Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Латиноамериканската зима на Мартин Кръстев

Как се пътува с круиз без интернет и какво е да работиш на три преки от Копакабана

От ноември до февруари през Италия по море до Бразилия и Аржентина. Мартин Кръстев се завръща от дълго пътешествие от другия край на света, за да разкаже за него в Клуба на пътешественика днес и утре. В две вечери той ще събере разказа си защо избира да стигне до Рио де Жанейро по вода и как се живее там и в Буенос Айрес.

Лесно се свиква с пътя по море, очакването за по-сериозна морска болест не се сбъдва или поне така е за Мартин Кръстев, който изминава пътя между континентите на борда на голям круизен кораб в каюта без прозорци.

Няма скука в открито море, твърди Мартин в предаването "Изотопия". Бил си подготвил сериали, компютърни игри и книги, защото круизът бил  без интернет. „Като слязохме на Тенерифе – последна "глътка" европейски интернет. Качих всички снимки до момента. И това беше. Нито веднъж не отворих компютъра през цялото пътуване.“

В компанията на над 5 хиляди души на борда, или „колкото един малък град“, той открил всевъзможни забавления – от турнир по баскетбол до… театър.

Освен по-стандартните развлечения като спорт, кулинария и здравни процедури, Мартин се убедил колко добре може да изглежда театърът сред вълните. „Има акробати, има магьосници, има различни видове шоу всяка вечер.“ И така до Бразилия.

Мартин Кръстев

На брега

След три чисто туристически дни в Рио в началото на пътуването, Мартин се връща за месец в края на пътешествието си, за да поживее по-трайно и да се потопи истински в бразилския начин на живот. „Беше уникално. Отне известно време да се приспособя, особено при положение, че не говоря португалски.“

Междувременно посреща Коледа в Буенос Айрес с пълнени чушки с яйца и сирене.

Бях доброволец в хостели, работейки като рецепционист на различни смени в замяна на настаняване и закуска. Не е евтино цялото нещо, ако трябва да си го плащаш без малко труд. А пък и това е разкошен начин да се срещнеш с хора в подобно положение.“

Мартин е живял в Мадрид и открива прилики с Буенос Айрес. „Има същото усещане – и като хора, и като сгради. Аз имах щастието да уцеля лятото тям – нашата зима я „прескочих“ почти.“

Като вегетарианец в държави, известни с майсторската си скара, Мартин признава, че се оцелява "с желание и постоянство".

Аржентина по време на криза

„В Буенос Айрес има уникална библиотека, отворена, безплатна за всички, която е в стар театър, реновиран, с ложи и балкони на много нива. Самата сцена е направена като сладкарничка, кафененце в библиотеката. Има и различни кътове за четене. Под сцената е детската част, с много книжки и занимални. Казва се „El Ateneo“, ако някой планира пътуване до Буенос Айрес.

Повечето европейци, които като Мартин попаднали в Буенос Айрес за Нова година, били „леко разочаровани“, че фойерверките са далеч по-малко от тези, с които сме свикнали, и то в определен край на града. „Идеята е по-скоро в духа – хората се събират заедно около старото пристанище и тази атмосфера го прави по-специално, не толкова фойерверките.“  

Мартин Кръстев съветва всеки озовал се в Буенос Айрес да посети прочутия квартал „Бока“, където „има много хора, които танцуват танго директно на улицата“.

Заради финансовата криза в Аржентина моментът да се отправите натам е благодатен, казва Мартин. „За мен беше добре, идвайки от Европа с чужда валута. Допреди около година същите пари биха ми купили половината от нещата в момента.“

Светът на Патагония

„Ледници, езера, невероятни върхове, поляни с билки. Невероятно красиво е. Имах само четири дни там около Коледа. Отдавна ми беше цел да видя поне едно късче – Патагония е огромна територия. Там, където аз бях – Барилоче, е популярно „ъгълче“ за начало на голямо пътуване из Патагония", разказва Мартин Кръстев.

Куфарът на Мартин, навъртял толкова километри, взел да поддава и за да спаси изкривеното му колелце, трябвало да го изпили „с пиличка за нокти“.

И отново в Рио – хостелът, в който Мартин работел, бил само на три пресечки от емблематичния плаж Копакабана. За жалост обаче уцелил дъждовния период и невинаги времето било подходящо да метне кърпа на пясъка.

Хълмовете на Рио

В Рио прекарал целия януари. „В последната ми нощ там посрещнахме изгрева на Копакабана – със слънцето, изгряващо от водата.“

Би се върнал в Рио. „По-уникално за Рио, за разлика от много други градове, е, че има къде човек да се разходи из природата, не само в паркове, а и цели хълмове и минипланини. Това, което много хора не знаят е, че всяка една от тях може да бъде изкачена на крак, дори най-стръмните“, споделя още пресни помени пътешественикът.

В Рио има всичко – има планини, има „джунгли“ в самия град, има паркове, езера в самия град, няколко плажове – огромни. Центърът – много шарен, с богата история и исторически сгради. Откъм визия, портрет е уникално място.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 
Снимки: Мартин Кръстев - Личен архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30
Ивайло Шопски

Ивайло Шопски от НД "Традиция" за очите към Дунава в българската история

Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..

публикувано на 20.04.24 в 18:17
Анна Йончева, основател на инициативата

Анна Йончева: Благодарна съм за всичко научено от семействата на деца с увреждания

Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно.  Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..

публикувано на 19.04.24 в 15:53

"Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш". Проект на студенти от НБУ за незрящи

Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..

публикувано на 19.04.24 в 11:15
Проф. Владимир Кефалов

Проф. Владимир Кефалов сред най-добрите специалисти в света в изучаването на човешкото зрение

Преди 23 години е учредена  Бреслеровата награда . Учените или лекарите, които имат право да се състезават за нея могат да живеят в която и да е държава по света, но трябва да имат медицински или научни изследвания, които  да допринасят за лечението на хората, загубили зрението си . През  2019 г. в списъка на учените  получили високото отличие е..

публикувано на 17.04.24 в 12:33