Много икономисти и юристи и малко инженери и учители - така накратко изглежда проблемът, за решаването на който от просветното министерство обещаха нова мярка - месечни стипендии по 100 лв. за студенти с добри резултати на матурите след 12 клас, избрали да следват в приоритетни за страната направления като педагогическите, физическите, химическите и инженерните науки.
Колко сериозни са дисбалансите на трудовия пазар и какви са начините за преодоляването им?
Доц. Агата Манолова е заместник-декан по учебната част във Факултета по телекомуникации към Техническия университет в София.
„Студентите имат възможност още от първи курс да си намерят работа – толкова много ги искат. Нашата специалност е една – инженер по телекомуникации, но се покриват специалности, свързани с мобилните оператори, които имат възможност за приложение в радиото, в телевизията. Нашите студенти работят във фирми, които се занимават с разработка на видеоигри, с разработка на добавена и виртуална реалност, правят приложения. Диапазонът на работа е страшно широк и покрива едни от най-актуалните в момента в инженерните науки области“, отбелязва тя.
Заплащането е над средните нива, уточнява доц. Манолова. „Студент в първи-втори курс, когато тръгва да работи във фирми, които са специализирани, вероятно над 2 хиляди лева заплата, начална.“
Над 98% от завършилите Факултета по телекомуникации работят в сферата на специалността си. Въпреки това дефицитът на кадри остава чувствителен. Доц. Манолова вижда една от причините в избора на много от младежите да учат в чужбина, без да се завърнат.
Преди години инженерната специалност не беше толкова търсена и желана, припомня Агата Манолова. „Сега наваксваме обратно. Това, което беше преди желано - като юридически специалности, като икономически – сега вече има отлив, защото няма толкова много работа за тези хора. В същия момент се търсят повече инженерните.“
Доц. Манолова подчертава, че образованието у нас е на средноевропейско ниво. В Техническия университет има факултети, в които се преподава на чужд език и те са акредитирани от съответните държави.
„Съответно студентът ще получи и диплома от тази държава, в която е акредитиран факултетът. Тоест няма нужда да отидеш в някоя западноевропейска държава, да похарчиш солидна сума пари или да ти се налага да работиш чистач, мияч и т.н., за да получиш същото образование, което можеш да вземеш тук, при положение, че си финансиран и от държавата.“
Илиян Кордев е студент в Техническия университет. Обучава се в специалността „Информатика и софтуерни науки“. Оценява положително въвеждането на стипендии за студенти, избрали да следват в приоритетни за страната направления като педагогическите или инженерни науки. „Защото би мотивирало доста от студентите да запишат тези направления.“
Илиян има положително мнение и за усилията на бизнеса да открива и подкрепя бъдещите си кадри още от студентската скамейка – чрез стипендии или стажове. „Понеже доста от студентите ще могат да отидат в една фирма за няколко месеца и там ще могат да приложат знанията, които са натрупали в университета.“
Михаил Ангелов е кандидат-студент, избрал информатиката заради сравнително бързата и лесна реализация на пазара на труда. Михаил учи в Природо-математическата гимназия в Монтана, а наесен се отправя към Софийския университет. „Заплата – може би няколко хиляди лева, достатъчно да мога да се издържам нормално.“
Началото на всяка учебна година е белязано от дефицита на учителски кадри. Според доц. Лиляна Стракова, декан на Факултета по педагогика към СУ „Св. Климент Охридски“, увеличението на учителските заплати през последните години е повлияло съществено върху отлива на кадри от педагогическата професия.
„Нещата се обърнаха – това увеличаване, рязко, на учителските заплати е много силен мотив за младите хора да се ориентират и да останат в учителската професия.“
В момента в най-голяма степен не достигат учители по природните науки. Университетите обаче правят необходимото този недостиг да се преодолее в предстоящите години. „Затова се откриват в последно време в университетите хибридни специалности – физика и химия, математика и физика. Нашата система, на висшето образование, се ориентира в крачка“, пояснява доц. Стракова.
