Начинът, по който се развива епидемията от Covid-19, е доста подобен в различните страни. В началото виждаме бавно нарастване, последвано от доста бързо нарастване в броя на случаите. Това, което се случва в България, не е много по-различно от това, което сме виждали в други страни.
Това каза за БНР преподавателят в „Оксфорд“ доктор Петър Марков. Той е специализирал епидемиология в Школата по тропическа медицина към Лондонския университет. Освен като преподавател, той работи и в Европейския център за контрол на инфекциозните болести.
До каква степен епидемията във всяка една страна е под контрол и случаите започнат да намаляват, ключово зависи от мерките, които се взимат. Ако не се вземат мерки, броят на случаите расте неконтролируемо. Ситуацията в Италия е ясна илюстрация за това. Колко бързо ще бъде ограничена епидемията зависи точно от това. На наша страна е, че България взе сравнително рано мерки за ограничаване на контакта между хората. Мисля, че може да се надяваме на намаляване на нарастването на епидемиите и може би начало на някакво намаляване на случаите след около месец - месец и нещо, каза той.
Дотук оценките за смъртността са малко под 1% от всички заразени, но нивото ще остане относително несигурно още известно време, посочи експертът в предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“.
„До каква степен се тества масово и широко популацията е, разбира се, ключово за познанието ни за броя на случаите. Ако тестваме много малко, логично ще открием много малко случаи и обратно. Но проблемът с непълнотата на тестването е проблем във всички страни. Повечето тестват ограничено - само болни или тежко болни. Страните, в които се тества по-широко, установяват повече случаи“.
Обективен критерий за броя на заразените, за които не знаем, са смъртните случаи, обясни експертът:
„Може да се каже, че фактът, че в България досега имаме само 3 смъртни случая, е един положителен прогностичен белег за размера на епидемията и това колко ще бъдат“.
Не е изключено в по-ранните етапи на епидемията да са пропуснати смъртни случаи от новия коронавирус, които да не са установени като такива, предупреди Марков.
Какво знаем за вируса
„Новият коронавирус има три характеристики, които го правят особено труден за контрол и справяне. Той не е твърде силен в нито една от тях, но комбинацията от трите го прави голям проблем. Едната е фактът, че много малко знаем за него. Другата е сравнително висока заразност, а третата – патогенността“.
Създаване на ваксина или лекарство
„Бих окуражил хората да се информират от авторитетни източници за това какво помага и какво не помага. На този етап все още няма нито ваксина, нито специфично лечение, за които да е установено твърдо, че работят. Разработването на ваксина и на противовирусен медикамент, който да работи, е процес, който трае много дълго. Това, което се прави в момента като търсене на лекарство, е повече насочено в посока да се използват вече съществуващи лекарствени препарати, разработени за други цели. В момента са в проучвания най-различни типове лекарства. Най-обещаващите са противовирусно лекарство, разработено преди време срещу ебола – Рендесивир – и препарати срещу малария. Третото е комбинация от две противовирусни средства, разработени срещу ХИВ, съчетано с интерферон. Това са препаратите, които дават някаква надежда“.
Може ли вирусът да утихне през лятото
„Не знаем до каква степен промяната в климатичните условия, които идват с пролетта и лятото, ще доведе до намаляване на темпа на заболеваемост. Наскоро излезе анализ, който показва някаква връзка между температурата на различните места по света, където новият коронавирус е налице, и заболеваемостта. Това дава някаква надежда, а също и аналогията с другите въздушно-капкови инфекции, които всички намаляват през пролетта и лятото“.
Изследването, че половината британци може би вече са заразени, е от математици
„Това изследване е от мои колеги във факултета, в който аз работих. Изследването приема като един от вариантите, че може половината население на Великобритания да са заразени, но този факт не следва като резултат изследването. Те изследват до каква степен нашите оценки за размера на епидемията в момента зависят от смъртността на патогена. Не бих казал, че това изследване води до заключението, че половината население на Великобритания вече е заразено. По никакъв начин! Това изследване не изследва смъртността. То е на хора, които се занимават с математическо моделиране. Те нямат начин да изследват смъртността, приемат различни нива като основа за изпробване на различни сценарии“.
В Центъра за европейски проучвания към колежа "Сейнт Антъни" в Оксфорд се проведе семинар на тема "Значимостта на войната в Украйна за Югоизточна Европа". Един от лекторите беше Кирил Дрезов - директор на Звеното за Югоизточна Европа в Университета Кийл. "В резултат на тази война виждаме едно продължение и даже изостряне на това традиционно..
" Украйна като държава трябва да израсне до осъзнаване на необходимостта от това присъединяване, а не да очаква, че присъединяването към ЕС ще разреши вътрешните ни проблеми ". Това заяви в интервю за БНР проф. Игор Жалоба - председател на организацията ПанЕвропа в Украйна и професор по история, който работи в Института по история към..
Изкуственият интелект поставя пред много предизвикателства и адвокатите. В двете посоки - и за прилагането в практиката им, и заради появяващите се или липсващи регулации за използването му. Естония, Китай, Канада и САЩ използват изкуствен интелект в съдебните практики, припомнят футуристи. Международният съюз на адвокатите вече е изготвил..
От Фондация "Искам бебе" алармираха, че с постановление се орязват средства от Фонда за инвитро процедури, като е предвидено те да се насочат към земеделските производители . По този повод от "Искам бебе" вчера бяха на среща със здравния министър д-р Галя Кондева. "Това в никакъв случай не ни противопоставя на другата целева група, към която..
Изложбата "Фантастични умове", която представя успехите на България в международните олимпиади по природни науки за 2024 г., ще бъде открита днес в зоната за пристигане на Терминал 2 на Летище София . "Идеята за изложбата е продължение на проекта "Моите будители", който показва различни успехи от образованието и културата", отбеляза пред БНР..
Снимки: БТА
За 13-а поредна година бяха раздадени журналистическите награди в конкурса "Валя Крушкина - журналистика за хората". Тазгодишните носителки на наградата за млад журналист - "Журналист надежда", на конкурса, отидоха при Катерина Василева от "Свободна Европа" и Анина Сантова от "Капитал". В интервю за предаването "Преди всички" Катерина Василева..
" Най-важното е да бъде съставено правителство. Ако има разговори за правителство, ще има разговори и за другите органи , с изключение на ВСС и..
Две от съществените новини в сферата на технологиите от тази година - собственикът на "Спейс Екс", на "Тесла" и на бившия "Туитър", най-богатият човек..
В Сърбия "ври и кипи" - от седмици ученици и студенти протестират срещу престъпната безнаказаност и насилието на властите срещу демонстрантите...