Захари Карабашлиев: Има невидима кръв в езика ни

„Четенето е образование, а образованието е по-добър живот, по-щастлив живот, по-осъзнат живот. Един истински образован, интелигентен човек никога не е нещастен“, посочи Карабашлиев в интервю за предаването "Графити по въздуха".

Във всяка история, която пиша, се опитвам да търся нещо ново – нови посоки, нови пътеки, признава писателят.

„Връщането ми в България след 17 години в САЩ беше единственото възможно решение, за да взема максимума от този език, от тази вода, от това богатство, което ни носи езикът – думите. Не мога да кажа, че ми е липсвало каквото и да е, освен езикът.“

„Този език, който тук говорим и който често толкова ни дразни, толкова ни разгневява, толкова го опошляваме, има една памет в себе си, една история за нещо много по-дълбоко от това, до което сме го докарали в този момент. Има някаква невидима кръв в този език, която прелива в нас“, отбеляза Карабашлиев.

Задачата на писателя е да споделя многообразието и да превръща езика в нещо друго, вярва Захари Карабашлиев.

„Как пишеш на езика, на който си роден и на който говориш вкъщи – от една страна говориш за яхния и покупки, от друга страна трябва да пишеш красиви стихотворения. То е като камъните – материалът, който е наоколо, за да построиш една катедрала. Няма нищо поетично в някакъв баир с камъни, но от този баир можеш да сътвориш „Ла Саграда Фамилия“.

Преодоляваме недоверието към българските автори, което дойде през 90-те години, подчерта Захари Карабашлиев. „90-те години бяха много оскъдни откъм добра белетристика, но след 2000-а година нещата лека-полека започнаха да си идват на мястото. Ние наваксваме страшно много. Имаме страшно много за наваксване“, коментира той.

Българинът е четящ, смята Карабашлиев. Той опровергава мантрата, която се повтаряше толкова години, че българите не четем и сме сред най-нечетящите. Това по думите му е било преекспонирано, а освен това е имало реално обяснение.

„Например цената на книгите спрямо доходите – няма такава диспропорция в културния свят, цивилизования свят, към който, щем-не щем принадлежим. Погледнете цената на книга спрямо цената на работната заплата.“