За четвъртокурсничката по педагогика в Алма Матер Катя Димитрова това е втора специалност след завършена в Геолого-географския факултет. „Реших по време на следването си, че искам да се занимавам с преподаване, затова записах „Педагогика“. Катя се е насочила към преподаване в гимназиалния етап, „с философия, география“.
Проблемът с недостига на кадри ще се задълбочава, прогнозира проф. Любен Тотев, председател на Съвета на ректорите и ректор на Минно-геоложкия университет до 2019 година. „И не само демографската криза ще бъде причина за това, а самата подготовка на младото поколение. От една страна намалява, от друга страна е все по-малко подготвено.“
Въпреки мерките да се направят приоритетни и защитени специалности, това няма да вкара студенти в тях, изтъква проф. Тотев. „Защото те гледат накрая какво ще получават, когато излязат от висшето образование – там е истината.“
Ако искат да задържат кадрите тук, работодателите трябва да обърнат по-голямо внимание на заплащането, категоричен е бившият ректор.
Всички мнения чуйте в звуковия файл.Премиерът Димитър Главчев заяви, че няма намерение да предлага нов кандидат за поста министър на външните работи след отказа на президента да одобри Даниел Митов. В интервю за БНТ Главчев уточни, че при това положение отговорност за външната политика ще носи Румен Радев : "За българската външна политика би трябвало, ако беше издаден указ, щях..
Майските празници са началото на морския туризъм , каза пред БНР Димитрина Горанова, председател на Асоциацията на българските туроператори. "При Великден за много от нас има значение дестинацията и от гледна точка на отбелязване на празника. Затова най-предпочитана дестинация е Гърция - и заради морето, и заради факта, че гърците също са..
Само за седмица заради птичия грип са били унищожени над половин милион кокошки у нас. " Ситуацията ескалира изключително бързо. От октомври миналата година до момента заради огнища сме унищожили над 2 милиона птици – кокошки носачки, през последната седмица около 380 000 бройлери. При кокошките носачки вече са засегнати над 40% ",..
Има различни интереси, които стоят зад правителството и тези интереси трябва да се напаснат . Зад правителството стоят ГЕРБ и ДПС. Това мнение изрази пред БНР политологът доц. Петър Чолаков във връзка с напрежението около смяната на министри в служебното правителство скоро след като то бе сформирано. Очаква се среща на "Дондуков" 2 за..
" След направените конституционни промени българската правна система прилича на човек, на когото са предписали силни лекарства, които нямат нищо общо с неговите оплаквания. Те са разбалансирали целия му организъм и той се чувства все по-зле, а лекарите взаимно се обвиняват в шарлатанство ". Това заяви пред БНР проф. Даниел Вълчев, декан на..
Според доклад на "Евростат" само 14% от младежите в България участват в доброволчески дейности . Това е значително по-ниско в сравнение с други европейски страни. Средностатистически в ЕС тази цифра е над 20%. Фондация "От нас зависи" започва инициативата "Дай 5!", за да насърчат доброволчеството сред младите хора . Според Мария Тончина от..
" България ще има специален ден в Британска Колумбия и в град Ванкувър. 24 май ще бъде обявен за Ден на България ". Това обяви пред БНР Велислава Панова, генерален консул на България в Торонто. Тя посочи, че тази година Дните на България в Канада , които предстоят на 19 април, се организират за трета поредна година. "В Британска..
Българският Червен кръст започна раздаването на хранителни пакети за нуждаещи се от цялата страна по програмата за храни и основно материално..
" След направените конституционни промени българската правна система прилича на човек, на когото са предписали силни лекарства, които нямат нищо общо с..
У нас се прилагат едни от най-модерните стратегии за лечение на сърдечносъдови заболявания. Има сравнително бърз достъп до нови лекарства и до някои..