-40 години там нямаше автомобили, нямаше електричество, нямаше телефони. Сега, малко или много, външният свят влезе на това място – с генератори или с волтаици има ток във всички манастири, има интернет, има клетки за мобилните оператори.“ Това не е хубаво според някои от монасите, допълва го проф. Андрей Бояджиев. „Те затова са станали монаси – да се отдадат на съзерцание и на съвсем друг тип живот, да избягат малко от света, да живеят в по-различен свят. Така цивилизацията като се намесва, те самите не се чувстват много добре.“ През зимата е най-спокойно за монасите. Външните хора са любопитни, но всеки поклонник реално смущава реалния ритъм на манастира, който не отказва гостоприемство, разказаха още учените.

Животът на монаха е молитва, разделена на частна (лична) – в килията и обществена – в храма. Богослужението в храма започва рано сутрин, към 3 бие клепалото, към 6-6.30 започва светата литургия, към 8.30 богослужението свършва. Два до четири пъти месечно има всенощно бдение. Манастирите на Света гора не вървят по нашето време, а по византийското и разликата при някои манастири може да е три-четири часа спрямо нашето време по часовник, разказа Венцислав Каравълчев. Когато са там, учените също участват в богослужението, макар и не толкова по стриктен режим. В нашата обител живеят около 40 монаси и 10 послушници.

Още други любопитни детайли за делника на Атон и в Зографския манастир слушайте в звуковия файл.
Снимки в публикацията: Андрей Бояджиев и Венцислав Каравълчев - Личен архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Един от двата най-стари храма в Ловеч - "Успение Богородично", се нуждае от спешен ремонт

Вече близо два века храм „Успение Богородично“ в стария квартал на Ловеч пази историята и духовността на града. В него още отекват стъпките на йеродякон Игнатий - Васил Левски, който при честите си идвания в града е участвал в богослуженията в храма. Дълги години с него е служил и поп Кръстю Никифоров. Храмът е недвижима културна ценност от национално..

публикувано на 05.01.25 в 07:09
Енчо Керязов

Фондация "Енчо Керязов" с нова кампания за деца таланти в 14-ото издание на "Нощ на звездите"

Фондация "Енчо Керязов" започва от днес нова кампания за издирване на деца таланти за 14-ото издание на "Нощ на звездите" . " Кандидатурите могат да се подават  до 5 февруари  в четири  различни категории - "Изкуство", "Образование", "Спорт" и "Млад иноватор", тя е за ученици, които се изявяват в природните науки, математика,..

публикувано на 05.01.25 в 06:00

2025 г.: очаквай неочакваното

2024-а беше годината на изборите, а 2025-а изглежда ще е годината на въпросите:  Ще изпълни ли Доналд Тръмп обещанията си относно налагането на мита на европейския и китайския внос и договарянето на мир между Русия и Украйна?   Британският военен анализато р Майкъл Кларк за очаквания мирен план на администрацията на Тръмп :..

публикувано на 04.01.25 в 14:00
Илия Григоров (горе вдясно) и Яне Василев (долу вдясно).

Илия Григоров: Rakamakafon ще произвежда до 20 000 грамофонни плочи на месец

През март 2025 г. ще бъде открита първата фабрика за грамофонни плочи в България , която ще е и единствената на Балканите.  Идеята за Rakamakafon е на музиканта Илия Григоров - Григовор , част от хип-хоп групата  So Called Crew, а заедно със съмишленици я реализират, за да се появят първото след повече от 30 години производство на винил у нас...

публикувано на 03.01.25 в 19:55
Митко Станков

Митко Станков: Законът за културното наследство облагодетелства хора от ДС. Трябва да стане като в Европа

"Законът за културното наследство от 2009 година е създаден с цел да облагодетелства няколко човека от Държавна сигурност . Ирина Бокова го пробута, в Народното събрание го направиха, а агентите на ДС, които бяха в прокуратурата и в медиите, разправяха, че аз съм бил създал този закон. Аз не идвах въобще по това време в България. Тези хора не са..

публикувано на 03.01.25 в 18:49

Халед Мераджудин: Най-голямото ми желание през тази година е да ставам все по-добър като човек

Всеки иска да е успешен в работата си, да му върви в бизнеса, но това не е стойността на един човек. Ние имаме много по-голяма стойност, защото Бог е направил човека по подобие на себе си. Всеки човек трябва да се стреми да се бори със себе си, за да става по-добър човек, за да бъде по-добър в работата си, в семейството си сред обществото и..

публикувано на 03.01.25 в 16:56

Ще се превърнат ли земеделците в бюрократи заради европейски правила?

България се възползва от максимално отлагане – с 2 години, на санкционния режим, свързан със социалната условност, въведен с европейски правила, които касаят директните плащания в земеделието. От началото на тази година обаче санкции вече могат да се налагат. Социалната условност е спазване на трудовото законодателство, обвързана с получаване..

публикувано на 03.01.25 в 08:08