Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Рене Карабаш: Свръхсвободата ни кара да си поставяме вътрешни граници

Рене Карабаш
Снимка: Личен архив

Живеем във време, в което изглежда, че имаме толкова много свобода, но тя е толкова голяма, че си поставяме вътрешни граници. Това каза в предаването „Графити по въздуха“ Ирена Иванова (Рене Карабаш), автор на романа „Остайница“.

„Книгата се опитва да насочи човек към това да избира себе си, да не живее заради другите, да чува сърцето си. Тогава само човек може да бъде истински“, смята тя.

"Остайница" е отличена с наградата "Елиас Канети", има номинация за литературната награда "Перото" и за роман на годината на фонд "13 века България". Повествованието върви под форма на поток на съзнанието и според авторката има много кинематографични и театрални характеристики.

История за сцената и екрана

„Докато съм го писала, аз си го представях и на сцена, и на голям екран и сега с радост очаквам първите стъпки за това. Планува се театрална адаптация на романа. Предстои написване на пиеса по него. Ще работя заедно с режисьора Стайко Мурджев. Предстои и кино адаптация. Това много ме радва, тъй като тази история не е направена само да остане в книга. Образите в нея са много живи. Заслужават да оживеят на сцената и на екрана.“

Ако читателят истински се отдаде на тази книга и се отвори за нея, той няма да види разликите в пола, твърди Рене Карабаш.

„В това, че в книгата една жена обича друга жена, че една жена става мъж чрез техните закони в Албания. Става въпрос за девиците, които поради определени обстоятелства дават клетва и се превръщат в мъже, обличат ги като мъже, но печелят правата на мъжете. Тоест, ти печелиш свободата, но губиш своята женственост и избора да обичаш.“

Книга за затворите вътре в нас

„Използвах тази по-радикална тема не с цел шок, но читателят да обърне внимание, за да може да прозре в много по-вътрешния пласт на историята. Тази история е един микрокосмос на човека. Няма значение, че това се случва в Албания. Затворите, които си поставяме – не е нужно да има някакви закони извън нас, от държавата, които да ни ограничават. Тези закони, тези граници и бариери вътре в нас са много по-големи. За тях се говори в този роман.“

Ирена Иванова е родена през 1989 г. в Ловеч. Учила е в Гимназията за чужди езици там, бакалавър е по приложна лингвистика във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и магистър по театрална режисура в Нов български университет.

Автор е на стихосбирката "Хълбоци и пеперуди", номинирана за Националната награда за поезия "Иван Николов" (2015). Член е на почетното жури на Националния литературен конкурс "Петя Дубарова".

За ролята си във филма "БЕЗБОГ" е отличена с престижни филмови награди за най-добра актриса от фестивалите в Локарно, Сараево, Стокхолм.

Цялото интервю е в звуковия файл. 

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Лалева

Мария Лалева: Не ни трябва толкова много, колкото имахме преди

„Винаги съм вярвала, че миналото понатежава, когато му даваш прекалена стойност. Може би трябва да му дадем толкова стойност, колкото е нужна, без да го преекспонираме, без то задължително да бъде онова нещо, на което да стъпим, за да продължим напред.“ Това каза в предаването "Графити по въздуха" Мария Лалева, автор на нашумелия роман  „Живот..

публикувано на 27.05.20 в 08:51
Петър Владимиров

Републикански шампион по борба изхранва семейството си, като почиства канали

Републикански шампион по борба и бивш състезател по хокей на лед от Велико Търново днес изхранва семейството си, като почиства канали. Работата е мръсна, но парите не миришат, казва за професията си на каналджия 32-годишният Петър Владимиров.  „В тази професия щом се обаждат, значи хората са на зор и ни виждат като едно спасение...

публикувано на 25.05.20 в 15:37
Иван Сергеев

Иван Сергеев: Аз съм от поколението, което дължи всичко на книгите

Журналист, издавал собствен вестник, колекционер на картини, меценат, дарител на книги за библиотеки, читалища, училища и университети. Това е Иван Сергеев, който на финала на своя трудов живот е прегърнал и учителството като своя кауза , влизайки в училището на кюстендилското село Раждавица.  В училище "Св. св. Кирил и Методий" Сергеев учи..

публикувано на 25.05.20 в 14:11
Росен Желязков

Поетът Росен Желязков: Цял живот се борим с вятърни мелници

Колкото повече удари получаваш, в един момент или ще се умъртвиш, или всяко нещо трябва да го приемеш като за добро. Това е философията на Росен Желязков. „ Раните провокират да бъдеш по-осъзнат. Осъзнатост, за да може да живееш неглупаво и нахалост, безлично “, твърди той в интервю в предаването "Графити по въздуха". „Благодарен на живота“ се..

публикувано на 21.05.20 в 09:42
Неделчо Цветков

Неделчо Цветков – Багаин за бойните изкуства и универсалната мъдрост

Неделчо Цвятков Багаин е треньор по бойни изкуства. Това донякъде автоматично го свързва с определен тип философско отношение към света. Багаин е помогнал на много талантливи спортисти да стигнат до своите големи успехи и да се превърнат в негови последователи.  Той е един от учасниците в онлайн разговорите организирани във фейсбук групата „В..

публикувано на 20.05.20 в 18:54
Юлий Йорданов

Юлий Йорданов - босоног по стърнището на белия лист

Юлий Йорданов е автор на  15 книги. Журналист, краевед, литературен критик. В предаването "Графити по въздуха" той представи книгата си  „Босоног по стърнището на белия лист“. Книгата е писана четвърт век. Представлява сборник от негови статии, интервюта, есета, литературна критика, рецензии за постановки, концерти и изложби. Защо..

публикувано на 20.05.20 в 15:14
Златко Енев

Писателят Златко Енев: В България няма никакъв усет за различния

"В момента, в който приемете всичко това, вече получавате някакъв шанс да се борите с най-тежките му прояви." Така казва писателят Златко Енев за своя живот лице в лице с аутизма, описан в току-що излязлата му книга  „Възхвала на Ханс Аспергер”. "Тази история започна почти случайно. Поводът беше малко странен – в многото дискусии във Фейсбук..

публикувано на 19.05.20 в 13:10