Премълчаната история на генерал Луков

През последните години той е може би най-оспорваната историческа личност. Комунистите и техните наследници го клеймят като нацист и антисемит, но това най-тежко обвинение се оспорва от двама известни историци – професорите Пламен Павлов от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Медодий“ и Николай Поппетров от Института за исторически изследвания при БАН, макар че тяхното публично изказано мнение някак се губи сред внушените ни обществени нагласи, наследени от времето на социалистическата ни историография.

За сметка на това повечето антикомунисти продължават да величаят днес генерала като националист, като боец, който действително е милеел за България и е рискувал живота си за нея –  точно обратното на мнението на онези, които са убедени, че водачът на Българските национални легиони е почитател на Хитлер и следователно е мразел не само болшевиките и Съветския съюз, а и евреите.

Напоследък всяка години в памет на ген. Луков в София се провежда т.нар. „Луковмарш“, който тази година бе заклеймен и забранен като демонстрация на сборище от неонацисти, неофашисти, расисти и антисемити. В същото време от кметството беше разрешен т.нар. „анти-Луковмарш“, превърнал се в парад за възхвала на комунистите-терористи. Бяха издигнати портрети на ремсистката Виолета Якова, която убива в гръб ген. Луков пред очите на деветгодишната му дъщеря. Нещо повече – някои от младите антифашисти носеха плакати с надписи „Бъди като Виолета“ и „Виолета праща поздрави“.

Тези две обществени събития предизвикаха това предаване, посветено на истините и лъжите около ген. Луков, организирано като аргументирана публична полемика –  нещо, което още не е направено цели тридесет години след края на тоталитарния режим. 

Срещу тезата, че ген. Луков е бил антисемит, опонират историкът проф. Никола Алтънков и младият националист Звездомир Андронов, а мнението, че генералът е нацист, последовател на Хитлер, мразещ евреите, в диспута защитават младият историк Димитър Атанасов и журналистката, главен редактор на сайта „Маргиналия“, Юлиана Методиева.