Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Босна – ще се превърне ли спорът за земи в повод за разпад

Лидерът на босненските сърби Милорад Додик все по-често говори за РС-екзит - т.е. Република Сръбска да излезе от Босна и Херцеговина.
Снимка: БГНЕС

Едно решение на Конституционния съд в Босна и Херцеговина отвори отново кутията на Пандора - спор за земи, за граници, за баланс на правата между трите общности - бошняци, сърби и хървати. Резултатът е парализа на държавните институции, ултиматуми и призив за РС-екзит, отцепване на Република Сръбска от Босна и Херцеговина по примера на Брекзит. Какво накара този път похлупакът на врящия казан Босна и Херцеговина да затрака бясно - Тоня Димитрова потърси гледни точки и от Сараево, и от Баня Лука.

Миналата година парламентът на Република Сръбска прие Закон за земеделските земи, според който те са собственост на Баня Лука. Конституционният съд в Сараево определи този закон за притовоконституционен и сега близо 100 хиляди хектара в 25 общини стават собственост на централното управление в Сараево.

За Република Сръбска това решение не само заграбва земята на сърбите, но е и в нарушение на Дейтънското мирно споразумение, според което 51% от територията на Босна и Херцеговина принадлежи на Мюсюлманско-хърватската федерация и 49% на Република Сръбска.

„Тук не става въпрос дали нещо е конституционно или не, а за заграбване на 94 хиляди хектара в Република Сръбска. Ако няма съгласие чуждите съдии да си тръгнат и да започне да функционира Конституционният съд, тогава няма и Босна и Херцеговина“, заяви Милорад Додик - сръбският член на тройното председателство на Босна и Херцеговина.

Лидерът на доминиращата партия на бошняците Бакир Изетбегович му отговори:

„Те се опитаха всъщност да узурпират земя в Република Сръбска. Конституционният съд предотврати това. И сега искат от нас да отслабим Конституционния съд, така че подобни неща да минават в бъдеще. Няма да го направим!“

Според Таня Топич политически анализатор от Баня Лука - столицата на Република Сръбска, решението на Конституционния съд дори още не е официално.

„Решението не е публикувано. Председателят на Конституционния съд, който е сърбин - господин Златко Кнежевич, каза, че не са готови още мотивите за него и че още не го е подписал. Но политиците в Република Сръбска вече го тълкуват недвусмислено - като отнемане на земеделските земи от страна на държавата Босна и Херцеговина“, каза тя.

60-дневен ултиматум

Парламентът в Баня Лука се събра на извънредна сесия, заради съдебното решение за земеделските земи и постави ултиматум до 60 дни чуждестранните съдии да бъдат премахнати от Конституционния съд. Докато не бъде изпълнен ултиматумът, сръбските политици ще блокират решенията в държавните институции.

„Въпросът за ултиматума ни вкара в политическа криза и хората се питат - как може една страна - Република Сръбска, да иска и да налага промени против волята на другите. Босна е създадена така, че да се предотвратят точно такива ситуации“, казва Аднан Хускич - политолог от университета в Сараево.

Конституционният съд на Босна и Херцеговина беше създаден с Дейтънското споразумение и функционира от май 97-а година. Състои се от 9 съдии, 6 от тях от трите етнически групи, като Република Сръбска избира двама, а останалите 4-ма се назначават от Мюсюлманско-хърватската федерация. Останалите трима съдии се назначават от Европейския съд по правата на човека в Страсбург и не могат да бъдат граждани на съседни държави. В момента тримата чуждестранни съдии са от Италия, Молдова и Северна Македония.

„Причината съставът на Конституционният съд да е такъв е да се предотврати ситуация, в която съдът да стане политически инструмент, който взема решения срещу различните етнически общности - независимо какви са коалиционните договорки - сърби и хървати срещу бошняци или пък бошняци и хървати срещу сърби. Така, че тримата съдии са там, за да гарантират балансирани решения и те идват от държави, които не са съседни“, обясни Аднан Хускич.

Проблемът – Конституционният съд, а не земите

Според него проблемът на политиците в Баня Лука никога не е било решението за земеделските земи, а самият Конституционен съд. Но спорът не се изчерпва с него.

На извънредната сесия на парламента в Баня Лука босненските сърби откриха и нов фронт - битката за демаркация на границата между Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация. Това е едно от 8-те искания на депутатите от Баня Лука.

А най-отявленият националист сред босненските сърби Милорад Додик заяви:

„Сбогом, Босна и Херцеговина, добре дошъл РС-екзит“. И за пореден път призова за отцепване на Република Сръбска от федерацията.

„Логичният въпрос е дали този път наистина го мисли, колко далеч е готов да стигне, това ли е капката, с която чашата ще прелее. Но Додик винаги се вглежда във вътрешнополитическата динамика и сега сме пред местни избори през октомври. Много хора виждат това като първа заявка в предизборната кампания. Ако изберем този подход към въпроса, ще видите, че той успя напълно да остави в забвение опозицията в Република Сръбска и тя вече е под неговото крило“, посочи Хускич.

Додик беше обект на остри критики, че именно той начело на тристранното председателство прие план за реформи, които да подготвят Босна за членство в НАТО.

Таня Топич казва, че именно това е предизвикало огромни спорове в Република Сръбска.

„Струва ми се, че ситуацията става особено напрегната в изборни години. И сега сме в такава. Винаги се намират проблеми, които нагнетяват доста напрежението. Причината и този път е, че сме в предизборна кампания. Дискусията около евентуалното членство в НАТО породи големи спорове, особено в Република Сръбска, и общественото внимание трябваше да бъде отклонено“.

