Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В капана на забравата

Проф. Ивайло Дичев: Предстои ни тежка битка за паметта

Новата пропаганда поставя под въпрос съдбата на демокрацията

Проф. Ивайло Дичев
Снимка: БГНЕС

Четвърти месец Перник е на воден режим. Затихна ли гневът на хората или грижите от безводието бяха изместени от други грижи? 

„Перничани свикнаха с водния режим, даже се шегуваме, че тъкмо хептен ще свикнем и ще вземат да го отменят“, казва жител на града. Обнадеждаващите резултати за нивото на язовир „Студена“ карат хората да мислят, че водният режим скоро може да се превърне в неприятен спомен.

Изместването на една тема от друга и на един скандал от друг за културния антрополог проф. Ивайло Дичев е „новата форма на господство над народите“ и не е само български феномен всяка следваща новина да „гони“ предишната.

Непрекъснато ни се поднасят някакви шокиращи, „вълнуващи“, възмутителни и т.н. факти, които ни карат да забравим предните. Сега говорите за коронавируса, но сме на път да го „забравим“ заради мигрантските потоци, които се събраха около границите. То не беше Истанбулска конвенция, то не беше „норвежците ще ни вземат децата“, конспиративни теории около свинската чума..."  

Тази форма на пропаганда замества по-старата от времето на комунизма, „където ни се повтаря едно и също до оглупяване от монополизирани медии“, посочи Ивайло Дичев в предаването "Хоризонт до обед".

Има изследвания, които показват, че колкото по-емоционално натоварен е един пост в социалните мрежи, толкова по-голям е шансът той да бъде споделян. „И обратно – нещо рационално, спокойно, обмислено не е много интересно. Ние сме жертва на собственото си любопитство, на собствената си емоция. Хващаме се в този капан непрекъснато и забравяме това, което е било вчера. В случая с Перник – тотално забравихме какво стана там. Един министър стои в затвора – не разбрахме какво става с него. Вече съвсем други са сюжетите.“

Проф. Дичев смята, че от една страна това е политика и пропаганда на управляващите, но от друга страна ние самите имаме вина. „И мисля, че трябва да проведем една много тежка битка за паметта – да помним нещата, да задържаме вниманието си върху един и същи обект малко по-дълго.“

В такава ситуация нищо не се довежда до край – всяка тема се подава, става интересна, арестуват някого, след което започват други неща и вниманието се измества, подчерта Дичев.

„Вторият момент е в това, че ние сме непрекъснато недоволни и нещастни. Ние сме все по-нещастно общество, макар че живеем много добре. В историята си никога не сме били по-богати, по-демократични. Затова пък никога не сме били толкова нещастни. Защо? Защото непрекъснато подклаждат нашите страхове, нашите недоволства, нашите възмущения с тези пропагандни неща.“  

Пазарът на вниманието стана изключително конкурентен. „В публичното поле се появиха много състезатели, които се опитват да се борят за нашето внимание. В този процес роля има демократизирането на обществото, но от друга страна и новите технологии, които позволяват пред нас мигновено, безплатно да има огромно количество информация, огромно количество дразнения.“

Няма критичност в осмислянето на информацията, защото няма и авторитети. Старите авторитети на науката, на сериозната журналистика, на църквата биват непрекъснато подкопавани, отбеляза още проф. Ивайло Дичев.

"В интернет, в този конкурентен свят на битката за вниманието всеки е експерт. Чува се този, който вика най-силно. Някой го наричат това дигитален дарвинизъм - оцеляват само най-шумните и най-агресивните."

„Това подкопаване на доверието е много опасно развитие – върнаха се всевъзможни суеверия, религиозни възгледи, които мислехме, че са отдавна забравени. Нелепи, странни идеи. И не само у нас. Вижте какво прави Тръмп, какво прави Ердоган в Турция. Първата мишена на такива нови управници – именно тези авторитети, които доскоро крепяха стабилността на обществото: съдиите, журналистите, учените. Проблемът е много сериозен. Става дума за съдбата на демокрацията, за начина, по който ни управляват, как функционира тази нова пропаганда.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..

публикувано на 27.02.25 в 13:26

Иван Стойков: За да има ефект инициатива срещу банките, тя трябва да е масова

Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..

публикувано на 27.02.25 в 11:21
Пламена Игнатова

Пламена Игнатова: Борисов е в най-трудната ситуация

Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания.  Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..

публикувано на 27.02.25 в 10:15

Мироопазване или мироналагане – какво предстои в Украйна?

За какво за се готвим, ако между Украйна и Русия настъпи мир, заявки за което се чуват основно от САЩ на Доналд Тръмп и Русия на Владимир Путин? ООН прие декларация, която може да се отчита като  една от първите стъпки за мира. Според Христо Христов – старши национален представител на България в Ирак по време на втория ни контингент там, има..

публикувано на 27.02.25 в 10:09
Венелин Стойчев

Защо лекарствата за деца у нас не са безплатни?

" Когато децата плащат цената – публичното финансиране на лекарства за деца между солидарността и предразсъдъците" – така е озаглавено проучване, поставящо на фокус темата за заплащането на тези лекарства. Изследването, проведено от Института по философия и социология на БАН, е част от по-голяма инициатива - "Цветно утре за нашите деца", дело..

публикувано на 25.02.25 в 12:06

Надежда Цекулова: Голямата червена лампа са медицинските сестри и акушерките

Бележник 2025 ще покаже какъв е успехът на държавата в грижата за децата. Националната мрежа за децата продължава подготовката на 14-ото издание на годишния мониторингов доклад. И тази година анализът ще бъде изготвен от десетки независими експерти и ще включва оценка за напредъка на държавните институции в 9 области. Експертното проучване ще се..

публикувано на 25.02.25 в 11:46

БНБ с нова серия отговори за присъединяването към еврозоната

Българската народна банка публикува нова серия с въпроси и отговори за присъединяването на България към еврозоната .  Секцията се намира горе в ляво на сайта на институцията, като всеки потребител може да намери данни за превалутирането, промените в банковите резерви и нормативните промени, свързани с въвеждането на единната европейска валута.  В..

публикувано на 24.02.25 в 16:10