Повече от 70% от решенията в среда на риск в икономиката са ирационални

публикувано на 18.02.20 в 13:36

Боян Иванчев и Марин Пенков

Снимка: Ани Петрова

Интервю на Валерия Николова с Боян Иванчев, с Марин Пенков в предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Невроикономиката е наука, която съчетавайки традиционната икономика с психологията и неврологията описва неврологичните механизми, които влияят на взимането на решения. Отговорите идват с декодирането на невроните. Декодирането на нервните импулси вече е факт у нас в първата неврокогнитивна лаборатория в София. Чрез функционален ядреномагнитен резонанс лекари финансисти изследват реакциите на мозъка в различни финансови ситуации и разкриват защо рационалното в човека е надценено.

Повече от 70% от нашите решения в среда на риск в икономиката са ирационални.

"Оказва се, че не е така, защото нашите решения в среда на риск и неопределеност, т.е. в среда на икономика, икономиката е случайна система, стохастична, тя не е детерминистична като класическата физика, не е изчисляема и бидейки такава, оптимизирането на полезността е изкривено поради различни когнитивни грешки, които ние хората имаме или поради грешки, които са предизвикани от емоционалното ни настроение. Това всъщност е поведенченската икономика", каза в предаването "Хоризонт до обед" д-р Боян Иванчев, преподавател по поведенчески финанси, създател на невроикономиката у нас.

Неразделна част от поведенченската икономика е невроикономиката, която изследва процесите, които се случват в централната нервна система ,т.е. в мозъка ни, изтъкна преподавателят.

"При определена активация на зоната в мозъка, ние можем да разпознаем защо вземаме едно или друго решение и защо сме ирационални", допълни Боян Иванчев.

Магнитният резонанс използва хомогенно магнитно поле, към него се добавят електромагнитни импулси.

"Функционалният магнитен резонанс отчита количеството кръв, кислород и глюкоза, които отиват към определени зони на мозъка и по този начин ние можем да ги засечем тези обеми и да ги представим като цветни карти върху кората на мозъка", каза д-р Марин Пенков, завеждащ отделението по образна диагностика в университетската болница МБАЛ "Свети Рилски".

Зоните в мозъка понякога са много близо една до друга, изтъкна лекарят.

"Още науката не знае, те кога и как контактуват със себе си. Един от примерите е, че зоната на страха и агресията са точно една до друга и двете са тясно свързани по същия начин както играта на ултиматум и отвращението, която тя реагира", допълни Марин Пенков.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл