Идеята беше за експеримент дали хората днес могат да четат по този начин и дали ще им бъде интересно, сподели той. "Аз вече имам някакви частични отговори. Някои изобщо не са притеснени от старите букви - Ѣ /ят/ и ѫ /юс/. Изобщо не ги смущава тази необичайност в графиката. Но има и хора, за които това е притеснително, защото нямат навик."
Старият правопис като символ на престиж
Хората, които искат да четат такъв правопис, го свързват с една епоха, която в тяхното въображение е натоварена с идеята за прогрес и за европейска България, изрази свои впечатления преподавателят.
"Българският правопис от Третото българско царство е свързан с някакъв престиж в съзнанието на хората. И ние го виждаме, защото има все повече продукти, включително и медийни, които възприемат правописа от Третото българско царство - например сайтът "Биволъ", вестник "Банкеръ", коментира Червенков.
Тодор Червенков разказа за своя опит в използването на подобни четива на стар правопис.
Четенето е лесно, свиква се бързо
"Писането наистина е по-трудно, четенето е лесно. Четенето е въпрос на навик, който се получава за няколко минути, но писането изисква научаване на по-различни правописни правила и повече мислене върху граматиката на езика всъщност, защото например употребата на така наречените краесловни ерове - дали думата да завършва с ер голям или ер малък, които не се произнасят, зависи от рода на съществителното. Пишещият постоянно трябва да си задава въпроса сега това мъжки род ли е или женски род", допълни преподавателят.
Червенков коментира и издаването на романа "Под игото" на Иван Вазов на шльокавица и новата "версия" на романа - "превод" на съвременен български език през повече от 4000 пояснителни бележки в текста за улеснение на учениците.
"За изданието на шльокавица мисля, че всички сме на едно мнение - абсолютно безсмислено и излишно. Не мисля, че някой български ученик би чел "Под игото" просто защото е на шльокавица. Тя се ползва в интернет, не се ползва в печатните издания. Това нещо е медиен абсурд. Но по въпроса за "превода" на "Под игото" - не бива да се нарича превод, по-скоро адаптация."
Оригиналът носи колорита на времето
Тодор Червенков преподава френски език в средните училища във Франция. Той обясни, че има текстове във френската литература, от 15-16-ти век например, които са недостъпни за учениците в оригиналния си вид.
"С добрите ученици може да се изучава оригиналния текст, което е ценно, защото по този начин децата опознават някакво минало състояние на собствения си език. За учениците с повече трудности се налага да се прибягва до някакви адаптации", посочи Тодор Червенков примери от практиката си. "По отношение на "Под игото" - не мисля, че е излишно да съществува такова издание. Децата, които се интересуват наистина от езика като нещо живо, като нещо, което се променя във времето, заслужават да се докоснат и до оригинала, защото с него идва един свят, един колорит, който би изчезнал в един превод", смята Червенков.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..
"Аз като калоферец имам много причини да се гордея освен със славното историческо минало на града, но и с настоящето на града", каза за БНР Наньо Чолпанов от Народно читалище "Христо Ботев" - Калофер. Със стихове на Ботев и Яворов започна разговорът с Чолпанов, за който Калофер и България са раят на Земята . "Тук имаме уникална природа -..
Европейското първенство по футбол и "Копа Америка" белязаха лятото на 2024 г., но истинската любов към царя на спортовете не се побира в календара и статистиката от големите първенства . Същността ѝ личи в селския и аматьорски "ритнитоп" , както са се изразявали в зората на играта по нашите земи, но и в очаквани и неочаквани..
Тел Авив е един от най-бързо развиващите се градове в света. Уличка в Източната част на града, която досега носеше само номер, вече е наречена на основателя на Еврейския исторически институт в София, сега част от Института по Балканистика при БАН, Ашер Хананел. Той е бил и главен равин на България по време на Втората световна война. В своето слово..
19-та световна среща на българските медии, организирана от БТА, отведе журналистите в украинското българско село Камчик. Как живеят хората там и как пазят в сърцата си вече близо 200 години България? Валентина Кашчи - единствената учителка по български език във Всеукраинския център за българска култура Отзвук от 19-та Световна среща на..
Гергана Василева е маратонец множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите. От 15 години Гергана Василева живее с диагнозата множествена склероза, но болестта не й пречи да бъде маратонец, колоездач, съпруга, майка и журналист. Нито за миг тя не се отказва да живее пълноценно. Предстоят й 6 маратона, на 6 континента заедно с Румен..
Милена Кирниколова е известен инструктор по карате в Плевен. Нейните възпитаници непрекъснато печелят престижни отличия. Тя е гост в "Горещо сърце" по "Хоризонт". Истинска гордост са победите на световното първенство по карате в японската столица Токио. Самата Кирниколова завоюва бронз при ветераните в родината на този спорт. Тя е изключителен..
Ако е възможно да се излезе от олигархичната машина, в която България е потънала до шия, единственият начин, познат от античността, е..
Няма увеличение на натовареността на работа на фериботния терминал за тежкотоварни автомобили край Силистра, след началото на ремонта на Дунав мост...
"Политиците трябва да бъдем лоялни единствено към нашите избиратели. Те са ни изпратили да решаваме техните проблеми. Не се чувствам предател . Не..
Разкъсана облачност
Ясно
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица