Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изводите след отменената българската експозиция в Париж

Клемена Антонова: Изложбата в Лувъра е знак за дълбоко работещи стереотипи

Има тенденция иконите да попадат в категория "ориенталското изкуство"

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Един от най-големите музеи в Европа няма отдел за православно и византийско изкуство, което е един от основните фактори във формирането на европейската култура и цивилизация. Това е важното." Това мнение изрази пред "Хоризонт" историкът на изкуството Клемена Антонова по повод отложената българска изложба в Лувъра.

"Иначе има много важни музеи по света, които имат отдел по византийско изкуство, където обикновено икони от нашата част на света – от България и други православни страни, се намират в тази отдел. Нашите, български икони представляват форма на поствизантийско изкуство. И е много показателно, че в Лувъра няма изобщо отдел върху византийско и православно изкуство и със сигурност е нещо, което показва много неща на много дълбоко ниво – като културни стереотипи, които съществуват в Западна Европа.“ 

Адекватни ли бяха аргументите, с които Светият Синод се противопостави на третата ни изложба в Лувъра, която предстоеше това лято? Министерството на културата отмени подготвяната експозиция с работно заглавие „Изкуство и култури в България – 16-18 век“, след отрицателна реакция на Светия синод, както и на директора на Института за изследване на изкуствата към БАН д-р Емануил Мутафов.

„За мен интересното в цялата тази история е по-широката рамка, в която всичко това с изложбата се случва – по-широката рамка е в това, че в България много от хората се чувстват обидени от това, че е направена изложба, в която български икони се слагат в Отдела за ислямско изкуство. Интересното е, че според мене Лувърът не е имал намерение никого да обижда. Това какво показва? Че хората в България лесно се обиждат. По-важното е, че показва абсолютно неразбиране от страна на Лувъра на българската история и култура.“

Изложба на икони в Разград Снимка: БГНЕС

Според Антонова това е част от тенденция иконите като форма на изкуство изобщо, не само българските, а и руските, сръбските, византийските да попадат в една обща категория на ориенталското изкуство.

„Ориентализмът като идея, като начин на дискурс, на говорене за други култури, е нещо с доста дълга история – връща се обратно поне към 18-19 век. Но има много дълбоки културни стереотипи, по които се мисли. Ориентализмът не е просто да раздели света на Изток и Запад и на Запад и на Ориента, а от западна гледна точка, от позицията на авторитет да опише какъв е Ориентът – обикновено екзотичен, назадничав, не толкова прогресивен и т.н. Тъй че е естествено, когато култури и общества усещат, че са сложени в категорията на Ориента, те се чувстват обидени. В това няма нищо странно. Но особеното е, когато от другата страна – от западна гледна точка се говори без никакво съзнание, че се използват културни стереотипи от този ориенталски дискурс“, коментира изследователката.

Изложба на икони в Кърджали Снимка: БГНЕС

„Обяснявам си го с това, че както много други неща – колониалистични стереотипи, расизмът са дотолкова дълбоко навлезли в културното съзнание, че е много трудно да се откъснем от тях.“

Опитвам се да си представя как този инцидент изглежда от западна гледна точка, допълни Клемена Антонова. „Дали ще се види отново от гледна точка – ами, да, ориентализирани хора, които от най-малкото нещо се обиждат, скачат и почват да правят проблеми, или ще се види като проява на неразбиране от двете страни, което трябва да има дискусии и дебат, за да се разбере какъв е истински дълбокият проблем и широката рамка на целия инцидент.“

Историкът на изкуството смята, че това може да бъде повод да се привлече вниманието към този важен въпрос, защото „ориентализмът в днешно време, в 21 век, е нещо важно, но ако се говори в тази рамка, а не просто как сме били обидени или как е светотатство“.

Цялото интервю е в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Директор на столично училище: Имаме финансови резерви, ще увеличим заплатите

В столичното 51. СУ "Елисавета Багряна" ще бъдат вдигнати заплатите, тъй като има финансови резерви , заяви директорът Асен Александров в интервю пред БНР. Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета на България Диян Стаматов, директор на софийското 119 СУ "Акад. Михаил Арнаудов", бивш зам.-министър на МОН..

публикувано на 17.01.25 в 13:58
Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров

КРС: Няма мобилен оператор - монополист за 2024 г.

За 2024 г. няма мобилен оператор, който да е монополист , т.е. да има 50 и над 50% участие на пазара и той да диктува цените на този пазар. Това заяви пред БНР председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров. По думите му се правят регулярни проверки на мобилните оператори за това дали някой не се държи като монополист..

публикувано на 16.01.25 в 09:40

Венци Мицов: Партиите продават страх, а не решение на въпросите

" Зарът е хвърлен, дюшешът е излязъл. Скоро можем да пием благата ракия. Доколкото разбрах, са се прегърнали четирите формации, които теоретично би трябвало да нямат абсолютно никакви допирни точки ".  Това е коментарът на музиканта и бивш политик Венци Мицов относно очакваното правителство между ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН с подкрепата на ДПС - Доган...

публикувано на 15.01.25 в 12:19
Кризисен център за бездомни в

15 са свободните места в центровете за временно настаняване на бездомни в София

3 са центровете за временно настаняване на бездомни хора на територията на София. Капацитетът им е 510 места, като към момента има 15 свободни . Това заяви пред БНР Мина Йовчева, директор на Дирекция "Социални услуги за деца и възрастни" в Столичната община. Тя уточни, че центровете се използват целогодишно . По думите ѝ всеки ден, дори в..

публикувано на 15.01.25 в 09:51

90 битови пожара от началото на годината

На повече от 120 сигнала през изминалите 2 денонощия са реагирали служителите на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Типично за този период от годината има доста битови инциденти, свързани основно с използването на отоплителни уреди , заяви пред БНР главен инспектор Йото Василев, началник сектор "Държавен..

публикувано на 14.01.25 в 14:22

Диян Стаматов: Да не се удължава учебната година

Не трябва да бъде увеличавана продължителността на учебната година , заяви пред БНР Диян Стаматов - директор на 119 училище в София, бивш заместник образователен министър и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета. За него е наложително да се въведе национална регулация по отношение на използването на различни..

публикувано на 13.01.25 в 11:35
Кирил Вътев

Кирил Вътев: Продоволствената независимост трябва да е национален приоритет

Темата за продоволствената независимост на България трябва да е водеща и да е национален приоритет.  Това е мнението на бившия земеделски министър Кирил Вътев, който пред БНР разказа за предстоящата кръгла маса в УНСС "Достъпът до пазара за българските производители по агрохранителната верига".  " Всички производители трябва да осмислят..

публикувано на 13.01.25 в 10:01