Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Село Падина остави в миналото рудник, мандра и тютюн, сее лавандула

Жителите на родопското село нямат работа и лекарска грижа

БНР Новини
Традиционният поминък на селото се променя - сега местните жители залагат на лавандулата
Снимка: БГНЕС

Младите хора в кърджалийското село Падина намаляват. Един от проблемите на селото е ниската раждаемост.

Липсата на работа е основната причина местните хора да търсят препитание извън Падина. Доскоро в селото е работел шивашки цех, но от три месеца и той е затворен. Сега има нов инвеститор, който иска да възроди дейността му. За него се говори, че има цехове в съседната област Смолян, в които работят над 600 души. 

Кметът Кямил Кючуков възприема това като надежда за жените от Падина. "Има нов наемател, който е много сериозен, предприемач в бизнеса, шивашки. Тези жени, които бяха ангажирани тук, те чакат този момент и се надявам, че ще съживим малко селото", казва Кямил Кючуков.

Падина е известно с големите си къщи, наследство от времето, когато е работел близкият рудник „Еньовче“. Десетилетия наред в него са намирали препитание местните мъже, за които още се разказва как са получавали заплати в пъти по-високи от средните в района. Рудникът отдавна е закрит, а за него напомнят само изоставените сгради. Сега част от строените по това време къщи са празни, а обитателите са намерили нов живот другаде.

Кметът на село Падина Кямил Кючуков

В Падина по списък живеят около 1 000 души, с 200 по-малко отпреди време. Намалели са и домашните животни. В селото, прочуло се с мандрата си, сега се отглеждат едва двайсетина крави, а традиционният тютюн е заменен с лавандула.

В Падина има около милион и половина корени лавандула. Бройката се изкупува между 10 и 14 стотинки, а отглеждането на маслодайната култура е трудоемко. Хората обаче не се отказват, разказва Хамди Палов, един от производителите на лавандула.

"Едни с поръчка, други чуват от хора, чуе, сеят. Почва и той да се занимава, за да изкара някой лев на негови си начала. Няма ангажираност нито от едната страна, нито от другата - ако стане. Така че никой не може да се сърди на никой", коментира Палов.

Традиционното за ардинските села отглеждане на картофи също е в миналото. Сеят се толкова, колкото е необходимо за едно семейство. Хората в Падина не се заглеждат и по нашумелия в последните години шафран, допълва кметът Кямил Кючуков. 

Друг проблем за селото е липсата на общопрактикуващ лекар.

"Селото никак не е малко. Населението е застаряващо и си има нужда да има медицинско лице. Идва тук едно медицинско лице, фелдшер, по един два часа, няма точен график. Населението настоява да има постоянно медицинско лице, било то сестра, фелдшер, лекар. Иначе трудно е, хората за една минимална услуга - за кръвно, за инжекция трябва да ходят в Ардино." 

Кямил Кючуков вижда решение на проблема в евентуално отваряне на здравната служба, която ще се помещава в изцяло ремонтираната сграда на кметството.

Как живеят в Падина - слушайте в звуковия файл.
Снимка в текста: Георги Аргиров, Радио Кърджали


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Йордан Колев

Йордан Колев: Дисциплината в пилотската кабина ми помогна да разбера живота по-различен начин

Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение.  За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците.  " Нашата професия на..

публикувано на 21.01.25 в 11:48

"Дадох ли нещо на България?": спомен за Симеон Радев

Съхраняването на гласа на Симеон Радев за националната звукова памет дължим на немския българист и преводач Норберт Рандов, преподавател в Хумболтовия университет, изпратен в България със задача да запише гласовете на големи наши писатели. Годината е 1961-ва. С малки съкращения – единственият запазен в Златния ни фонд запис със Симеон Радев: В..

публикувано на 21.01.25 в 11:30
Ангелина Петкова

Журналист ветеран: Радиото ми даде голямо богатство

" Постоянно съм с радио и с ритъма на живота . Такива станаха времената." Това казва радиолегенда от Монтана – 86-годишната Ангелина Петкова, която дълги години работи като журналист в града. Първите си стъпки в професията Ангелина прави в Трявна, където е шивачка и ѝ предлагат да работи в радио уредбата на завода. Първоначално се..

публикувано на 21.01.25 в 07:07
Пол Костаби, Paturage (

Странно красиви аномалии от Пол Костаби и други съвременни художници

Риволи е град в Италия, свързан с Наполеон и неговата победоносна италианска кампания, на него е кръстена и централна улица във френската столица, а на №59 от 1 ноември 1999 г. живее съвременното изкуство. Тогава трима артисти от KGB (Kalex, Gaspard, Bruno) окупират изоставена с години сграда и я..

публикувано на 19.01.25 в 15:12

Древните традиции създават мост между трите свята, за да слезе небесният на земята и да възвести доброто

Уникалният кукерски фестивал "Старчевата" в Разлог и тази година сибира над 3000 пазители на старата традиция за прогонване на злото и възвестяването на младата година . Девети международен кукерски карнавал "Старчевата" в Разлог На Атанасовден от седемте махали на града тръгна шествие с над 250 чауши, придружавани от..

публикувано на 19.01.25 в 11:50

Мюмюне Мехмедова: Автентичният български вкус е на почит в Брюксел

Мюмюне Мехмедова пристига в Брюксел през далечната 2006 година , когато страната ни все още не е членка на Европейския съюз. Трудно взима решението да остави дома си, семейството, децата и да тръгне от родното Лудогорие към неизвестното, но тогава била притисната от обстоятелствата.  Разказва, че в Разградско имала малък бизнес - магазин за..

публикувано на 17.01.25 в 14:54

100% ръст на децата със специални потребности в ЦСОП в Силистра

За последните три години над 100% се е увеличил броят на възпитаниците в Центъра за специална образователна подкрепа в Силистра . Причините – подобрените условия за работа и професионализмът на експертите, но и нарастващият брой деца с дефицити. Извършен е основен ремонт на фасадата на сградата за 400 хил. лв. По европейски проект са..

публикувано на 17.01.25 в 09:25