Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

И за 2020 г. финансовата самостоятелност на общините остава мечта

Въпреки предизборните уверения, местните данъци в редица общини скачат. Първо дойде сигналът от Пловдив, а вчера и в София стана ясно, че старите коли ще плащат по-висок данък. Има ли полезен ход пред местните власти и каква е картината към момента?

За 2018 година събираемостта на местните данъци и такси е 72,8%, което общините отчитат като добра събираемост, каза пред „Хоризонт“ Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините. „За тази година за първи път може би приходите ни от данък МПС ще изпреварят приходите от данък недвижими имоти.“

Георгиева подчерта колко е важен за събираемостта автоматизираният обмен на данни, какъвто е въведен с МВР за данъците върху моторните превозни средства. „Научаваме много бързо, в реално време, за всяка сключена сделка за продажба на автомобил и не се налага да чакаме данъкоплатците да дойдат да ни информират. Това за последните 5 години увеличи с над 200 милиона лева приходите ни от данък МПС.“

Отчисленията за битовия отпадък

Отчисленията за такса битови отпадъци са съществен проблем за общините, особено от началото на 2020 година. Ситуацията с отчисленията кара много общини, макар и предпазливо, да предприемат минимално увеличаване на такса битови отпадъци, коментира Силвия Георгиева.

Силвия Георгиева

„Общините в качеството си на основно отговорни за поддържане на системите за управление на отпадъците в България, са длъжни да отчисляват една доста сериозна сума за всеки тон депонират отпадък в едни чужди сметки на регионалните инспекции по околна среда и води. Тази сума е вид гаранция, че общините ще положат усилия да намалят депонирането от една страна, и от друга – ще имат инвестиционен резерв за инвестиции именно в технологии, водещи до намаляване на депонирането. Размерът на тези отчисления тази година е 57 лева на тон. От 1 януари тази сума става 95 лева. Увеличението е почти двойно. Ако останем със същото количество събрани пари, означава, че ние ще отчисляваме двойно, а ще трябва да чистим с наполовината пари, които използваме тази година за чистене“, коментира Силвия Георгиева.

Найден Зеленогорски, председател на Асоциация на българските градове и региони, защити идеята средства за общините да се набавят не чрез увеличаване на местните данъци, а чрез по-голяма финансова децентрализация - част от данъците, които се създават на територията на общината, да остават там. Този етап обаче буквално е спрял и идеята на общините 20 на сто от данъка върху доходите на физическите лица да остава там, не се приема, уточни Зеленогорски. „Това са 900 милиона, които биха гарантирали изключително добро финансиране на българските общини.“

Собствените приходи на общините остават ниски

На макро ниво финансовото състояние на бюджетите на общините е добро. За следващата година те ще разполагат с около 7 милиарда лева, посочи Силвия Георгиева.

„От които обаче 6 милиарда са държавните трансфери и само 1 милиард са собствените приходи на общините. Това е същественият проблем на българските общини – че нашите приходи са ниски и ние събираме собствените си приходи само от имуществени данъци. Дългогодишният ни разговор за двата процента от подоходния данък е в тази посока – да разширим нашата приходна база, така че при нас да остават повече средства, които можем сами да управляваме.“

Сериозните държавни трансфери са целеви и общините нямат думата къде да ги насочат, припомни Георгиева.

Найден Зеленогорски

„Има случаи, в които – движиш се по един прекрасен републикански път и стигаш до едно населено място, което е като след война. Защото за съжаление държавата е абдикирала от това да осигури достатъчно ресурси за местната инфраструктура“, отбеляза Найден Зеленогорски и даде пример.  

Какво може да се направи с 30 лева субсидия на жител

„В бюджета са 2020 година са планирани около 200 милиона за капиталови субсидии в общините. Това е горе-долу по 30 лева на живущ българин. Какво можеш да направиш с 30 лева за една година? Да смениш две-три плочки или едно осветително тяло на уличното осветление.“

В момента максимум 15% от бюджетите на общините се разходват с легитимно решение на общинския съвет. Останалото е разписано в Закона за държавния бюджет, в съответните стандарти от министерствата и общините са като каса, през която минават парите и отиват по направление, отчитат общинските власти.

Болна тема за общините са общинските пътища, заяви още Силвия Георгиева. 

Общинските пътища в следващия програмен период

„Финансирането на общински пътища през оперативната програма „Региони в растеж" е недопустимо. Това може да става само в Програмата за развитие на селските райони, където обаче ресурсът е ограничен. Нашата общинска пътна мрежа е 20 хиляди километра. Едва 903 от тях са финансирани със средства от "Програмата за развитие на селските райони“, посочи тя.

Георгиева е оптимист, че за следващия програмен период това ще се промени, защото проблемът е поставен и в контекста на новите европейски изисквания за пътна безопасност общинските пътища няма как да останат в това състояние.

Силвия Георгиева поясни, че при структурирането на тол системата са се опитали да предложат 20 на сто от постъпленията от нея да отиват за общински пътища.

„Разбира се, това не беше възприето от народните представители. Дискусията тогава беше в посока, че след като стартира тол системата и през нея се обезпечава финансирането на републиканската пътна мрежа, част от освободения ресурс ще бъде пренасочен към общините именно за нашата пътна мрежа.“

Още за проблемите пред общините слушайте в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как бяха похарчени над 2 млн. лева за противоепидемичните мерки на изборите

Близо 2,1 милиона лева плати държавата през Министерството на здравеопазването за осигуряване на противоепидемичните мерки при провеждането на парламентарните избори на 4 април тази година . Кои фирми усвоиха парите и какво доставиха, по каква процедура беше направено договарянето и спазен ли беше критерият за най-ниска доставна цена,..

обновено на 16.04.21 в 17:10
Станислав Попдончев

Бизнесът очаква от новите управляващи продължаваща подкрепа

„Направихме блиц изследване в периода 13-15 април сред нашите 265 респонденти, за това какви мерки очаква бизнесът от новото управление. Имаме представени 18 сектора, преобладаващи са ресторантьорство и хотелиерство - може би защото 28 на сто от този бизнес беше засегнат тежко. 54 на сто от запитаните отговарят, че ще имат проблеми с..

публикувано на 16.04.21 в 09:34

Готова ли е България да посрещне чуждестранни туристи този сезон

Стоим много назад в сравнение с нашите съседи в подготовката за предстоящия туристически сезон, предупреди пред БНР Илин Димитров, председател на Варненската туристическа камара. „ Държавите около нас са много активни . Гърците договориха преференциални условия с Израел, с Великобритания, с Румъния. Преди да бъде приет европейски регламент..

публикувано на 16.04.21 в 09:29
Даниела Бобева

Проф. Даниела Бобева: Парите от Европейския съюз няма да дойдат тази година

„В икономиката имаме инерция в тенденциите, основни двигатели, които не се поддават полкова лесно и толкова бързо на политически промени. Да се прогнозират апокалипсиси за това, че се сменя правителство, е несериозно.“ Това каза в интервю за БНР бившият вицепремиер проф. Даниела Бобева, икономист и финансист.  Всяка икономическа система..

публикувано на 15.04.21 в 14:28

Ирена Тодорова: "Има такъв народ" няма готовност дълго да управлява

„ Очаквах повече изненади във встъпителните изказвания на лидерите при откриването на новия парламент, особено от представителите на "Има такъв народ", а всички погледи бяха вперени предимно най-вече в тях“, коментира пред БНР Ирена Тодорова, преподавател в Нов български университет по политически науки. „Това, което най-ясно се очертава,..

публикувано на 15.04.21 в 12:44
акад. проф. Дроздстой Стоянов

Акад. Дроздстой Стоянов: Предстои застрашителна емоционална пандемия

„Съзнателният съвременен човек е формиран в кръговрата на революции и войни, за да прави избор, а не да регистрира кой е решил да го промени. Онзи или онези, които се борят да отнемат този избор в една антиоруелова приказка, извършват геноцид над свободния човек .“ Това заяви в интервю за БНР акад. проф. Дроздстой Стоянов, психиатър, бивш..

публикувано на 14.04.21 в 12:10
Д-р Александър Колевски, началник на Централната лаборатория по микробиология в Александровска болница

Д-р Александър Колевски: Имунитетът на преболедувалите Covid-19 е строго индивидуален

„В нашата лаборатория приоритетно изследваме медицинския персонал за наличие на антитела, защото той е най-рисковият контингент“, каза пред БНР д-р Александър Колевски, началник на Централната лаборатория по микробиология в Александровска болница. „Имаме над 1500 проби, като наблюдението ми относно имунитета на преболедувалите е..

публикувано на 14.04.21 в 11:00