Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мариана Милтенова: Селското стопанство също се нуждае от мярката 60:40

Субсидираната заетост е вариант за привличане на завърналите се от чужбина сезонни работници

Снимка: Фейсбук

Селскостопанският сектор също се нуждае от предложената (от правителството - бел.ред.) мярка 60% срещу 40% и ако това се направи, тогава бихме могли да предложим на работниците по-високо заплащане и хората биха дошли да работят. Това обясни пред „Хоризонт” Мариана Милтенова, председател на Националното сдружение на градинарите у нас. На този етап от бранша не са наясно дали са в обхвата на тази мярка, заради поставеното условие за освобождаване на назначени работници. „При нас в по-голямата си част хората работят сезонно, не са целогодишно заети. Няма как да им плащаш на 300 души целогодишно възнаграждение”, коментира тя в предаването "Преди всички".
 

През последните две години секторът изпитва остър недостиг на работна ръка, подчерта Мариана Милтенова. „И миналата година имахме много случаи, в които реколтата остана на полето неприбрана заради липсата на работна ръка. Процесът се задълбочава. Тази година през зимния сезон нашите колеги бяха посетили съседни държави - Албания, Македония, Косово – да търсят работна ръка. Имаха някакви обещания, но при сегашната криза вече всички отказват. Ситуацията е такава, че не биха могли да дойдат.”

Мариана Милтенова очерта два варианта за привличането на завърналите се от чужбина български работници в селското стопанство.

„Или да се повиши себестойността на продукцията, да стане по-скъпа за реализация на пазара, ако ние им увеличим заплащането. Другата възможност е т.нар. субсидирана заетост – да можем да им осигурим такова заплащане, което да представлява интерес за тях и те да работят, не да си седят по домовете и да получават социални помощи.”

Относно тезата, че настоящата криза ще се отрази най-слабо върху селското стопанство Мариана Милтенова посочи, че „зависи колко ще продължи кризата и как ще се възстановява като цяло икономиката на страната”.

Като цяло селското ни стопанство е ориентирано към вътрешния пазар, голяма част от продукцията се реализира на Черноморието и в туристическите курорти и ако няма туризъм, реализацията на продукти ще намалее, прогнозира Милтенова.

„Не е ясно и какви ще бъдат добивите, дали ще имаме достатъчно работници, дали тези хора, които се върнаха от Европа, ще могат да се включат, кога ще могат да се включат в производството.”

Като цяло потреблението е намаляло, предвид това, че има ограничения с излизането на хората в магазините. Общинските пазари на повечето места не работят, фермерските пазари също са затворени. Остава единствено възможността за експорт, която при тези ограничения, транспортни, може да се окаже проблемна”, изтъкна Милтенова.

Цялото интервю е в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Синя България" посочи идеите, формациите и лицата, които обединява

Икономистът Никола Янков е едно от лицата, които решиха да се включат в екипа на "Синя България". "Тя е единствената дясна формация в политическото състезание в момента. Стои зад идеите  да се предефинира ролята на държавата в икономиката , като това е основният разказ за борбата с корупцията, която не се случва...

публикувано на 25.04.24 в 14:52
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15