Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Атанас Славов: В искането на главния прокурор прозират политически мотиви

Чл. 103 от Конституцията е пределно ясен, смята преподавателят по конституционно право

Атанас Славов
Снимка: БГНЕС

Необходимо ли е да се доизяснява чл. 103 от Конституцията, свързан с имунитета на президента и вицепрезидента? Може ли да се смята, че президентът е свръхзащитен?

Нито един професионалист не намира текста на чл. 103 от Конституцията за неясен, нито пък той е породил противоречива практика на Конституционния съд. Тоест за хората, занимаващи се професионално с конституционно право или публично право, никога този текст не е пораждал въпроси, които да налагат едно тълкувателно решение на Конституционния съд.“ Това каза в предаването „Преди всички“ преподавателят по конституционно право Атанас Славов, който определи хода на главния прокурор Иван Гешев като изненадващ. Главният прокурор отправи към Конституционния съд искане за задължително тълкуване на конституционната разпоредба, свързана с търсене на наказателна отговорност от държавния глава

„Стигам до извода, четейки тълкувателното искане, че се преследват други цели, а не изясняване на съдържанието на един като цяло ясен конституционен текст“, коментира Атанас Славов. 

"Аз прозирам в искането на главния прокурор политически мотиви. Те за мен са пределно ясни. Те по същество са отговор на започнатия от президента процес за иницииране на промени в Конституцията. Това е може би "връщане на жеста", меко казано, с върнатото първо предложение за назначаване на Гешев, така че Гешев да не изглежда публично слабият човек в целия този процес, който е протекъл."

За Славов големият проблем е в това, че в искането на главния прокурор "много ясно прозира опитът за внушения, че президентът има за какво да бъде държан отговорен и само заради защитата, която Конституцията му дава, прокуратурата не е започнала някакви производства".

В конституционния  текст е разписана класическа за институцията на държавния глава форма на неотговорност, отбеляза Анаса Славов. 

„Нека припомним, че самата институция на президента възниква като републикански аналог на институцията на монарха, на краля. В монархическата конституция, дори Търновската, лицето на краля е свещено и неприкосновено. Макар българският цар да е избран от Велико народно събрание и да е квази републикански цар, все пак традицията е, че държавният глава не носи юридическа отговорност или само при много редки хипотези може такава отговорност да бъде повдигана – най-често тя е политическа, а не юридическа“, поясни преподавателят по конституционно право.

Чл. 103 е пределно ясен, смята юристът.

„Ако има съмнение, че държавният глава е нарушил Конституцията, упражнявайки правомощията си или е извършил държавна измяна, може да бъде привлечен към една особена политическа отговорност през парламента и Конституционния съд и да бъде отстранен от длъжност. В тази процедура главният прокурор няма абсолютно никаква роля“, поясни Атанас Славов.

Стандартът на тази отговорност, която се търси по конституционен ред, е политически стандарт. Не е необходимо да е извършено непременно тежко престъпление. Органът, който може да започне процедурата срещу президента, е парламентът – една четвърт от народните представители. Главният прокурор няма място в този етап на осъществяване на тази политическа отговорност на държавния глава“, допълни юристът.  

В искането си главният прокурор тълкува като нарушение на Конституцията всяко неспазване на закона, което е твърде свободно тълкуване, излизащо извън замисъла на конституционния текст, смята Славов. „Ако всяко нарушаване на закона беше нарушение на Конституцията, то конституционният законодател щеше така и да го напише.“

Според Атанас Славов само малка част от нарушенията на законите биха били класифицирани като нарушение на Конституцията и това касае закони, развиващи по същество конституционна материя.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Свързани новини

Какво се крие зад питането на главния прокурор за президента

"Действията на главния прокурор ще амбицират президента и се надявам да има силата и куража да предложи значителни промени на политическата ни система" - това заяви в предаването "Преди всички" политологът Слави Василев, работил за кампанията на..

публикувано на 28.01.20 в 08:09
ВИЖТЕ ОЩЕ

Семействата от недовършения небостъргач в Бургас получават сметки за ток за над 600 лева

30 семейства от недовършения небостъргач в бургаския квартал "Меден рудник“ бяха изненадани със сметки за ток за над 600 лева за декември месец. Причината е, че сградата няма Акт 16 и хората плащат промишлен ток. Сагата с недовършения небостъргач..

публикувано на 25.01.22 в 15:06
Кирил Ананиев

Кирил Ананиев: Това е първото правителство, което прави промяна на бюджетното планиране

Това е първото българско правителство, което прави промяна в технологията на бюджетното планиране. Това заяви в интервю за предаването "12+3" на програма "Хоризонт" Кирил Ананиев, депутат от ГЕРБ и заместник-председател на Комисията по бюджет и..

публикувано на 25.01.22 в 13:24
Калин Славов

Калин Славов: Оставаме устойчиво на дъното в Индекса за корупцията

С 50% са намалели чуждестранните инвестиции за изтеклата година , а това е добър лакмус, каза пред БНР  Калин Славов, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници“ преди представянето на  международния Индекс за възприятие на корупцията за..

публикувано на 25.01.22 в 08:32

Иван Стойков: По-бедните понасят първи ударите на инфлацията

" Сметките ни за ток станаха двойни . Лекарства, сметките, накрая за храната... Децата ми помагат, лишаваме се от определени неща. Първо си плащаме задълженията ... Справям се. 13 лв. ми е увеличението на пенсията , сметката ми за тока се..

публикувано на 24.01.22 в 11:19

Транспортният бранш под кръстосан огън - високи цени на горивата, кадрова криза, липса на компенсации

Кризата с цените на горивата е изключително сериозна. Търсенето на по-евтини горива води до празни километри и загуби за превозвачите . Това заяви пред БНР Йордан Арабаджиев, изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи...

публикувано на 24.01.22 в 09:59

Емил Коларов: Най-вероятно заведенията ще бойкотират новите ограничения

Най-вероятно заведенията ще бойкотират новата ограничителна заповед , в противен случай ще фалират. Това обяви пред БНР  Емил Коларов, председател на Сдружението на заведенията в България. Повечето колеги в бранша,  които не фалираха, са изправени..

публикувано на 24.01.22 в 09:06

Начало на втори мандат за Радев-Йотова, визита на Петков в РСМ и други теми от седмицата

През отминаващата седмицата президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова започнаха втория си мандат. В сряда на тържествена церемония те положиха клетва в Народното събрание. В началото на седмицата премиерът Кирил Петков посети..

публикувано на 23.01.22 в 10:26
Подкасти от БНР