Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Модерни лаборатории в БАН тестват материали по европейски проекти

Проф. Евгени Иванов
Снимка: Добромир Видев

„Могат да се изпитват метали, керамика, полимери, материали за микроелектрониката“ – обяснява проф. Евгени Иванов от Лабораторията по микро и наномеханика в Българската академия на науките за апаратура, с която лабораторията е оборудвана в рамките на проект за Национален център по мехатроника и чисти технологии. 

С тази апаратура българските учени се включват в големи европейски проекти. 

„В момента сме „закачени“ към най-големия европейски проект, който обхваща 153 партньора и се нарича „Graphenе Flagship“ за материали за микроелектрониката, автомобилостроене, самолетостроене. Той (графенът – бел. ред.) е високо електро и термично проводящ.“

Графенът се използва за съхраняване на енергията в батерии, за усилване на материалите, понеже има уникални механични свойства. Вкарвайки графена в пластмасите например при автомобилостроенето, самолетостроенето или при телефоните, производителите подобряват техните механични свойства. „На огъване, усукване, надраскване и получаваме трудно чупливи материали“, пояснява проф. Евгени Иванов.

Той разказва още за партньорството в голям европейски проект съвместно с Китай и Бразилия за създаване на мултифункционален полимерен нанокомпозит за приложение в 3D принтирането за различни електронни устройства. На финалната права на проекта трябва да има принтиран 3D продукт с подобрени електромагнитни свойства.

„Ако се използва като покритие на космически кораби, на радари или медицинска техника, за да може да екранира техниката – да не се влияе от електронните излъчвания.“

70 милиона лева е общата стойност на проекта, досега са усвоени около 6 милиона и 450 000, казва ръководителят на проекта проф. Пламен Стефанов. Част от парите също са за строителството на лаборатории. Трябва да бъдат изградени три лабораторни комплекса на различни места – в кампуса на БАН, в Техническия университет в София и в Софийския университет.

„Това са съществуващи сгради, които ще бъдат изцяло обновени, за да може да бъде разположено модерното оборудване и след това ще започнат научните изследвания“, уточнява проф. Пламен Стефанов.

„В областта на мехатрониката има роботизирани системи, такава система в „Пирогов“, която ще бъде използвана за различни изследвания и действия, за импланти.  Могат да се модерират импланти, да се създават импланти съгласно тази технология, която ще бъде внедрена там и по този начин да се улесни приемането на тези импланти – да не бъдат отхвърлени, да бъдат добре оразмерени, добра биосъвместимост“, коментира проф. Стефанов.

Проф. Тони Спасов от Софийския университет вижда в подобен проект възможност да бъдат задържани младите учени у нас. „Привличането на млади хора, макар и частично заети по този проект, е основание да задържим елитни млади учени, което е проблем за нашата наука. Защото хора, които могат нещо да движат, да мерят могат да се намерят, но такива, които да ръководят екипи, които да израснат като лидери в науката, е доста по-трудно.“

Как науката стига до практиката слушайте в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.