Вниманието е отклонено, но никой от босненските сърби вече не вярва, че ще има промяна в статута, твърди Таня Топич.

„Мисля, че голяма част от гражданите в Баня Лука и в Република Сръбска въобще не вярват на тези приказки. Защото те не спират вече 10 години. Имаме непрекъснати заплахи за референдум за напускане на Република Сръбска от Босна и Херцеговина. Но такъв не се случва, и бих казала няма реално основание. Защото голяма част от гражданите не мислят, че това е възможно или че е неизбежно“.

Влияние отвън

В предизборна обстановка политиците в Босна и Херцеговина, включително в Република Сръбска, по традиция избират да ровят в старите рани от войната, вместо да се занимават с истинските проблеми - бедност, социално-икономически упадък, катастрофално обезлюдяване, единодушни са и Аднан Хускич, и Таня Топич. А именно тези проблеми превръщат страната в арена за геополитически битки за надмощие.

„Когато говорим за влияние отвън - осезаемо е увеличено влиянието от Сърбия, но и от Русия. Руската намеса се изразява в противопоставяне на евентуално членство на Босна и Херцеговина в НАТО, към което беше направена крачка с приемането наскоро на програма за реформи. Това в руските кръгове по никакъв начин не може да се приеме добре и се правят опити всячески да му се попречи“, отбеляза Таня Топич от Баня Лука.

Според Хускич Босна е като лакмус за чуждите влияния на Балканите. Макар и да е европейски портекторат, Европа няма силно влияние в страната, твърди той.

„Сега американците са също толкова незаинтересовани в региона, въпреки че от време на време назначават различни пратеници. Ричард Гренел, който беше назначен от президента Доналд Тръмп за специален пратеник за Косово и Сърбия, тази седмица стана шеф на Секюрити сървисис, от друга страна Матю Палмър е специален пратеник на Държавния департамент -  това показва, че има двойствена политика на Съединените щати - едната от Белия дом, другата от Държавния департамент. Това само допринася за объркването в региона.

Целия репортаж може да чуете от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Анастасия Димитрова

Анастасия Димитрова: Смисловото помнене е 20 пъти по-ефективно от зубренето

Възможно ли е да запаметяваме информациите по-бързо и дълготрайно , възможно ли е да четем по-бързо и въпреки това да осмисляме текста , а да учим по-ефективно или да правим конспекти, които да са оптимално полезни и какво означава "мнемоника" ? " Паметта може да бъде феноменална, а също може и да бъде тренирана , има хора, които са с феноменална..

публикувано на 26.03.24 в 10:39

"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Пътна карта на Сглобката по модела на руско-турските взаимодействия

Путин и Ердоган го наричат "Турски поток", Борисов и Вучич го повишиха до "Балкански поток". А пък аз съм измислил най-точното наименование - Руско-турски поток. Като Руско-турска война, само че това е Руско-турска газова тръба и то с Пътна карта. Макар че тая Пътна карта лесно се не намира. Защото много трудно се открива из..

публикувано на 24.03.24 в 12:39

„Културни войни“ с Владислав Апостолов: Затвор до живот за „реч на омразата“

Помните ли онзи тревожен фантастичен трилър на Стивън Спилбърг с Том Круз „Специален доклад“, вдъхновен от разказ на великия виртуоз на футуристичните антиутопии Филип К. Дик? Там специаризиран полицейски отдел ловеше престъпници преди да са извършили престъпление. Експериментът приключи ужасяващо, както може и да се очаква. Е, сега..

публикувано на 23.03.24 в 14:50

„По ръба“ с Калина Андролова: Държавата като финансова авантюра

През изминалата седмица имаше бурни дебати в парламента за стойността на Асен Василев като финансов министър. Поводът беше, че Фондът „Сигурност на електроенергийната система“ е в оперативен дефицит. Загубите са се натрупали от разликата между прогнозните по-високи цени на КЕВР за въглеродните емисии и по-ниските цени на пазара, както и от..

публикувано на 23.03.24 в 14:33

Коментар на Петър Волгин: Пак Посолството ще решава

Едва ли има нормален човек в България, който да смята, че преговорите между коалиционните партньори за съставяне на ново правителство буксуват заради тежки спорове по отношение на принципи и реформи. А пък още по-смешно става, когато едните управляващи почнат да обясняват колко неприятно били изненадани от действията на партньорите си, а пък..

публикувано на 23.03.24 в 12:30

Проф. Никола Григоров: Киселините в стомаха се влияят от гена, храненето и стреса

Стомашните киселини и свързаните с тях симптоми са проблем за много хора.  Как действат лекарствата за намаляване на киселинността, колко дълго могат да се приемат и как се лекуват заболяванията, свързани с повишената киселинност, в "Минути за здраве" разказва проф. Никола Григоров от Отделението по гастроентерология на Пирогов: "Причината за..

публикувано на 23.03.24 в 07:20

Депутатите приеха да бъде създаден Съвет за координация на политиките за българите зад граница

Създаването на Съвет за координация на политиките за българите зад граница предвиждат приети на първо четене промени в Закона за българите, живеещи извън Република България.  Парламентарните групи на "Възраждане" и ИТН гласуваха против, БСП се въздържаха.  Съветът ще спомага за решаването на въпроси от координационен характер, свързани със..

публикувано на 20.03.24 в 14:33