Резултатите от тестовете PISA: кухи знания без умения

За по-малко енциклопедично учене призовава просветният министър

Снимка: БГНЕС

Българските ученици изостават от повечето си връстници по света по показателя функционална грамотност. Това показват резултатите от международното оценяване на учениците за 2018 година. То се провежда през 3 години в близо 80 държави и сред половин милион ученици в света по  инициатива на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество. Целта е да се измерват индикатори за качеството на образованието.
    

Международното оценяване на учениците PISA представлява тест за проверка на знанията по четене, математика и природни науки на 15-годишните ученици. Те се избират на произволен принцип и решават комплексен компютърен тест, който се оценява по 6-степенна скала, обяснява директорът на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование Неда Кристанова.

"Част от нещата, които изследват PISA, но малка част са свързани с учебните програми. Основното е това доколко един бъдещ гражданин може активно, с умения да влезе в живота и да се справя с различни ситуации, които животът му предлага."

Освен знанията се оценява и базовата компютърна грамотност на учениците. "В това число умения за навигация в интернет пространството, работа с търсачки, линкове, приложения, оценяване на качеството и надеждността на информацията, умения за откриване за възможни противоречия и неточности в информацията."

Китай е номер 1

На върха на класацията е Китай с 555, а на последно място Филипините с 340. България попада във втората половина на класацията по четене - с 420 точки, с 12 точки по-малко от предишното изследване. Повече от половината български ученици успешно покриват средното второ ниво при 6-степенна скала, но са далеч от връстниците си в челото на класацията, които могат в голяма степен да разбират дълги и абстрактни текстове, коментира Неда Кристанова.

Много от задачите на теста предполагат учениците да изберат отговор като посочат дали дадена информация е факт или мнение и тук се справят едва 2% от българските ученици, срещу 8% в страните с най-високо ниво на образование.

Срив в природните науки

В област математика резултатът сега е почти съпоставим с този от преди 3 години, само с 5 точки надолу. Най-сериозен е спадът в природните науки - с цели 22 точки.

Социалният статус на учениците е от съществено значение за техните постижения в училище, отчитат експертите.

„Средата, в която живеят, образование на родителите, книгите в дома им, училищната среда. Ние сме в тази група държави, в които все още социално-икономическите фактори оказват много голямо влияние върху постиженията на учениците. Училището не успява само да се справи с децата от социално слаби семейства или с друг майчин език в къщата“, поясни Неда Кристанова. 

Закъснялата реформа

Просветният министър Красимир Вълчев определи резултатите като разочароващи, макар и не изненадващи. Сред основните причини той вижда закъснялата реформа в образованието.

„Нашата система е настроена да дава знания. Затова и по ПЪРЛС сме с по-добри резултати, там, където се мерят повече резултати, повече знания, където се мери съответствие с учебни програми, където се мери базисна грамотност. Очевидно проблемът на българската система на образование е трудността да трансформира знания в умения.“

Работата по новите учебни програми, базирани на компетентностния подход, ще променят нещата, смята министър Вълчев. По думите му преходът към този подход се заключава в „по-малко енциклопедично учене и много повече свързване на знания в умения“, но ефектът ще бъде видим едва след години.

Кой е авторът и кога е написано

Трудно се трансформират знания в умения, тъй като има страшно много материал, който трябва да бъде покрит. Учителите искат учениците да се справят добре на външните оценявания, да покриват материала и фокусът се измества, коментира пред „Хоризонт“ Борислава Данева от екипа на неправителствената организация „Заедно в час“.

Дали нашите тестове са много различни от това, което се търси при оценката на функционалната грамотност?

„Изискванията към учениците залагат по-скоро на теоретични знания, на факти – на това да се сетиш кой е авторът на дадено произведение, коя година е написано, такъв тип въпроси и знания, не толкова някакви изводи да правят децата, тези да изказват и това естествено рефлектира върху начина, по който се преподава“, посочи Данева.

Въпрос като този за това може ли да се даде аспирин на ранена кокошка изисква учениците да имат базови теоретични знания, а оттам нататък да имат уменията да направят причинно-следствена връзка, допълни тя.

Слаба гражданска грамотност

Според Борислава Данева трябва да се притесняваме от това, че само 2 на сто от учениците разграничават факт от мнение, какъвто извод се налага от изследването PISA.

„Един от резултатите от качествена и ефективна образователна система и образование е демократично гражданско общество. Младите хора да правят разлика, когато четат медии, какво е факт, какво е мнение. След това да могат да защитават своите права, да изискват от институциите своите права.“

Относно дела на учениците от социално уязвими групи, които намаляват с постиженията си общия резултат за страната, Борислава Данева отбеляза, че това не е коректен подход.

„Ако някой има вина, това е системата, която не успява да даде на тези ученици нужното. Защото учениците от високите социално-икономически нива биха могли и винаги ще имат, където и да учат, тези вратички, тези механизми, по които да се справят. Но учениците с нисък социално-икономически статус, в малките населени места – за тях училището е единственото място, в което те могат да получат знанията, уменията, хоризонтите и системата е отговорна за това те да са равни с тези на другите ученици.“

За други детайли по темата чуйте звуковите файлове.