2019: Отбраната на България

Милиарди за нови изтребители, милиони за ремонти на стари учебни машини и купуване на втора ръка кораби. Така Министерството на отбраната ще изпрати 2019-а година. От политическия избор за въоръжение, което да ни служи за десетилетия напред, до липса на кадри, поне засега, които един ден да бъдат търсени и чрез задължителна казарма, се простират събитията във военния сектор.

В годината, в която НАТО отбеляза 70-ата си годишнина, а България 15-ата от членството си в Алианса, страната ни реши да направи най-мащабната покупка на техника - нови самолети. Първата от 30 години покупка за 2,2 милиарда лева от САЩ беше обоснована с нуждата от засилване на евроатлантическите способности, но превърна разговорите между политическото ръководство на министерството и президентството почти в битка.

Като бивш военен пилот президентът Румен Радев искаше нова техника за армията ни, но като президент и върховен главнокомандващ постави под съмнение решението на правителството да даде милиардите.

Преди да се стигне до поръчката, тежки политически дебати трябваше да обосноват решението за старта на преговорите.

Заради плащанията на самолетите България емитира няколко пъти дълг. И това бяха само част от мотивите, заради които Румен Радев наложи вето. 

Четири бойни самолета ще бъдат доставени до края на 2023 г., а последните – в началото на 2024 г. Договорите не включват изграждането на необходимата инфраструктура. За това в следващите три години правителството е предвидило около 900 милиона лева. Първата сума ще бъде дадена през 2020-а.

Заради многото плащания обаче останалите два проекта остават нереализирани - министърът на отбраната Красимир Каракачанов не сподели притеснения за забавянето на модернизацията на военноморските и сухопътните войски.

През 2019-а не се сбъдна желанието на командира на Военноморските сили контраадмирал Митко Петев да има нови кораби.

Сроковете за предложения от българската „Делфин“, германската „Люрсен“ и италианската „Финкантиери“ бяха удължавани няколко пъти. Но само чуждите компании подадоха оферта. Договорът за корабите се чака през пролетта на 2020-а.

Догодина се чака и решението какво ще се случи с проекта за Сухопътните войски. Четири са компаниите - германска, финландска, френска и швейцарска. Те се борят за доставката на 150 машини за три батальонни бойни групи, допълнително оборудване, както и обучение. 533 млн. лева за периода 2020 - 2022 г. са записани за проекта в средносрочната бюджетна рамка. А от Министерството на отбраната казаха наскоро, че е съставена схема, която да намали от 12 на 9 годините за плащане. Но командващият войските генерал-майор Михаил Попов каза при отбелязване на 134-тата годишнината, че не е оптимист. 

С договори за 2,2 млрд. лева за самолети и планирани още толкова за бронираните машини и патрулните кораби завършва годината за Министерството на отбраната. Сметки, които дават повод дори на премиера Бойко Борисов да се похвали при срещата си с американския президент Доналд Тръмп, че разходите на България за отбрана през тази година са достигнали 3,1 на сто от БВП.

Модернизацията вървеше заедно и с критиките - че страната ни дава милиони за поддръжка на старите машини. Последните - 16 милиона лева, отпуснати за подмяна на двигатели на осем самолета МиГ-29 по договор с Русия. Или критиките за идеите, че отново Русия може да ремонтира щурмовите самолети СУ-25. Ремонтът на учебните военни самолети ЕЛ-39 в Украйна бяха дадени на прокуратурата.

През годината военният министър Красимир Каракачанов отчете, че специалната кампания за набиране на войници е успешна. Близо 5000 души е недостигът. И то от години. Затова в плановете на министерството за догодина продължава да стои идеята за възстановяване на доброволната казарма. 

Обзор по темата можете да чуете в звуковия файл.