„Последните данни са за 20 милиона акра, което е около 100 хиляди квадратни километра. Представете си, почти цяла България е изгоряла. Огромно е бедствието. Проблемът е, че става изведнъж. Промяната е рязка, колкото и част от природата да е „свикнала“ на пожари“, отбеляза доц. Симов.
Една трета от коалите вече са изгубени. Колко дългосрочна е щетата? „Зависи до каква степен е увредена популацията, какъв е критичният минимум на една популация да се размножава. Някои животни могат да преживеят по-голяма криза, при някои от един момент нататък, колкото и да са били много, те рязко ще изчезнат. Типичен пример за това са каролинските папагалчета. От това папагалче в Северна Америка в края на 19 век са били милиони екземпляри, до степен, че са ги смятали за вредители по културите. В един момент те стигат критичен праг. Това животно изчезва толкова бързо, че никой не се усеща да хване екземпляри, които дори да останат в музеите.“
Най-сериозната щета е унищожаването на местообитанията. „За гръбначните животни е лесно видимо, можете да ги преброите, има методики. Но ако говорим за насекоми, разнообразието от насекоми в Австралия е малко познато. Всяка година се описват стотици нови видове от Австралия“, поясни специалистът. Така вероятно изчезват видове, за чието съществуване дори не сме подозирали.
Австралийската природа е под натиск. 2019 е най-топлата година, откакто водят статистика. Втората преса е появата на човека и промяната на местообитанията, стесняват се и се унищожават местообитания. Друг голям проблем са инвазивните за тази територия животни – например зайците, котките, плъховете, овцете, камилите. „Всичко това променя местната природа, потиска местните видове, конкурира се с тях. И на този фон в един момент идва и още нещо – пожар“, допълни доц. д-р Николай Симов.
Ентомологът Милен Маринов от Нова Зеландия се шегува, че професията му прилича на филма „Мъже в черно“. Той анализира неприятели по растенията – насекоми, вируси, бактерии, които проникват в страната от другаде. „В Австралия имат същата структура, която защитава страната от външни организми. Австралия и Нова Зеландия са подходящи места да се организира такава структура, защото това са изолирани острови и континент."
Облакът, който идва от Австралия среща една от първите си прегради в лицето на глетчерите в западните части на Нова Зеландия, които са много важен ресурс за страната, тъй като там се акумулира голямо количество вода, обясни Маринов. „Те са и туристическа атракция заради белотата си, чистотата си. В момента тези глетчери са пожълтели от облаците, които непрекъснато идват от Австралия.“
Географската ширина, на която Милен живее, е почти като в родния му град Силистра, в умерения пояс. „Ние нямаме тук, в Нова Зеландия типично тропически пейзаж, нито пък имаме толкова пустинен пейзаж, толкова високи температури, за да може да избухнат такива пожари.“
Насекомите усещат пожара и летейки, се опитват да се преместят. Друг е въпросът с унищожените местообитания, коментира Милен Маринов. Животните, които нямат тази възможност за преместване, ще бъдат по-засегнати. „Никой не може да предскаже какъв брой насекоми и други безгръбначни и гръбначни животни ще бъдат унищожени от пожарите. И тези данни, които се дават, обикновено са занижени.“
С промените в климата цикличността на подобни големи пожари става по-интензивна, прогнозира още сънародникът ни ентомолог, който работи в Нова Зеландия.
Хореографката Пепи Костадинова от Пловдив следващата седмица ще организира благотворителен танцов курс по зумба, а събраните пари ще изпрати на австралийския Червен кръст. Казва, че това е нейният начин чрез работата и танците да реагира на огромната трагедия. До момента за участие са се записали повече от 100 души.
Целия разговор слушайте в звуковия файл.Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна. Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва. Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай. Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..
В демографско положение българските планини са по-стабилни от равнинните територии на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска. Ние сме планинска..
Като държава отдавна сме поели ангажимента да спазваме Конвенцията за правата на хората с увреждания, които обаче продължават да бъдат изключвани и много често стават жертва на насилие . Това каза в интервю за БНР адвокат Анета Генова, основател на фондация "Кера", преди конференцията "Правата на хората с увреждания: защита от насилие,..
Желанието да станеш родител и това да имаш наследник е съвсем естествен човешки стремеж. Съвременният начин на живот обаче, дефинира много репродуктивни проблеми . Причините са различни, но трудностите в зачеването намират своето решение в асистираната репродукция. Много са хората, в чието семейство е проплакало бебе, именно с нейната..
Трафикът на хора е зло, което засяга не само жертвите, но и техните семейства и близките им. "Трафикът на хора е престъпление, което е близко до всеки един от нас, ако той не е информиран, не знае за какви индикатори да гледа, и въобще не знае как да се предпази, каза в "Нощен Хоризонт" Моника Николова, директор на Фондация "А 21" . Моника..
Общественият съвет към ЦИК излезе със становище, в което предлага редица мерки за прозрачност и подобряване на организацията на изборите 2 в 1 на 9 юни. Сред тях са достатъчно рано да се предадат необходимите елементи за удостоверяване на машините за гласуване на трите институции, посочени в Изборния кодекс, като се излъчва онлайн не само довереното..
Отварянето на Шенгенското въздушно пространство за България и Румъния беше отбелязано символично през изминалите почивни дни на Летище Балчик. Събитието беше организирано от пилотите на двете съседни страни и се проведе под надслов "Schengen check". Летище Балчик показа част от потенциала си през изминалата събота, приютявайки около 40 малки..
Българският Червен кръст започна раздаването на хранителни пакети за нуждаещи се от цялата страна по програмата за храни и основно материално..
" След направените конституционни промени българската правна система прилича на човек, на когото са предписали силни лекарства, които нямат нищо общо с..
У нас се прилагат едни от най-модерните стратегии за лечение на сърдечносъдови заболявания. Има сравнително бърз достъп до нови лекарства и до някои..