Живеем с увереността, че пандемията от Covid-19 рано или късно ще отмине, и с надеждата, че ще е по-скоро рано, отколкото късно. Близо месец България живее в извънредно положение, в различна степен в ограничения живее целият свят. И мисли за времето след кризата.
Следващата седмица Еврокомисията ще представи официален план за поетапното вдигане на ограничителните мерки. Стратегията предвижда дълги преходни периоди - около месец - между отмяната на отделните ограничения. Според плана на ЕК трябва да има възможност за бързо връщане на рестрикциите в случай, че опасността от разпространение на Covid-19 нарасне.
Време ли е да говорим за стратегии за излизане?
„О, да, категорично трябва да говорим за стратегия за излизане от ограничителния режим. Дори не бива да се налагат ограничения, без да има предварителен план за отмяната им. Крайно време е да помислим за времето след рестрикциите, защото затварянето на Европа не може да продължава дълго без да нанесе огромни щети“.
Това каза професорът по съвременна история в Свободния университет в Берлин и гост професор в Харвард и Оксфорд Паул Нолте. За предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ с него разговаря Весела Владкова.
- Говорите за щети, но във фокуса сякаш са икономическите щети. А какви ще са щетите за обществото, проф. Нолте?
- Разделянето на икономика и общество е изкуствено. Икономиката не е някакво имагинерно самостоятелно образувание от богаташи, които никъде по света не се радват на особена почит. Икономиката е и близката цветарница или малкият магазин на Вашата улица, където лично познавате продавача, а той вероятно е и Ваш съсед. Така че икономика и общество са всъщност едно цяло и сега, по време на криза, това става още по-очевидно.
- В редица статии предупреждавате за опасността от прекомерни ограничения, които не съответстват на разпространението на заразата. В момента държавата иззе ролята на пазител на здравето, а особено в бившите комунистически страни хората така или иначе лесно и бързо се уповават на държавата да им помага. Какво ни казва това поведение за гражданското общество?
- Не само бившите комунистически страни имат своя исторически опит с бащинската роля на държавата. И Германия, а ако се върнем по-назад в историята и Франция, познават такива периоди.
Важно е да правим разлика между това, какво ни причинява вирусът, и какво си причиняваме ние, хората. Много внимавам при формулировки, като тази, че вирусът причинява икономически спад. Причината са по-скоро политическите решения. Отговорността за тези решения носят демократичното общество и демократично избраните политици. Тепърва ще разберем, дали рестриктивните мерки са били правилният отговор на инфекцията.
Рестриктивните мерки обаче имат последици и гражданското общество трябва да води дебат за това. Защото едно здраво демократично общество не би трябвало да приема безропотно всичко, което му се налага от горе. Трябва ясно да се чуят аргументи „за“ и „против“ предприетите мерки. И в това няма нищо лошо.
- В момента сякаш вирусолозите са взели властта. До кога, проф. Нолте, кога идва моментът, когато политиците трябва да си я върнат?
- В много държави политиците внимават да не бъдат подложени на диктат от страна на вирусолозите, епидемиолозите и другите медицински експерти. Но Вие сте права - забелязва се известна зависимост от тяхната експертиза. За мен като историк това е сигнална лампичка, защото е имало и други периоди в историята, когато са управлявали експертите, „защото народът нищо не разбира.“ Призивът от преди стотина години е: „да дойдат експертите, нямаме нужда от демокрация.“
Разбира се, експертите дават съвети и те са нужни, но решенията се взимат от политиците, защото те носят политическата отговорност. А освен това има и други експерти, които също трябва да бъдат чути във времена на криза. Социолозите и историците също са експерти и тяхното мнение за последиците за общественото развитие от пандемията и ограничителните мерки е по-меродавно от това на вирусолозите.
Едва през последните една-две седмици интелектуалците превъзмогнаха първоначалната си вцепененост и се включиха в обществената дискусия. Има нужда от техния глас.
- Проф. Нолте, Вие сте историк. Когато животът, какъвто го познаваме, е застрашен - и работа, и бизнес, и благоденствие, и общуването, предпоставка ли е това за изплуването на повърхността на радикални идейни течения?
- Мисля, че все още е рано за тази преценка. Разбира се, в историята има примери за подобни ситуации. Последната е от края на 20-те и началото на 30-те години на 20-ти век. Но тогава политическите идеологии имат много по-голямо значение - комунизмът в Съветския съюз, фашизмът в Италия и националсоциализмът в Германия просто чакат подходящ момент, за да яхнат властта.
В днешно време в някои държави може би съществува тази опасност, например в Русия или Китай, или в Унгария и Полша, където има авторитарен потенциал. В Германия и други западни страни обаче виждам друга опасност, и това е конформизмът, който също не е полезен за демокрацията. Бих го описал като „примиренческа демокрация“, когато решенията на политическата класа не се подлагат на никакво съмнение и критичен анализ.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
В Столичната община започват преговорите за подписване на нов Колективен трудов договор между синдикатите от КТ "Подкрепа" и КНСБ с ръководството на Столичния автотранспорт. Липсата на договора доведе до протести в петък, на 20 декември, и спиране на част от автобусите на градския транспорт. Близо 280 шофьори са необходими на общинското дружество,..
Близо 300 деца от столичните училища и детски градини взеха участие в празничния концерт, посветен на Рождество в столичния район "Люлин". "Много хора идват, за да подкрепят тази инициатива", наричат я "Децата на "Люлин", разказва Иван Димитров от Църковното настоятелство. Идеята е да обединяват всички училища и детски градини в района и да..
Какво е да си учен на Антарктида? И как може да си по-интересен на туристите там дори и от пингвините. "За мен това е шеста експедиция. Аз съм на българската база по научен проект. Занимавам се със сеизмология, изследване на земетресенията, движението на ледниците на Антарктида, разказа за "Закуска на тревата" гл. ас. д-р Гергана Георгиева. Тя е..
"Приключението Италия" представя Иван Кръстев, автор на книгата „НЕпътеводител за Италия от А до Я” . Той е нашия полазник на Игнажден – така, че всички ни очакват пътешествия през следващата година. Разказа за живота в Италия, за красотите там, за хората, за кухнята и менюто на тази любима на много хора страна , но и представи..
Фондация "Искам бебе" в Плевен събира на кръгла маса институции, лекари и двойки с репродуктивни проблеми. Целта е да се предостави информация за видовете медицински процедури и възможностите за тяхното финансиране. Най-често хората с репродуктивни проблеми се сблъскват с намирането на подходящия лекар , когото да почувстват като своя..
За красиво украсените градчета в провинция Бавария разказва пътешественичката и блогърка Джули в Нощен Хоризонт. Джули живее със семейството си във Великобритания от години и по традиция в дните преди Коледа посещава дестинации, където коледният дух се поддържа много жив и където празникът се усеща много силно в украсата и подготовката...
Идва краят на безотговорното продаване на уреди и играчки с цифров компонент. Към производителите и търговците на дребно ще има сериозни изисквания. Всички играчки с изкуствен интелект ще попадат под тази регулация . Под нея попадат и всички продукти със свързаност в интернет . Производителите и търговците на дребно ще трябва да спазват..
Млади хора от село Столник, община Елин Пелин обикалят къщите в селото на Коледа. Коледарската група е от единадесет млади момчета ...
Светлите Рождественски празници посрещат и осемте жени с умствена изостаналост в защитеното жилище в Горна Оряховица. Заедно са в делник и в..
В плевенското село Малчика се намира най-старият в България католически храм "Св. Анна". Догодина ще се навършат 170 години от освещаването му...